Интер Милано отстрани европейският шампион Барселона с общ резултат 3:2 в полуфиналите на Шампионската лига. Мнозина твърдят, че “нерадзурите” са постигнали това с цената на непривлекателна игра в реванша, слагайки й етикета “Антифутбол”. Кой отбор обаче игра антифутбол на Камп ноу? Дали това не бяха домакините?

Играта футбол, както всеки друг спорт се основава на една философия  - постигане на крайната цел, на победата с всички възможни позволени средства. От тази гледна точка антифутбол би трябвало да е именно обратното, стремежът към провал. Едва ли тази дума е минала и за миг през главата на Жозе Моуриньо, който просто е роден победител.

Погледнато в рамките на 180-минутния двубой между Интер и Барселона със сигурност стана ясно, кой от двата тима заслужава да играе на финала. Ще избегнем използването на аргументи от типа на “в крайна сметка се броят головете”, тъй като те са повърхностни. Случилото се на “Камп ноу” е достойно за футболен учебник (да, футболен, а не антифутболен) и заслужава по-дълбок анализ.

Без да навлизам в ролята на адвокат на Интер и обвинител на Барса ще трябва да споделя мнението си, че антифутбола в тези два полуфинала го играха каталунците. Всичко започна прекрасно за тях със случайният им гол на “Джузепе Меаца”. Те не само, че не съхраниха преднината си, което би било целта на всеки футболен отбор, но и допуснаха пълен обрат и неудобна загуба с 1:3. Нима и тогава Интер игра защитно?  

  

Отново съдбата направи услуга на Барселона и на реванша в Каталуния. Ранен червен картон за гостите и цели 65 минути за отбелязване на скъпоценните два гола. Но с 555 паса Барселона достигна до 3 удара във вратата. Въпреки че е знаел какво ще е поведението на Интер в този мач, Хосеп Гуардиола не бе измислил никакъв начин за преодоляване на италианската отбрана. Безпредметни центрирания и пасове по ширината на терена, няколко блокирани удари и 2-3 намеси на вратаря на гостите. И всичко това от отбор тръгнал да печели най-силният турнир за втора поредна година.

Арсеналът от трикове на Лионел Меси и Шави Ернандес се оказаха напълно безполезен пред “синьо-черната” стена.  Отбраната на Лос Кулес беше лесно уязвима за бързите нападатели на Интер, подпомагани от класическия плеймейкър Снайдер. Освен, че отстрани Барселона Моуриньо показа липсата на дълбочина в състава и загатна, че нивото на треньора Гуардиола всъщност не е толкова високо. Пеп така и не измисли начин да постави в опасност гостите. Извънземните халфове на Барса бяха приземени и стана ясно, че без достатъчно пространство Меси и Шави са безпомощни.

Така по всички футболни критерии Интер бе по-добрият тим в двата мача. Като се тръгне от треньора, мине се през защитата и се стигне до нападението. Жозе Моуриньо доказа, че има в главата си разработени стратегии за всеки възможен сценарии. Хиляди години и милиони вълни трябват на морето, за да разбие скалния бряг, хиляди минути трябваха на Барселона да вкара нов гол с тази игра, дори с човек повече.

Португалецът не трепна при червения картон на Мота, направи точните смени в правилния момент, докато отсреща цареше хаос. Това бе първият двубой през сезона, в който отборът му игра защитно, за да докаже, че и отбрана му е номер 1. Срещу Байерн той ще заложи повече на атаката, както стори срещу Челси, Милан, Ювентус и Барселона в мача на “Меаца”. На “Камп ноу” ще трябва да спрат оправданията и да се замислят дали себелюбието им не бе надминало дори това на омразния им Моуриньо. И дали не живееха в някаква химера в последните няколко месеца. Защото в Примера има още цели 4 кръга, а с този антифутбол 12-те точки не са сигурни.

ТЕОДОР МИХАЙЛОВ