На 6 февруари в Милано бяха открити XXV зимни Олимпийски игри. Защо Италия не успя да организира "почти безплатна“ Олимпиада и къде ще се състезават спортистите?

След корупционни и допингови скандали, огромни преразходи и критики към предишни домакинства, Международният олимпийски комитет промени подхода си и започна да избира страни с готова инфраструктура, за да намали разходите. Първият тест беше Париж 2024, но и там бюджетът беше надхвърлен заради инфраструктурни инвестиции.

Очакванията бяха Милано–Кортина 2026 да бъдат пример за икономични игри, тъй като Италия разполага с развити зимни курорти. Вместо това разходите нараснаха, строежите се забавиха, а експерти нарекоха Олимпиадата "панаир на суетата“.

Как Италия получи домакинството

Подборът на организатор на Олимпиадата потвърди проблема с преразхода и очерта тенденция: с нарастването на разходите броят на кандидатстващите градове намалява.

Предварителен интерес към Игрите през 2026 г. проявиха седем кандидати: Калгари (Канада), Грац (Австрия), Сапоро (Япония), Сион (Швейцария), Ерзурум (Турция), Стокхолм – Оре (Швеция) и, разбира се, Милано – Кортина д'Ампецо.

Ерзурум беше изключен поради несъответствие с изискванията, а с приближаването на финалното гласуване останалите кандидати започнаха да се отказват. Грац се оттегли заради ниска обществена подкрепа и високи разходи. Жителите на Калгари и Сион се обявиха против. Сапоро оттегли кандидатурата си след силно земетресение.

Опасенията на тези градове са оправдани: през 2020 г. учени от Оксфордския университет изчислиха, че Олимпиадата е твърде скъпо удоволствие. Средното ниво на разходите, свързани със спорта, достига 12 млрд. долара, а несвързаните – няколко пъти повече. Средното превишение на бюджета при летните игри е 213%, а при зимните – 142%.

Привържениците на провеждането на Игрите в сегашния им формат твърдят, че това си струва, тъй като значителните инвестиции впоследствие се връщат под формата на приходи от туризъм. Експертите обаче са единодушни, че тези твърдения не издържат на критика, защото разходите така или иначе остават твърде високи.
"Олимпийските бюджети по-скоро представляват базов минимум – минималния принос към всички разходи“, призна професор Александър Будзие.

Изборът беше между Италия и Швеция: през 2019 г. с преднина от 13 гласа победи кандидатурата на Милано – Кортина. В МОК предпочетоха Италия, помнейки успешната зимна Олимпиада през 2006 г. в Торино. Игрите през 2026 г. ще бъдат четвъртите за страната, а за Кортина – вторите. В Швеция летни олимпийски игри са се провеждали само през 1912 г.

Освен това състезанията в Доломитските Алпи бяха представяни от италианците като "почти безплатни“, тоест обещаваше се много малко средства да бъдат взети от джоба на данъкоплатците. МОК дори обяви Олимпиада-2026 за първите зимни игри, при които напълно са реализирани реформите за намаляване на разходите. Тези планове обаче се провалиха.

Колко струват игрите

Намаляването на разходите за Олимпиадата предполага страната домакин да разполага с почти цялата необходима инфраструктура, като остава тя да бъде обновена или да се изградят евтини временни съоръжения.

Зимните игри са по-малко разходоемки заради по-малкия брой спортове, затова бюджетът на Милано–Кортина 2026 възлиза на 1,36 млрд. евро – много малко в сравнение с десетките милиарди долари, изразходвани за Сочи 2014 и Пекин 2022.
243 млн. евро трябваше да бъдат инвестирани в спортна инфраструктура, а останалите средства – в оперативни разходи.

Планираше се 1 млрд. евро да бъдат компенсирани от Международния олимпийски комитет, 211 млн. евро – от регион Ломбардия, а 130 млн. евро – от провинциите Тренто и Болцано.

Разходите за сигурност в размер на 402 млн. евро държавата се ангажира да поеме.

Това беше планът от 2019 г. – още преди коронакризата, началото на голямата война в Украйна и геополитическата турбулентност, които повишиха цените на суровините, както и преди управленския хаос в Италия. През април 2025 г. бюджетът нарасна до 1,7 млрд. евро.

Поради забавяния в строителството, пандемията и инфлацията бюджетът на игрите постоянно се увеличаваше.

Обновената сума не включваше разходите за някои мащабни обекти, финансирани от частни източници. Сред тях са изграждането на писта за санки и бобслей в Кортина, хокейната зала Санта Джулия“ в Милано, както и автомобилни и железопътни пътища.

Към началото на състезанията ориентировъчният бюджет се оценява на минимум 3,5 млрд. Евро.

Тази сума обхваща 98 проекта, от които 47 са пряко свързани с Игрите. Според инфраструктурната компания Simico обаче всеки четвърти от планираните проекти няма да бъде завършен навреме преди началото на състезанията.

В същото време актуализираните оценки на S&P Global Ratings показват, че за организацията на Игрите (включително логистиката) са изразходвани 5,7–5,9 млрд. евро – около 0,3% от БВП на Италия.

Агенцията признава, че въпреки това разходите са по-ниски от тези за предишни зимни Олимпиади и други големи събития в Италия, включително Expo Milano 2015 (12 млрд. евро).

Спортни съоръжения и олимпийски села

Церемонията по откриването на Игрите се проведе на футболния стадион "Сан Сиро“ в Милано, който приема домакинските мачове на Милан и Интер. Стадионът отбелязва своята стогодишнина, а мащабната му реконструкция е извършена в края на 80-те години. Оттогава са правени само малки ремонти, но Милан и Интер решиха, че съоръжението трябва да бъде съборено и изградено наново.

Проектът за строителство започна да се одобрява далеч преди Игрите. При ускорени срокове е било възможно новият стадион да бъде завършен до откриването на Олимпиадата, но първо проектът е бил преработван, а след това са попречили пандемията и нарастващите разходи.

В крайна сметка бе решено реконструкцията да започне през 2024 г., след това да бъде отложена за периода на състезанията, там да се проведе церемонията по откриването и работите да приключат до 2028 г. Този план обаче се провали. Архитектурата на стадиона бе призната за исторически ценна и едва през септември 2025 г. Милан и Интер се договориха за съвместното изкупуване на арената за 197 млн. евро.

Новият стадион ще бъде построен върху територията на паркинга, като тези дейности трябва да приключат през 2031 г. Старото съоръжение се планира да бъде демонтирано на 90%.

Церемонията по закриването на Олимпийските игри ще се проведе на стадиона във Верона – античен амфитеатър и концертна сцена, където от 1936 г. насам ежегодно се организира оперен фестивал. Там ще се състои и откриването на Параолимпийските игри. За двете церемонии бяха извършени редица дейности на стойност не по-малко от 20 млн. евро. Основната цел на нововъведенията е адаптирането на арената към нуждите на параолимпийците и подобряването на системата за сигурност.

Спортистите ще бъдат настанени в олимпийски села. Тъй като в Милано и Кортина се намират само 7 от общо 14 олимпийски обекта (останалите са в Ливиньо, Бормио, Антерселва, Вал ди Фиеме и Верона), първоначално е било предвидено да има шест селища.

В края на 2023 г. обаче плановете бяха преразгледани и сведени до три олимпийски села (Милано, Кортина и Предацо) и три хотелски комплекса, повечето от които вече бяха готови. Основните разходи са за селата – те се оценяват на около 230 млн. евро.

Олимпийското село в Милано е построено върху мястото на изоставена железопътна гара, като към първоначалната инвестиция от 100 млн. евро впоследствие се наложи да бъдат добавени още 40 млн. евро. Проектът е финансиран от фонда COIMA. След Игрите фондът планира да вложи още 200 млн. евро, за да превърне селото в студентски жилища.

Край Кортина е изградено временно настаняване за 1300 души на стойност 36 млн. евро, което ще бъде демонтирано след състезанията. Ръководството на курорта първоначално отбеляза, че строителството ще навреди на природата. Селището се състои от няколко административни сгради и модулен град за атлетите, които се оплакват от лоша шумоизолация.

Селището в Предацо, където ще се проведат състезанията по ски скокове и северна комбинация, е изградено на територията на ски училището на финансовата полиция. След Игрите там ще живеят и тренират курсанти. Стойността на проекта е 53 млн. евро. Някои национални отбори предварително са резервирали стаи в хотели.

Сред спортните съоръжения се открояват "Санта Джулия“ в Милано и шейно-бобслейният център в Кортина – именно с тях имаше най-много проблеми през годината преди началото на Игрите.

Строителството на хокейната арена с капацитет 16 хил. зрители, която след Олимпиадата ще приема големи концерти и спортни събития, беше забавено от съдебен иск. Обществената организация Ametista твърдеше, че процедурата по вземане на решение за строежа е била непрозрачна, а самият обект може да навреди на природата.

Съдът в Ломбардия застана на страната на града, но ценно време беше изгубено. По-малко от месец преди началото на състезанията на "Санта Джулия“ все още течаха активни строителни дейности.

По време на тестовите събития през януари два от нивата на арената бяха затворени за зрители, редовете със седалки бяха покрити с черна пластмаса, а електронните табла все още не бяха монтирани.

Преди двете предишни зимни Олимпиади в Китай и Южна Корея организаторите провеждаха тестови мачове на ледените пързалки още година преди началото на състезанията. В Милано първите хокеисти излязоха на леда едва 28 дни преди церемонията по откриването.

Освен съдебните спорове, строителството бе забавено и от пандемията и ръста на цените на материалите. Макар първоначално частните инвеститори да бяха заложили 70 млн. евро, в началото на 2025 г. строежът беше завършен едва на 40%, а разходите нараснаха до 300 млн. евро. Впоследствие се наложиха още поне 60 млн. евро.

Бобслейният център в Кортина е приемал състезания още на Олимпиадата през 1956 г., но за настоящите Игри трябваше да бъде обновен. Първоначално правителството отпусна 50 млн. евро за реконструкцията, но по-късно се оказа, че стойността на работите трябва да бъде двойно по-висока.

Забавянията в строителството достигнаха такива мащаби, че МОК избра резервно съоръжение – американския Лейк Плесид. Вместо първоначалните 50 млн. евро, проектът струва най-малко 118 млн. евро. През март 2025 г. МОК сертифицира трасето, а състезателните спускания в рамките на Олимпиадата започнаха вчера.

За парка за ски акробатика, както и за снежния парк за сноуборд в Ливиньо, бяха изразходвани 46 млн. евро. Биатлонните състезания ще се проведат в Антерселва – знаково място, където редовно се организират стартове от Световната купа и световни първенства. За обновяването на арената там бяха похарчени 52 млн. евро.

Същественото превишаване на разходите беше признато от генералния директор на организационния комитет Андре Варние.

"Финансовата ситуация в продължение на няколко години беше трудна. Разходите надхвърлиха предвидения бюджет. Това, че успяхме да реализираме всичко, може да се счита за постижение“, заяви той.

Въпреки това на някои обекти строителните дейности ще продължат дори по време на самите Игри.

Билети и вреди за природата

За Олимпийските и Паралимпийските игри бяха пуснати в продажба 1,5 млн. билета, като вече са продадени над един милион – резултат, който отговаря на очакванията. Най-евтините билети струват по 30 евро. Най-скъпото събитие е финалът на мъжкия турнир по хокей – с цени между 400 и 1400 евро, докато билетите за церемонията по закриването варират от 950 до 2900 евро. Правителството очаква на Игрите да пристигнат над 2 млн. туристи.

В кандидатурата за домакинство на Игрите през 2026 г. организаторите обещаха да дадат приоритет на икономическата и екологичната устойчивост, но Милано - Кортина 2026 не е първият случай, в който екологичността остава само обещание.

Крехката природа на Алпите ще бъде подложена на натиск заради нови лифтове, водоеми за производство на изкуствен сняг и пътища. Пистите на средна и ниска надморска височина ще трябва да бъдат покривани с изкуствен сняг. Използването на снежни оръдия и увеличеният туристически поток застрашават местните екосистеми.

В центъра на критиките е строителството на шейната писта в Кортина. За да се освободи място, е трябвало да бъдат изсечени 600-годишни дървета, което предизвика възмущение сред еколозите.

Логистичен ужас

Италианските медии отдавна предупреждават за трудния достъп до Кортина д'Ампецо. През последната година ситуацията не се е подобрила: спортисти се оплакват от дългите пътища до обектите. На логистичните трудности обръщат внимание и световните издания.

"Пътуванията между олимпийските обекти в Италия? По-добре не бързайте. Големите разстояния, тесните пътища и снеговалежите могат да превърнат придвижването ви в кошмар“, пише NYT, подчертавайки, че статутът на най-географски разпръснатите Игри рискува да се превърне от предимство в най-големия проблем.

"Италия създаде ‘разпръснати Игри', за да използва максимално съществуващите съоръжения и да не харчи много средства за нови, но страната също така трябваше да осигури навременно движение на влакове, самолети и автомобили“, заключава изданието.

За придвижването на официални лица и VIP-гости бяха добавени повече автобуси с нулеви емисии, влакове и автомобили. Те ще превозят 1,5 млн. души.

"В стремежа си набързо да приключат работите преди началото на Игрите, италианците превърнаха улиците в слалом от оранжеви конуси, където работници едновременно боядисват пешеходни пътеки, изливат бетон и поставят нови знаци“, обобщава NYT.

Икономически перспективи

Подготовката на Италия за Олимпиадата през 2026 г. още от самото начало не беше идеална. Забавянията в строителството на трасето в Кортина и хокейната арена в Милано се превърнаха в апогей на проблемите.

"От икономическа гледна точка, ако нямате голяма закрита хокейна арена, изобщо не бива да кандидатствате за домакинство на Олимпиада“, смята експертът по икономическото въздействие на големите спортни събития Виктор Матюсън.

"Местните жители и данъкоплатците нееднократно заявяваха, че не са готови да плащат за весело, но чуждо парти. Като се има предвид липсата на обществена подкрепа, държавите, в които гражданите имат по-малко влияние върху този процес, безспорно са в по-добра позиция да провеждат Игрите, отколкото страните с активна демокрация.

Отчасти именно затова МОК в крайна сметка трябваше да избира между Пекин и Алмати за Игрите през 2022 г., а ФИФА вече проведе Световни първенства в Катар и Русия и сега възнамерява да организира турнир в Саудитска Арабия“, заяви експертът.

Въпреки това, според оценките на италианската банка Banca Ifis, Олимпиадата през 2026 г. може да донесе на икономиката на Италия около 5,3 млрд. евро. Банката очаква 1,1 млрд. евро приходи по време на състезанията от търговията на дребно, хотелските и туристическите услуги.

Още 1,2 млрд. евро се очаква да постъпят в рамките на 12–18 месеца след церемонията по закриването, благодарение на ръста в туризма. Най-големият дял – 3 млрд. евро – се прогнозира в по-дългосрочен план заради модернизираните ски комплекси и обновената туристическа инфраструктура в северния алпийски регион.

Министърът на икономиката на Италия Джанкарло Джорджети също очаква "здравословна доза допинг“ за БВП на страната. Въпреки че само преди две години, на фона на проблемите с подготовката, той "на шега“ изрази съжаление, че е подкрепил кандидатурата за Олимпиадата през 2026 г.

"Големите събития са възможност за мащабна мобилизация на инфраструктурата“, заяви министърът, визирайки мултипликативния ефект от инвестициите, особено в транспорта. Джорджети също вярва, че приходите от Игрите ще надхвърлят 5 млрд. евро.

В същото време агенция Reuters дава пример с Франция, която беше домакин на летните Олимпийски игри през 2024 г. Според Сметната палата на страната тогава Игрите са допринесли за икономически растеж от едва 0,07%.

Извод:

Милано–Кортина 2026 трябваше да бъдат евтина и устойчива Олимпиада, но нарастващите разходи, строителните проблеми и логистичните трудности показват, че дори новият модел на МОК не гарантира икономични Игри.