Мюнхен 2012 - къде изчезна доверието?
Както казах по-рано, две събития белязаха живота във футболна Европа през миналата седмица - отпадането на двата манчестърски отбора от Лига Европа и това, че финала за Шампионската лига ще бъде между Реал Мадрид и Барселона. С основание някой ще зададе въпроса: откъде съм сигурен, че последният мач в най-престижния европейски турнир ще бъде между двата испански гранда?
Ще отвърна, че това е отколешна мечта на футболните чиновници и ако по-паметливите си спомнят последното изказване на Платини пред Eurosport, в което той заяви, че най-хубавия финал в Шампионска лига ще е между Барселона и Реал Мадрид, има ли смисъл да разсъждаваме повече в тази насока?
Действително, жребият беше организиран на случаен принцип и точно по този начин представен на телевизионния зрител, но когато десет дни по-рано ръководителят на европейският футбол говори за „правилния" финал, инстинктивно обръщаме своя поглед към картинката в България, където е известно, че още преди началото на първенството се определя „правилния" отбор, който трябва да спечели титлата, а преди всеки мач дежурните кибици по кафенетата знаят за някой и друг „правилен" резултат? А останалото (разбирай манипулирането) е лесно и е работа на медии и футболни общественици (както например снощи една телевизия пет пъти съобщи, че на ЦСКА - Монтана е имало 4 000 зрители, а те бяха 500).
Не искам да вярвам в конспирации, заговори и т.н., но фактът си е факт - в сегашното издание на Шампионска лига Реал Мадрид и Барселона ще могат да се срещнат едва в Мюнхен. Оттук нататък е напълно нормално всеки уважаващ себе си футболен фен да си зададе елементарния въпрос: дирижиран ли беше жребият или случаен? Действително ли бяха изпълнени указанията на Платини или всичко стана случайно и си дойде на мястото от само себе си?
Каквито и да са отговорите на тези два въпроса, те само идват да покажат, че има нещо гнило в цялата история - единият вариант е Платини да си смени съветниците, които по-рано е трябвало да му кажат, че главата на европейския футбол не бива да заема никаква страна по отношение на едно състезание, ако наистина е глава на всички отбори. Другият вариант просто си мирише - футболните чиновници най-нагло си дирижираха жребия за четвъртфиналите и полуфиналите на Шампионската лига, така че Барса и Реал да не се срещат помежду си до мача в Мюнхен.
Дразнещо е, когато по крещящ начин се хвърли сянката на съмнението. Но след всичко, което се случва през последните години, как да повярваме на Платини, че не подкрепя испанския футбол? Как да повярваме, че миналата година Барселона се класира честно на финала, минавайки през Арсенал и има ли смисъл да припомняме полуфинала на каталунците срещу Челси?
Оставям настрана факта, че отново сме заплашени да гледаме умиращия на терена Бускетс или опитващият се да убие противников играч Дани Алвеш. Или втора част на „Как хората на Гуардиола преследват съдията". Но искрено се надявам дебатът, който се повдигна тази седмица в Германия по отношение на дотирането на Барселона и Реал Мадрид все пак да получи някакво развитие. Така де, никак не е честно част от парите на европейците да отиват във футболни клубове.
А иначе, по време на финала в Мюнхен не бяха ли и плейофите за влизане във Висшата лига на Англия?
- „Анфийлд” – ключът към 15-та поредна победа на Слот
- Ливърпул срещу Челси: Статистиката на Салах срещу „сините” преди срещата на „Анфийлд”
- Другата гледна точка
- Майкъла: В България само Лудогорец създава
- Лечков: Започвам да съжалявам за американското лято
- Пет момента, за да бъдеш легенда на Ман Сити
- Целувката на смъртта
- Стоманеният дядо
ЗА АВТОРА
Николай Стоянов Гавазов е роден на 16 август 1967г. в град Пловдив. Завърша висшето си образование във Велико Търново, специалност история и педагогика, а по-късно учи психология. Започва като журналист по политически теми, работил е за вестник „Нов Живот”, както и за няколко сайта. От 2008 г. се отдава на футбола. [...]