"Днес се събудих като мениджър  на Ливърпул. Моля, дайте ни време за нашата работа. И мисля, че когато изминат четири години, ние ще имаме поне един трофей. Трябва да извървим пътя от съмняващи се във вярващи".  

Такива бяха първите думи на Юрген Клоп, след като той оглави Ливърпул през есента на 2015 година. Спокойно бихме перифразирали думите на германския специалист на "с търпение и труд всичко се постига". Не знаем колко човека повярваха на Юрген тогава, но скептиците бяха много, дори Джейми Карагър не е вярвал, че Клоп може да изведе "червените" до така бленувания триумф. Но Ливърпул можеше да стане шампион на Англия само с търпение. И благодарение точно на това грабна английската корона.

23 точки предимство пред най-близкия конкурент в лицето на Манчестър Сити. Невероятна серия от победи в домакинските мачове. Най-предсрочно спечелена титла, ако трябва да се гледа в кой кръг бе постигнат триумфа. Парадокс, но и най-късно завоюваната титла, ако вземем предвид астрономическото време на постигнатия успех. Сезон 2019/20 завинаги ще остане в историята на английския футбол. С тоталното превъзходство на Ливърпул, с рекордите на бъдещия шампион, с необичайната втора част на кампанията, а дори и с невъзможността за пълноценно споделяне на постигнатия триумф.

Символично е, че развръзката на сезона отново се падна върху мач с участието на Челси. Преди шест години именно поражението в срещата срещу "сините" лиши Ливърпул от титлата в лигата. Няколко години след случилото се на "Анфийлд" лондончани отново ще играят основна роля в знаменития триумф на Лестър, правейки равен с Тотнъм, който също като Ливърпул няма да се възстанови морално от провала и дори ще пропусне градския съперник напред. Мачът между Челси и претендента за титлата се оказа краят на сезона: точно както преди четири години, именно той постави чертата под него.

Друг въпрос е, че има огромна разлика между спечелената титла на Лестър преди четири години и тази на Ливърпул сега. И това е една от причините усещането от победата на "червените" в лигата да е различно от това, което светът видя преди четири години. Когато Борусия Дортмунд спечели Бундеслигата, това бе голяма емоция.  Така се случи и когато Атлетико Мадрид успя да прекъсне хегемонията на Барселона и Реал Мадрид в Примера дивисион. Не по-малко емоционален бе и успехът на Клаудио Раниери с Лестър. Вероятно някои са се надявали, че така ще бъде и с Ливърпул. Но няма как да бъде.

Защото титлата на мърсисайдци е очакван край на един неизбежен процес. Тържество на логиката над емоциите, макар че според статистиката, котировките за титла на "червените" са били по-големи през последния пълноценен сезон на Брендън Роджърс, отколкото преди старта на тази кампания.

Но в крайна сметка спечелената титла е преди всичко тържество на невероятно свършената работа от страна на Юрген Клоп. Това се оказа систематичен процес, който изведе отбора от загубения финал в Лига Европа, до категорично спечелване на Шампионска лига, а година по-късно до още по-убедителен успех в най-конкурентното първенство на планетата. Това е процес, в който добри футболисти бяха превърнати в най-добри футболисти, в истински шампиони.

Именно процесът от работата, свършена от Ливърпул, не оставя никой безразличен и прави триумфа повече смислен, отколкото емоционален.

Тази година само един отбор можеше да се конкурира с "червените" за титлата. Но седем кръга преди края на турнира този конкурент изостава с 23 точки. Ман Сити от кой ли не загуби точки - Кристъл Палас, Нюкасъл, Норич, Уулвърхемптън и други. В същото време Ливърпул щамповаше победи след победи. Само си представете, какво щеше да се случи, ако мърсисайдци бяха успели през миналия сезон. Без никакво съмнение, това щеше да бъде много емоционално и запомнящо се събитие. Но сега всичко изглежда като реванш, в който сантименталностите са някъде в миналото. Нещо повече, сегашният триумф прилича на  хладнокръвно отмъщение за всички предишни несполуки. И тук няма място за емоции, окото не бива да трепва, освен това трябва да си много уверен, че ще вкараш в "десетката" с първия изстрел.

Ливърпул направи всичко това.

Но успехът на мърсисайдци е ценен с начина, по който отборът измина пътя до върха. Ценен със стратегическото решение на ръководството на клуба да инвестира в топ-треньор, а не в топ-играчи. Ценен с това, че се заложи на "търпение и труд", а не на "тук и веднага". Ценен с това, как умелият мениджмънт може да превърне безплатни агенти и посредствени играчи в шампиони, как добър отбор може да се трансформира в сплотен колектив от топ ниво, който определя сценария на играта и оставя емоциите на заден план в името на това да унищожи съперника си.  

Трофеите винаги са най-важното нещо за феновете. Но случаят с Ливърпул е специален, както е специален самият клуб. Да, на "Анфийлд" се наслаждават на крайния резултата, но тук се наслаждават и на самия процес.

"Това не е последната точка. От събота ще тренираме с пълна сила. След това имаме пътуване до Манчестър Сити и ако играем там на 50 процента от възможностите си, те ще ни изнесат от стадиона. Това няма да се случи. Ще бъдем готови", заяви Клоп.

И няма как да не вярваме на човека, който погреба любимия си хеви метъл, зачеркна емоциите и превърна играчите си в сложен механизъм за постигане на успехи.

Процесът продължава.