Манчестър Сити спечели титлата във Висшата лига и вероятно повечето любители на футбола в един глас ще кажат, че никой не се е съмнявал в успеха на "светлосините". Това изглежда логично на фона на огромното преимущество на Сити спрямо конкурентите, но наистина ли е така? Ако трябва да сме честни, да, имаше огромни съмнения към "гражданите", особено през есента, когато колективът на Пеп Гуардиола буксуваше, а самият специалист даде няколко интервюта, в които се оплакваше, че няма на представа защо отборният механизъм не работи.

Нека припомним на читателите с по-къса памет, че след осмия кръг отборът на Гуардиола бе извън топ 10, като спечели само три мача и загуби във втория кръг с 5:2 от Лестър.

В този момент Пеп не можеше да скрие своята обърканост.

"Не сме достатъчно добри, трябва да намерим вярното решение, защото досегашните не работят", зарадва каталунецът своите недоброжелатели.

На този етап отборът наистина бе много зле - на 13-о място с едва десет вкарани гола, което е най-лошият резултат за клуба в такъв сегмент от 2006 г. Някои експерти побързаха да обявят, че Пеп се е изчерпал откъм идеи и започнаха да спекулират с евентуални големи трансфери на "Етихад" и дори с уволнение на мениджъра.

Но явно Сити е имал нужда от своя катарзис или по-точно казано, още по-ярко да изглежда победната серия след най-ниската точка на "гражданите" - последваха 19 мача без загуба и 15 победи от 19 декември. Впечатляващо е също така, че в хода на тази поредица колективът на Пеп допусна само шест гола - само с един повече от мача срещу Лестър и точно толкова, колкото в първите два двубоя от  сезона.

Въпросът е, как се стигна до тази промяна? И отговорът е прост - дългата пейка на "гражданите" и тактическата гъвкавост на Гуардиола.

Сити, който видяхме през втората част на сезона, на практика се появи в мача срещу Челси през януари. Когато Гуардиола остана без нападатели, губейки Серхио  Агуеро и Габриел Жезуш, той започна да използва Кевин Де Брюйн като "фалшива деветка" и различни играчи започнаха да се появяват в предни позиции, като Илкай Гюндоган се оказа най-ефективният футболист в завършващата фаза.  

Интересното е, че хората на Пеп постигнаха само пет големи победи в своята великолепна серия, което е нищожно малко в сравнение с периода, през който те се намираха в оптимална форма. Философията се промени - Сити стана много по-прагматичен и рационален, като по някакъв начин копира подхода, който помогна на Ливърпул да спечели титлата през миналия сезон. Симптоматично е, че "гражданите" успяха да достигнат ново ниво на надеждност в отбраната с появата на нов централен защитник, подобно на Ливърпул по-рано. "Ван Дайк" за Гуардиола стана Рубен Диаш и не случайно по-рано през тази седмица журналистите избраха бранителя за играч на сезона.

Сити обаче имаше и още важни изпълнители, на които трябва да отдадем нужното внимание - Илкай Гюндоган, Кевин Де Брюйне и Фил Фоден.

Гюндоган през този сезон се превърна за Пеп в същия футболист, какъвто Франк Лампард бе за Челси в добрите години на Жзое Моуриньо. Неговите изяви в сърцето на наказателното поле на противника отново и отново завършваха с точни удари от средно разстояние и точно това се оказа най-ефективното при атаките на Сити. По традиция "гражданите" при Пеп винаги се стремят да извеждат нападателите на чудесни стрелкови позиции, но когато бъдещият шампион остана без нападатели и мнозина изобщо не брояха тима, се оказа, че в състава има футболист с убийствена реализация на положенията, с инстинкт за отбелязване на гол - хладнокръвният и хитър немец Илкай Гюндоган.

Кевин Де Брюйне традиционно демонстрира  игра на обичайно високо ниво - неговото подаване, движение и тактическа подготовка гарантираха, че Сити винаги имаше играч на терена, способен да създаде гол от нищото, което в крайна сметка помогна на "гражданите" да стигнат до финала на Шампионска лига. Да, остава усещането, че футболист с такива таланти като Кевин може да играе и по-ярко и все още не е достигнал максимума си, но това не попречи на Хари Кейн да направи признанието, че всеки нападател би мечтал за пасовете на белгиеца, която обяснява всичко.

Фил Фоден пък е  отговорът на всички, които твърдят, че сегашното положение на Сити и страхотният състав на "гражданите"  са в резултат на "бензиностанцията" на шейховете. Възпитаникът на академията на клуба от "Етихад" успя да се адаптира към отбора, ставайки равен сред равни именно през този тежък сезон. Израстването му съвпадна с оттеглянето от голямата сцена на Рахим Стърлинг, който влоши формата си, но това не се оказа критично за Сити, тъй като най-после Риад Марез направи страхотна кампания.  

И все пак, въпреки факта, че Гуардиола показа невероятна тактическа гъвкавост и способността да промени командния механизъм в движение, той все още е критикуван. Първото и основно оплакване е, че Пеп има най-добрите играчи, с които просто трябва да печели всичко. Това е вярно и е безсмислено  да се спори по този въпрос - Пеп наистина работи с най-качествените играчи, много от които бяха купени лично за него и за много пари. Но това е структурата на съвременния футбол - в най-богатите клубове работят най-добрите мениджъри. Колкото и да настояваме Пеп да поеме УБА и  да покаже на какво е способен при скромни условия, това нямам как да се случи, докато Гуардиола е търсен от  клубове като Сити.

Вторият аргумент от критиците, които поставят под съмнение гения на Пеп е, че той има фанатична привързаност към определен стил, наречен "Барселона“ и не се отклонява от него във всички отбори, които ръководи. Този аргумент наистина е без опровержение що се отнася до работата на Пеп в Байерн, където той наистина започна да формира "Барселона"  от играчи, които бяха по-подходящи за традиционния "баварски" стил - с агресивна игра по флангове, висока мобилност и натиск върху противника в неговата половина.

Но в Ман Сити Пеп отдавна осъзна, че е невъзможно да се подходи към всички отбори с един и същ шаблон. Висшата лига, с невероятната си конкуренция на всички нива, невероятна преса и липса на формални мачове и лесни противници, отдавна промени Гуардиола. Испанецът с лекота изостави (принуден и от обстоятелствата) модела на върха на атаката да бъдат Агуеро  и Стърлинг, създавайки съвсем друго творение - коренно различно от това, което обичаше най-много в Барселона, и от това, което налагаше по-рано в Сити.

С ръка на сърцето трябва да признаем, че сегашният колектив  е най-прагматичният отбор на Пеп, най-надеждният в защита и най-безмилостният тим, който каталунецът е имал. Той изпробва различни начини и методи за постигане на резултати, но преди това те работеха само на вътрешната арена. Пробивът в Шампионска лига стана възможен едва след като Пеп започна да отделя достатъчно внимание на изграждането на играта в защита.

Няма как да знаем, дали този игрови механизъм ще успее да помогне на Пеп да осъществи главната си цел в Сити, но е очевидно, че този отбор, дори без нападателите, има много повече баланс от предишните шампионски колективи на Гуардиола на "Етихад". И, ако сме докрай обективни, анализирайки всичко, което се случи с Пеп в Англия и най-вече през тази кампания, трябва най-после да признаем, че испанецът знае как да гради различни отбори, способни да постигат успех  чрез коренно различни методи.

Впрочем, венецът на цялостното "творчество" на Гуардиола би трябвало да го видим следващия уикенд. Да, Челси и Томас Тухел едва ли ще стоят безучастни в очаквания спектакъл, който може да завърши при всякакъв сценарии. Но както и да се развият събитията в Порто, който и да излезе победител от решаващия мач в главния европейски клубен турнир, този сезон ясно показа, че Пеп не е обикновен консуматор.