В събота, 30 май, футболният свят ще насочи поглед към финала на Шампионска лига, който ще се проведе на Пушкаш Арена в Будапеща.

За трофея ще спорят действащият шампион Пари Сен Жермен и Арсенал. Лондончани никога не са печелили най-престижния европейски клубен турнир, макар веднъж да бяха болезнено близо до осъществяването на мечтата си.

FUTBOL TV си припомня онзи поход на "артилеристите“ към финала на Шампионската лига. Тимът на Арсен Венгер беше само на 15 минути от безсмъртието, преди мечтата му да се разбие преди точно 20 години... в Париж. Съвпадение, което придава още по-голяма символика на предстоящия сблъсък с ПСЖ.

Тогава майският дъжд над "Стад дьо Франс“ отми надеждите на един от най-елегантните отбори в началото на XXI век. Това беше вечерта, в която Арсенал на Арсен Венгер беше на крачка от вечността, но вместо триумф остави след себе си рана, която мнозина привърженици не са забравили и до днес.

Рекорд, който все още не е подобрен

Към финала на Шампионска лига през 2006 година Арсенал достигна в необичайна за себе си роля. Тимът на Арсен Венгер беше известен с атрактивния си и нападателен стил, но именно защитата се превърна в основното му оръжие по пътя към Париж.

След напускането на Патрик Виейра и поредица от контузии във финалната третина на терена Венгер беше принуден да импровизира. В отбраната се утвърдиха младите Еманюел Ебуе, Филип Сендерос и Коло Туре, а Матийо Фламини често играеше извън естествената си позиция.

Резултатът беше впечатляващ. Арсенал премина през елиминациите без да допусне нито един гол. Лондончани отстраниха Реал Мадрид на Зинедин Зидан и Роналдо, след това елиминираха Ювентус, а на полуфинала преодоляха Виляреал на Хуан Роман Рикелме.

Кулминацията дойде на полуфинала, когато вратарят Йенс Леман спаси дузпа на Рикелме в 89-ата минута и съхрани преднината на "артилеристите“.

Общо Арсенал записа невероятна серия от 995 минути без допуснат гол в Шампионската лига – рекорд, който остава ненадминат и до днес. Леман беше в изключителна форма, а звездите в атака – Тиери Анри и Робер Пирес – мечтаеха да вдигнат най-престижния европейски клубен трофей именно във Франция.

Париж изглеждаше готов да короняса отбора на Венгер. Вместо това обаче финалът на Финал на Шампионската лига 2006 се превърна в една от най-болезнените вечери в историята на Арсенал – вечер, която и две десетилетия по-късно продължава да тежи на поколения привърженици на клуба.

Епизодът, който промени хода на мача

Към финала срещу Барселона на Франк Рийкард Арсенал най-после получи обратно двама от своите най-опитни лидери – Ашли Коул и Сол Кембъл. Те замениха Матийо Фламини и Филип Сендерос, които имаха ключова роля в похода към Париж.

Началото на двубоя показа, че "артилеристите“ не изпитват респект от звездния си съперник. Още в първите минути Тиери Анри два пъти сериозно затрудни Виктор Валдес, но в 18-ата минута настъпи моментът, който промени историята на финала.

Роналдиньо разсече отбраната на Арсенал с брилянтен пас към Самуел Ето'о. Камерунецът преодоля Йенс Леман, а германският вратар го фаулира извън наказателното поле.

Топката стигна до Людовик Жюли, който я изпрати в опразнената врата. Норвежкият съдия Терье Хауге обаче вече беше надувал свирката за нарушението. Голът не беше признат, Леман получи директен червен картон, а Барселона само пряк свободен удар.

Така германецът се превърна в първия футболист, изгонен във финал на Шампионската лига. Години по-късно той ще признае, че според него решението е разрушило спектакъла. Вместо да участва в най-важния мач в кариерата си, Леман прекарва остатъка от вечерта сам в съблекалнята на Стад дьо Франс, слушайки приглушения шум от трибуните.

На Арсен Венгер му се наложи да вземе болезнено решение. За да вкара резервния вратар Мануел Алмуния, той извади от игра Робер Пирес. Оказа се, че това е последният мач на французина с екипа на Арсенал.

Изпуснатият шанс на Анри 

Останал с десет души срещу най-силната атакуваща машина в Европа, лондонският тим изглеждаше обречен. Вместо това последва истинска демонстрация на характер.

В 37-ата минута Арсенал нанесе своя удар. След отлично изпълнен пряк свободен удар от Анри, Сол Кембъл се извиси над всички и с глава прати топката в мрежата за 1:0.

В този момент мечтата изглеждаше съвсем реална. Въпреки численото неравенство, Арсенал беше само на едно полувреме разстояние от първата европейска титла в историята си.

Под проливния дъжд в Париж десетимата играчи на Арсенал се защитаваха така, сякаш от това зависеше животът им. Коло Туре и Ашли Коул бяха навсякъде по терена, а халфовете на лондончани успешно ограничаваха влиянието на Роналдиньо.

Въпреки численото неравенство Арсенал дори имаше възможност да нанесе решаващ удар. Най-добрият шанс отново се откри пред Тиери Анри. Французинът първо стреля право в ръцете на Виктор Валдес, а малко по-късно, останал сам срещу испанския страж, не успя да го преодолее.

Това бяха моментите, които Арсенал щеше да съжалява до края на вечерта.

Жокерът на Барселона, който обърна финала

В 61-вата минута Франк Рийкард направи смяната, която промени историята на мача. На терена се появи 34-годишният Хенрик Ларсон, за когото това беше последен мач с екипа на Барселона преди завръщането му в Швеция.

Оказа се, че именно той ще се превърне в големия герой на каталунците.

С напредването на времето изтощените футболисти на Арсенал все повече се прибираха към собственото си наказателно поле. Ларсон започна да намира свободните пространства и да диктува темпото в атаката.

В 76-ата минута шведът подаде с едно докосване към Самуел Ето'о. Камерунецът се измъкна зад защитата и преодоля Мануел Алмуния за 1:1.

Само пет минути по-късно Ларсон отново беше в центъра на събитията. Той намери Жулиано Белети, а бразилецът стреля мощно. Топката премина между краката на Алмуния и се озова в мрежата – 2:1 за Барселона.

За броени минути приказката на Арсенал се превърна в кошмар. След повече от час героична съпротива "артилеристите“ най-накрая бяха пречупени.

Краят на една епоха

Онази вечер на Стад дьо Франс не приключи просто един футболен мач. Тя постави край на най-великата версия на Арсенал, създадена от Арсен Венгер.

Само година по-късно Анри ще премине именно в Барселона, за да спечели трофея, който му се изплъзна толкова болезнено в Париж.

След това Арсенал навлезе в период на финансова дисциплина, породена от строежа на новия стадион, и постепенно загуби голяма част от своите лидери. Дълги години клубът не успяваше нито да се върне на европейския връх, нито да спечели титлата във Висшата лига.

Сега, две десетилетия по-късно, историята предлага любопитен паралел. Арсенал отново е на прага на най-голямата европейска сцена, а срещу него стои Пари Сен Жермен – клубът, който символизира модерната епоха на европейския футбол.

Има известна поетичност в това, че новото поколение на "артилеристите“ ще преследва мечтата за първата си европейска корона срещу парижки съперник. Защото преди 20 години именно в Париж отборът на Венгер беше само на 15 минути от безсмъртието.