Размишлявайки върху резултата от първия полуфинален мач на Европейското първенство по футбол между Португалия и Испания, стигам до извода, че основната жертва на поражението на „селесао" стана звездата на отбора Кристиано Роналдо. Но в края на краищата, чия е вината докато Роналдо се бореше за „Златната топка", Португалия да се опитваше да съществува паралелно със своя капитан?

Когато всичко беше свършило, стоейки в центъра на терена, той с шепот повтаряше: „Injustica"... А може би крещеше, но гласът му се губеше някъде сред виковете на ликуващата тълпа. В този момент нямаше никакво значение каква е прическата му и колко пъти я смени на полувремето, абсолютно никакво значение нямаше и колко скъп автомобил управлява и колко е красива бъдещата му жена, както и какви пари получава и дали е най-платеният футболист в света или не.

„Това е несправедливо, несправедливо, несправедливо...".

Преди месец Роналдо се готвеше да стане герой на нацията, а така и не дочака своята дузпа. Само минута по-късно Алън Шиърър избухна в ефира на ВВС от решението на капитана на „селесао" да изпълни петият 11-метров удар, а не третият или първият както гласят неписаните футболни закони. Всъщност, ако търсим символиката в подобна развръзка на мача, стигаме до извода, че Роналдо разруши един добър отбор. Добре разбирам, че тези, които все още са привързани към прическата му няма да се съгласят с мен. Но на практика медиите се оказаха толкова влюбени в най-яркия и ефектен (не ефективен) индивидуалист на съвременния футбол, че позволиха на Португалия да стане част от Роналдо, а не обратното. „Селесао" не заслужава подобно отношение. Докато Кристиано се бореше за своята „Златна топка", отборът се опитваше да съществува паралелно с него и понякога попадаше в синхрон, а тогава за противника ставаше страшно.

Не ме разбирайте погрешно. Никой не се опитва да изкара Роналдо грешник. По-скоро той е жертва на огромния си талант. След мача с Холандия и Чехия за него беше написан един великолепен сценарии, последният лист от който се оказа отвят от вятъра над Донецк. Роналдо се блъскаше ту в Арбелоа, ту в Серхио Рамос, освен това не можеше да захване контраатака заради Алонсо и да стигне до Касияс. Реал Мадрид му даде много през този сезон, но и много му взе. На практика, за 120 минути Кристиано не успя да отправи и един удар в очертанията на испанската врата! Може би най-после щеше да го стори при дузпите? Но ударът на Фабрегас изпрати топката в мрежата зад Патрисио и сълзите започнаха да напират. Минути по-късно, не получавайки съчувствие от партньорите си в Реал Мадрид, С7 се отправи към съблекалнята под гласът на диктора на стадиона, обявявайки че за играч на мача е избран Серхио Рамос, който неутрализира напълно Роналдо.

„Това наистина е несправедливо. Играч на мача да стане Серхио Рамос. Подобно нещо не може да се случи дори на тренировка на Реал!".

Всъщност, ако трябва да сме честни, той се представи на Евро 2012 като истински лидер - вкара важни голове, подаваше и беше лицето на отбора. Диамантът Роналдо си е тук както преди и дори се опита да бъде част от тима. Допусна само една единствена грешка: продължи с опитите си да засенчва всички живи същества.

„Това е несправедливо. Прическата ли не им хареса или друго? Дадох от себе си всичко и мога да бъда горд със себе си. Направих за отбора много, доведох го до полуфинал и ние трябваше да бъдем на финала. Но по най-чудовищен начин не ни провървя".

А егоцентризмът му си пролича най-ярко при дузпите, където всичко, което се случи в предишните два часа няма никакво значение. Там вече не си Серхио Рамос, който стреля по астронавтите, а играчът, който демонстрира най-здравите нерви. Там вече не си Бруно Алвеш, който успя да се справи с най-страшната полузащита на света, а играчът, който не по реда си отива да бие дузпата. Там вече не си Кристиано Роналдо, който е на един гол от „Златната топка", а ... Роналдо за когото този гол така и не дойде...

„Това е несправедливо. Победата на Европейското трябваше да се случи точно в такъв сезон като този. Тя беше запланувана между посещението при стилиста ми и сватбата с моята жена, която е най-красивата на света. А през януари трябваше да се състои и посещение на церемонията по получаване на „Златната топка". Защо всичко е толкова несправедливо?".