FUTBOL TV представя на вниманието на своите читатели втората част на материала, който се появи в The Sun по-рано през седмицата.

Основните участници в процеса, които по понятни причини, решиха да останат анонимни, разказаха за трансферната кухня и за това, как от сместа между правдивата информация и дезинформация се раждат слухове.

Към първа част

Агент: Агентът използва всички свои възможности, за да осигури за играча възможно най-добра сделка. Първо, това е продиктувано от моралния ангажимент към клиента. Второ, всеки по-добър договор означава и повече приходи за агента. Да допуснем такава ситуация: играчът е доволен от всичко, но ти можеш да използваш интереса на другия клуб, за да увеличиш заплатата на своя клиент. В този случай може да се осигури достъп до местен вестник, който да започне да пише нещо от рода: "Поласкан съм от интереса на клуб Х, но аз обичам клуб Y и наистина съжалявам, че не се опитват да ме задържат". В добавка на това може да се пусне още един материал, след ден или след 2-3, в който да се замесят местните фенове, които изразяват недоволство от евентуална раздяла с играча. Или да пуснеш интервю на фен на другия клуб, който да каже, че с нетърпение чака новото попълнение. След това се оттегляш и оставяш всичко в ръцете на клуба. За това е много важно един агент да поддържа отлични отношения с медиите. Няма нужда да се разбираш с цялата редакция. Важното е да имаш по един верен човек в няколко вестника. Има агенти, които разполагат с хора в две дузини редакции. Има и такива, които нямат и един свой човек във вестниците.

Журналист от The Sunday: Работата с Уейн Рууни се разглеждаше така, сякаш играчът използва интереса на другия клуб, за да си осигури повишаване на заплатата. Поне това показваше предварителният сценарий, ситуацията в 99% повтаряше предишни случи с изнудване, но агенти и журналисти с голям опит знаеха, че точно при Рууни тогава нещата не стояха по този начин. Тогава ми направи впечатление, че Сър Фъргюсън се държеше прекрасно, като цяло клубът много правилно проведе цялата акция - всеки ход и изказване бе премерен и удряше точно в целта. Да, към Рууни имаше интерес тогава - и не от един клуб, а от два. Но Юнайтед и техните хора в медиите представиха молбата за трансфер на Рууни като молба за помощ. В крайна сметка Глейзър извадиха парите, но не тези, които футболистът искаше, а клубът задържа лидера си, което е много важно, защото това щеше да бъде страхотен удар по имиджа на клуба.

Агент: Разбира се, има и случаи, когато организираш интервюта без намерението да осигуриш изгоден договор с клуба.

Журналист от The Sunday: Вижте, най-трудното е да отсееш истината. Много колеги съобщават измислици, но те нямат вина, че са писали откровени лъжи - просто са били подведени. За това трябва много внимателно да се преценя откъде може да се взима инсайдерска информация. Във всяко първенство има 3-4 такива хора. Не повече. Лично аз мога да се доверя само на няколко агента. Трябва да разберете, че има цяла култура на лъжата. Мисля, че около 70% от казаното в разговорите е измислица и това се знае от всички. Въпросът е да се опиташ да намериш истината и да игнорираш тези 70%.

Ръководител на клуб: Агентите най-много обичат търговете за играчите, а това е кошмар за всеки клуб. От друга страна такива търгове не се случват толкова много, както изглежда. Съществува т.нар. "царство на тримата", когато са замесени три клуба. Но тези истории в голямата си част са чиста измислица.

Журналист от The Sunday: Не винаги играчът е участник в някаква интрига. Преди няколко години знаех, че Съндърланд иска Джърмейн Дефо. Тази информация бе на 100% истина. На следващия ден отидох да взема интервю от Дефо за спонсора. Всичко бе нормално, както бе предварително уговорено и не нарушавах правилата. В края на разговора обаче тайно включих диктофона и попитах: "Истина ли са слуховете за Съндърланд?". Той бе честен: "Ние ще разберем последни. Веднъж хората, с които играех, просто ми се обадиха по телефона: "Поздравяваме те, че идваш тук".

Ръководител на клуб: Знам за случаи, когато играч подписва договор с клуб, но аз знаех, че друг клуб му е предлагал по-висока заплата. Това не попада във вестниците. Оказа се, че агентът просто се е опитвал да вземе повече пари от първия клуб и не е казал на играча за втория клуб. Пълно е със случаи, когато агенти действат в името на своите интереси, а не за благото на клиента. Не съм съгласен, че всеки агент има добри намерения към клиента си. Има такива, които се интересуват само от своята печалба и в името на това са готови да прегазят всичко. Някои от тези агенти са ни познати, но има и такива, които остават в сянка за дълго време.

Журналист от таблоида: Най-трудното при нас е да имаме висок процент верни новини. Но огромна част от сделките остават скрити за нас, журналистите. Челси и Модрич: и двете страни имаха интерес от този трансфер, това е истина, но докато информацията попадна в слушалката. Искаше ли Челси играча? Да. искаше ли Модрич в Челси? Да. Всичко се срина, заради изтичането на информацията и бунтът, от който се изплашиха шефовете на Тотнъм. След това Модрич замина за Реал. Интересна е ситуацията с Анди Керъл и Карлос Тевес. Имаше реална възможност за размяна на играчите. Кени Далглиш всичко отричаше пред медиите, но аз не казвам, че Кени лъжеше. Не, той не знаеше за това какво си говорят двата клуба и бе вън от процеса. По-скоро съм склонен да мисля, че двамата играча знаеха за това. И мисля, че това провали сделката. Най-неприятното е когато си писал нещо, когато довереният ти човек даде информация, а това не се случи. Моментът е неловък - за теб, за осведомителя... Помня, че за Ван Перси в Юнайтед разбрах от агента му, писах, но след това нещата се затлачиха, а в Twitter започнаха да ми се подиграват.

Журналист от The Sunday: Побеснявам, когато след срината сделка хората започват да ме заклеймяват и да ме обвиняват, че съм лъжец.

Агент: На всяка извършена сделка има пет сринати. В някой трансферен прозорец това съотношение може да стане 1:6.

Журналист от The Sunday: Трансферът не е точна наука и няма нищо общо с уравнение, както си мислят повечето от феновете. За да стане сделката, трябва да се случат 20 различни събития. Помня за случай, когато мениджър хвана играча от летището, когато той вече бе с единия крак в другия клуб, а феновете му бяха организирали посрещане. Всичко се случи на междинната спирка (Б.ред. може би журналистът има в предвид проваления трансфер на Бербатов във Фиорентина). Имаше и случай на играч, който бе на път в отбор от Висшата лига. Всичко изглеждаше ОК, двамата с агента си полетяха със самолета, но след това се получи позвъняване от друг агент, който разполагаше с документи, че първият не е агент на футболиста. Нямам на идея как се е стигнало до тази ситуация и как така играчът е допуснал това, но това не е единствен подобен случай.

Агент: Чувстват ли феновете разочарование, когато се срине трансферът? Може би, но само ако техният отбор е бил въвлечен в това. Голяма част се радват и за това, че са научили нещо тайно.

Журналист от таблоида: Интересът към трансферните слухове е огромен и през лятото напълно запълва отсъствието на мачовете. Повярвайте, има хора, които залагат на това. Ние живеем с поколението на Football Manager, което знае всички талантливи футболисти по целия свят. А щом те ги знаят, то и агентите ги познават.

Ръководител на клуб: Американците си имат фентъзи-бейзбол. Ние си имаме трансферен прозорец. Ние сме обсебени от него.