Ужиленият Интер може само да гледа и да се ядосва докато Моуриньо продължава пореден поход към европейска слава. Шампионите не успяха да направят чудотворен обрат в срещата си с Шалке, а мадридчани са крачка напред към "Уембли". Контрастът между състава, който Моу остави в Италия, и сегашният му, е повече от драматичен. Ако погледнем пътя и на двата отбора в Шампионска лига тази година и трябва да вземем поука, то тя би била само една - един човек може да направи цялата разлика на света във футбола.

С допуснати 21 гола в 10 мача в защита на титлата си, сякаш проблемът на Интер е, че не се справя с напрежението. Това е главоломна разлика от представянето на отбора под егидата на Специалния, когато за 13 двубоя, включващи 4 срещи с Барселона, отборът допусна 9 попадения.

Но какво толковя е променено за Рафа Бенитес и Леонардо, след като разполагат със същите футболисти? Загубата на Валтер Самуел поради проблеми с връзките в коляното не спомага на ситуацията, но отборът отдавна затъва и далеч не трябва да търсим причината тук.

Мускулни разтежения бяха причината много от футболистите да пропуснат мачове. Докато миналата кампания Моуриньо използва само 13 футболиста, тази година те бяха многократно прехвърлени като брой, и сякаш умората пак е в повече.

Това не е изненадващо за португалеца, защото той знаеше силните страни на всеки свой играч и успяваше да ги приложи на място, но освен това той бе много наясно и със слабите страни. Неговият стил изискваше всяка последна капка усилие от футболистите, като целта бе 3 трофея. А това неминуемо значеше изтощение.

Последва Световно първенство за същите футболисти, ставаше ясно, че повторен такъв сезон няма да има. Интер бяха физически изчерпани, Моуриньо го знаеше. Още преди Масимо Морати да заговори за затягане на коланите, в главата му се въртяха мислите за напускането на Специалния в посока Мадрид - развиващ се клуб в нужда от голям водач, точно както Интер се нуждаеха от магия преди 2 сезона.

Пресата в Мадрид искаше Моуриньо още преди той да спечели Шампионска лига с Интер. Когато надхитри Барселона, от "Белия балет" вече мислеха за неговото привличане.

За разлика от Интер, когато попадна в Мадрид, пред Специалния вече стояха таланти на стойност над 250 милиона евро. Допълнително към контраста може да се добавят и предоставените от Флорентино Переs през лятото суми, наближаващи 80 милиона, за привличането на класни младежи като Месут Йозил, Анхел Ди Мария, Сами Кедира, а и стария приятел на Жозе от Челси - Рикардо Карвальо.

Да се споят две такива части от "Галактикос", макар и толкова талантливи, е не лека задача, но Моуриньо отново показа превъзходството си над останалите мениджъри, като мотиватор и тактически гений. Той сля отбора си в едно цяло. Успя да вземе най-доброто от Карим Бензема и направи Марсело един от най-добрите бекове в играта, докато успоредно наслагваше дефанзивни фундаменти в съзнанието на Педро Леон и Естебан Гранеро.

Всяко колебание, дали играта на Реал щеше да е грозна, пропадна след като започнаха да падат голове. Навлизайки към края на Шампионска лига Реал Мадрид са първи по голове, заедно с Барселона, но за капак "мадридчани" са допуснали само 3 гола и са с по-добрата голова разлика.

Моу не само опроверга критиците и изпълни очакванията на работодателите си, що се отнася до атаката, но и превърна отбора в защитна крепост - задачата, пред която цял куп мениджъри преди него не успяха да решат.

След като Интер с подвити опашки напускат състезанието, на тяхно място идва нов отбор, надъхан за трофея повече от всякога. Дори когато през 2000 и 2002 година, когато спечели Шампионска лига, Реал Мадрид нямаше толкова плавно преминаване през всяка фаза на състезанието.

Но това ще е перфектното състезание само ако португалеца успее да повтори невероятното си постижение.