FUTBOL TV се опитва да  анализира решението на ПСЖ да замени победителя от Евро 2020 с Люк Шевалие - и обяснява защо способността да се започват атаки е станала по-важна от спасяванията в съвременния футбол.

Джанлуиджи Донарума имаше успешен минал сезон, спечели Шампионска лига и достигна до финала на Световното клубно първенство с ПСЖ - и въпреки това бе принуден да напусне "Парк де Пренс“.

Самият италианец не скри емоциите си в специално изявление във вечерта преди да бъде обявен трансферът в Манчестър Сити:

 "За съжаление, някой реши, че вече не мога да бъда част от отбора и да им помогна да постигнат успех. Разочарован съм и депресиран".

Парижани подписаха с вратаря Люк Шевалие това лято, а източници, близки до клуба, твърдят, че в ПСЖ са спокойни относно раздялата с Донарума.

Представителят на вратаря Енцо Райола даде своята версия на сагата:

 "Приехме оферта с по-ниска заплата от сегашната, защото Джиджи искаше да остане. След това ПСЖ промени условията и ние прекратихме преговорите, като се съгласихме да се върнем при тях след финала на Шампионска лига. Свързахме се с тях преди Световното клубно първенство и те потвърдиха, че искат да продължат сътрудничеството си. Не очаквахме това, което се случи през последните 10 дни.

Разбирам, че бе необходимо да се купи нов вратар, но да се отстрани Джиджи след всичко, което е направил за клуба, е огромно неуважение, което ще обсъдя с адвокатите. Преди месец говорихме за удължаване на договора и е странно, че през този месец треньорът промени толкова много мнението си за Джиджи като играч".

Говорим за Луис Енрике. В навечерието на Суперкупата на УЕФА срещу Тотнъм той потвърди, че решението е взето с пълното одобрение на ръководството и обясни:

"Това е трудно решение. Имам само похвали за Донарума. Той е един от най-добрите вратари в света и освен това е страхотен човек. Но ние търсехме вратар с различен профил. Много е трудно да се вземат такива решения".

И така, какъв е този "различен профил“, който Луис Енрике и ПСЖ търсят? Защо Донарума не му пасва? Какви са характеристиките на италианеца в крайна сметка?

Когато Джанлуиджи Донарума пристигна в Париж през 2021 г., той бе само на 22 години, но вече имаше титла на Европейско първенство с Италия, повече от 250 участия за Милан и репутация на един от най-добрите млади вратари в света.

Той я беше спечелил с години на постоянство на високо ниво и изключителни спасявания – качества, които демонстрира отново на най-голямата сцена миналия сезон. Неговите изпълнения в Шампионска лига, особено на полуфинала срещу Арсенал, бяха навременно напомняне защо е толкова търсен.

Донарума бе превъзходен в двубоя, като първо спечели дуел един на един с Леандро Тросар в първия мач, а след това и във втория мач, като се хвърли наляво във вратарското поле, за да спаси удара на Мартин Едегор.

 И двете бяха от онези трудни, решаващи спасявания, които можеха да решат изхода на цял сезон. Те за пореден път потвърдиха, че Донарума е един от най-добрите вратари в света, когато става въпрос за директни спасявания.

И все пак, с наближаването на края на летния трансферен прозорец, ПСЖ реши да поеме по различен път. В Люк Шевалие, привлечен от Лил, те виждат вратар, който по-добре отговаря на стратегията им, дори при раздяла с един от най-добрите стражи в света. Не защото Донарума е спрял да прави спасявания, а защото той не отговаря съвсем на тактическия профил, от който се нуждаят.

Отборът на Луис Енрике открито заяви желанието си да доминира с топката и да контролира мачовете чрез структурирана игра от собствената си врата.

Статистиката потвърждава това: през миналия сезон ПСЖ водеше в Лига 1 по владеене на топката, със средно 68,4% на мач. Но зад тази цифра се крие тактическа уговорка: с Донарума на вратата, парижани играеха с по-дълги подавания по-често, отколкото биха искали, пропускайки първата фаза на играта, защото вратарят не е толкова уверен когато е под напрежение. В спокойни ситуации Донарума може лесно да подаде топката на защитник, но няма вроденото желание да се издига високо, да провокира натиск и да реже линиите със скрити подавания. А за Луис Енрике това е проблем.

Когато вратарят не е подготвен да се превърне в допълнителен полеви играч при владеене на топката, отборът или забавя темпото, или се озовава в по-слабо контролирани зони. Трансферът на Шевалие е ясен сигнал за намерението на ПСЖ да премахне това ограничение.

В Лил Шевалие наистина се бе превърнал в  "единадесетия полеви играч“ - често излизаше извън наказателното поле, за да образува защита от трима души. И правеше това не формално, а като ключов елемент от атакуващата структура. Той спокойно получава топката под натиск, променя посоката с едно или две докосвания и избира перфектния момент, за да отвори пресата.

Арсеналът от пасове на Шевалие е разнообразен: той може да играе на късо през централните защитници, да пробие линиите с пасове в халфовата линия или да намира бекове на високи позиции. Но основният му коефициент са дългите, ниски подавания зад високата линия на противника, което му позволява да облекчи натиска и да задържи топката в атакуващата зона. Казано по-просто, той дава на ПСЖ решения, каквито Донарума нямаше.

Разликата между Донарума и Шевалие не е само в играта им с топката. Със своите 196 см, Донарума никога не е бил най-активният вратар при центрирания. Той често остава на линията, позволявайки на защитниците да се борят за високи топки, въпреки че размерът му би му позволил да доминира в тази зона.

Това не означава, че не може да обира центриранията – може, и то много добре – но това не е неговият естествен инстинкт. Това е аспект, който все още можеше да подобри, но не го направи.

Със своите 188 см, Шевалие е по-дребен от Донарума по ръст, но компенсира това с агресия. Той е бърз в пресичането на високи топки, уверен в игра сред играчи и особено внимателен към по-опасните центрирания отзад. Тази решителност позволява на защитниците му да държат линията по-високо, знаейки, че зад тях има надеждно прикритие.

Заместването на Донарума автоматично означава отказ от един от най-добрите в света. Неговият обхват, реакции и способност да чете намеренията на нападателя в ситуации един на един го правят елитен вратар, когато става въпрос за спасяване на чисти положения за гол.

Успехът на ПСЖ в Шампионска лига е изграден до голяма степен върху неговите спасявания. Но Шевалие в никакъв случай не е слабо звено в този компонент. Въпреки че не изглежда най-мощният физически, стройната му фигура и дългите му крайници осигуряват отличен обхват, а способността му да заема позиция рано и да реагира мигновено му позволява да затваря ъглите на вратата с минимум стъпки.

Статистиката му в Лил е впечатляваща не само с броя на спасяванията, но и с качеството на моментите, които успя да неутрализира.

Въпросът за ПСЖ не е, че Шевалие ще спаси повече удари от Донарума. Става въпрос за това, че той съчетава високо ниво на игра на линията с проактивни, ориентирани към притежанието умения, които сега са приоритетни.

В елитния футбол дори най-малките нюанси могат да определят големи решения. Донарума все още е изключителен вратар, но парижани вярват, че таванът на тактическия модел на тима е по-висок с Шевалие. Числата - повече подавания, повече участие в играта, по-активна игра във въздуха - само потвърждават това, което е видимо с просто око.

Съществува и факторът време. ПСЖ вярва, че са в началото на нов тактически цикъл под ръководството на Луис Енрике, а не в средата, така че сега е идеалният момент да инвестират във вратар, който ще се развива паралелно със стила на отбора.

На 23 години Шевалие все още има голям потенциал за подобрение и клубът е уверен, че е психически подготвен за напрежението, което идва с играта за един от най-големите европейски клубове.

Бъдещето на Донарума обещава да бъде интересно. Неговите умения – силна игра в линията, хладнокръвие в ключови моменти, огромен опит в сравнително млада възраст – биха подхождали на много топ клубове. Но решаващият фактор ще бъде тактическата пригодност. Джиджи е в най-добрата си форма, когато не се изисква да играе сложна роля при разиграванията, а му се позволява да се концентрира върху основното – да държи топката извън вратата.

В правилната среда Донарума може да остане решаващ играч на най-високо ниво. В края на краищата, той е победител в Шампионската лига и Европейското първенство и е само на 26 години.

Интересното е, че Пеп Гуардиола изповядва почти същата философия като Луис Енрике по отношение на вратарите и е привърженик на идеята стражът да бъде активен в играта с крака и да е част от защитата. Точно заради това през 2017 г. Пеп настоя за трансфера на Едерсон, който по онова време стана вторият  най-скъп вратар в света.

А иначе решението на ПСЖ е пример за това как ролята на вратаря се интерпретира в елитните отбори днес. Тя отдавна е преминала условните рамки и се е превърнала в многостранна функция: отчасти либеро, отчасти плеймейкър, отчасти "въздушен защитник“.

Шевалие олицетворява този образ. Той уверено действа с топката на 30 метра от вратата, знае как да намали натиска с едно подаване и агресивно пресича подаванията, преди да станат опасни. В съвременния футбол подобни качества могат да бъдат не по-малко решаващи от спасяване на сантиметър от гредата.

За ПСЖ това е въпрос на постоянство в стила. Енрике очаква с Шевалие да усъвършенства допълнително играта на тима по отношения на подаванията, да се задържа топката по-дълго в половината на противника и да се доминира още повече.

Парижани с Донарума имаха един от най-добрите "традиционни“ вратари в света, а с Шевалие виждат модерен профил в състава, способен да води отбора към целите му. Разликата може да изглежда фина, но за клуб, който се стреми да спечели всичко, вратарят е не само последната линия на защита, но и първата линия на атака.

За това и раздялата между ПСЖ и Джиджи изглежда повече от логична. А дали тя ще се окаже оправдана, това ще разберем по-късно.