Уволнението на Лотар Матеус като национален селекционер на България едва ли изненада някого като немецът остана начело на представителния ни тим само (или пък цяла) година. В този период „лъвовете“ записаха предимно слаби резултати и показаха безлична игра и на пръв поглед нямаше съмнение, че наставникът трябва да си ходи. Прекратяването на договора на Лотар Матеус обаче беше грешка, също както и неговото назначаване.

Преди година, когато Боби Михайлов бе в период на търсене на правилния вариант в българската общественост се наложи правилното мнение, че ще бъде добре, а е и крайно време чужд треньор да започне работа с родните футболисти. Това бе наложително, тъй като с едно-две изключения българските специалисти показват пълно неразбиране на играта и дори некадърност. Доказателство за това е представянето в Европа на българските клубове, които играят футбол, характерен за друга епоха, приключила преди поне 20 години.

Тук обаче дойде първата генерална грешка на БФС. От големия избор на наставници Михайлов и неговоите подчинени се спряха на неопитния и недоказал се никъде Лотар Матеус. Всъщност, за да бъдем честни към немеца, трябва да споменем за успеха му да класира Партизан за Шампионската лига, правейки го първия сръбски отбор в най-престижната надпревара в Европа. Но до там. След това Матеус смени няколко работни места, започвайки големи проекти, които стигаха до нищото.

„Искахте чужденец, на ви го!“ С този си хитър ход БФС укроти обществения натиск с ясната идея, че Матеус ще се провали достатъчно бързо, за да бъде махнат, а прецедентът с неговото назначаване да се помни десетилетия и дълго да се натяква, че с чужденец няма да стане. Времето също бе удобно, тъй като квалификациите реално бяха провалени още преди идването на Матеус. При успех на немеца футболната ни централа, разбира се, също печелеше.

Защо е грешка обаче уволнението на Матеус, при положение, че е толкова слаб треньор? На първо време ще уточним, че в България по-добър няма. Далеч по-важното обаче е, че носителят на Златната топка за 1990 година не се подаваше на влияние отвън, тъй като имаше амбицията да успее. Подлогата, която сега ще поеме националния тим и чието име ще научим скоро, просто ще подрежда футболистите, които му наложат. Вече се прокрадват и идеи двамата лидери Стилиян и Мартин да се оттеглят, тъй като били стари. Нищо, че на терена те са на светлинни години от младите.

Втората голяма глупост, която БФС допуска с уволнението на Матеус се крие в усещането, че в А отбора кадруват футболистите и не треньорът е техен шеф, а тъкмо обратното. Няколко лекета си пзоволиха да не спазват режима, двуразовите тренировки им се виждат сложна задача, а и в клубовете не ги учат да центрират. Нормално е Матеус да е бесен от този факт и да предприеме действия. БФС не го подкрепи, а напротив – поощри глупостите на 4-5 чалгаджии. Какви са гаранциите, че те няма да извъртят същия номер и на наследника на немеца, който не робуваше на имена и говореше истината, колкото и болезнена да е тя?