През миналата седмица завърши първенството в Серия А сезон 2014/15 и FUTBOL TV ще се опита да представи на читателите си своята версия на случилото се през изминалата кампания в най-популярния шампионат в света след този на Висшата лига на Англия.

Ювентус за четвърти пореден път стана шампион на страната, налагайки тотална хегемония в италианския футбол. Това Скудето е 31-во (33-то) в историята на торинци и бе извоювано без никакви проблеми. Колективът на Масимилиано Алегри спечели титлата четири кръга преди края, а окончателната разлика от втория достигна 17 точки. На пръв поглед приликите с Бундеслигата са огромни - Байерн Мюнхен също по безапелационен начин и без никаква конкуренция завоюва титлата. Тук обаче трябва да спрем със сравненията, защото Серия А е специфичен, неповторим турнир, който е изграден от градски, регионални и национални дербита, а това е част от обяснението за неговата популярност и желанието на телевизиите да наливат повече пари, отколкото в Германия, Франция или Испания.

За групите на Шампионска лига се класира и Рома, а градският съперник Лацио ще се опита да влезе там през ситото на квалификациите. Двата столични отбора напълно заслужено постигнаха този успех, макар че "вълците" в началото на годината преживяха истински колапс, когато в 12 мача записаха 3 победи и 8 равенства и поставиха под угроза мястото си в топ 3. "Орлите" пък ще трябва да съжаляват за двете домакински загуби срещу Дженоа и Наполи в началото на годината, а и за поражението от изпадналия Чезена- две точки от тези три мача сега щяха да означават второ място за Лацио.

Що се отнася до Лига Европа, там ще играят Фиорентина и Наполи, и почти сигурно Сампдория, след като Дженоа не успя да вземе лиценз. "Виолетовите" записаха лоши резултати до началото на ноември, след това влязоха в ритъм, но пък през април претърпяха четири загуби, като недоумение будят домакинските поражения от Каляри и Хелас Верона. Добрият финален спринт позволи на Фиорентина не само да остави назад конкурентите си за Лига Европа, но и да изпревари Наполи.

Относно "партенопеите", още през първата част на сезона стана ясно, че те нямат сили да се борят за второто място, а и топ 3 изглеждаше невъзможна цел с оглед на мощната игра на Лацио. За Наполи ще говорим отделно, в раздел провали, но едно е ясно - петото място напълно подхожда на неаполитанците.

Тройката на неудачниците повтори класирането на върха и не получи никаква "конкуренция" от останалите отбори. Многострадалната Парма изпадна още в началото на втората част на сезона, когато Касано напусна. Чезена записа само една победа в първите си 19 мача, но победите над Лацио и Парма в края на януари дадоха надежда на "морските кончета", че ще оцелеят. Последва повторение на първата половина на сезона и предпоследно място в крайното класиране. Що се отнася до Каляри, островитяните станаха жертва на много неща - смяната на собствениците, младият колектив, травмите на важни играчи в началото на сезона, късата пейка и не на последно място треньорските смени. Попадането в Серия В след 11 годни игра в елита е голям удар за островитяните, като положителното е, че отборът вече има собствен стадион, академията бе разширена, а тимът е изграден от млади играчи.

Когато стане дума за разочарования, веднага на преден план се появяват двата милански колектива. За първи път в историята Милано остава без представител в евротурнирите. Но трябва ли да се учудваме?

Ръководството на "росонерите" продължи с експериментите около треньорската позиция, поставяйки начело на отбора човек, който няма никакъв опит с работа с изградени играчи. Не по-добре стояха нещата по отношение на трансферите, като тук голяма вина има Адриано Галиани, който през последните години се води от девиза: "Купува всичко, което е евтино, останалото не ни трябва". Най-интересното в представянето на Милан бе да се наблюдава деградацията на задачите пред отбора. Първо се говореше, че целта е топ 3, като това бе подплатено с двете победи на старта. След това обаче емоционалният шум намаля, Индзаги загуби контрол и "росонерите" започнаха да губят точки. Съответно, сменяха се и задачите. Стигна се до там Галиани да говори за седмо място като успех на тима, а в началото на месец май босът говореше, че успех ще бъде попадане в топ 8, защото така ще се избегне участие в предварителния кръг на Купата на Италия.

Нещата при Интер изглеждаха малко по-добри, като отборът до последно се бореше за Лига Европа. Честно казано, това бе на повърхността. Вътре, в тима, имаше проблеми и те бяха свързани както с лошата защита, така и с нападението, което не успяваше да реализира шансовете, създавани от полузащитата. Мадзари и Манчини така и не успяха да постигнат резултати, но те няма и как да станат факт при липса на качествени попълнения.

Наполи и Рафа Бенитес. Първоначално испанецът бе поканен за завоюване сериозна трофеи. Най-вече на Скудетото. Огромна грешка от страна на Аурелио Де Лаурентис, защото Бенирес не е треньор, който е добър на дълги дистанции. В крайна сметка за две години испанецът взе само Купата и Суперкупата, а през този сезон отборът му изглеждаше безидеен, непостоянен и без характер. Наполи загуби всички важни битки в края на кампанията, включително и в последния кръг срещу Лацио, когато бе изпусната възможността за попадане в топ 3. В крайна сметка как да определим работата на Бенитес, след като с втория по сила състав в Лигата той зае пето място?

Към позитивните неща ще включим Лацио и Стефано Пиоли. Столичани завършиха на девето място през миналата година, а пристигането на Пиоли през лятото накара феновете да очакват още по-лоши резултати. Трите поражения в първите четири кръга накараха почитателите на отбора да протестират и освиркват Клаудио Лотито, но след това новите попълнения най-после се вписаха, Пиоли започна да проявява повече гъвкавост, Фелипе Андерсон засия, а останалото го знаете.

Гасперини и Дженоа също успяха да изненадат цялата Италия. В предишните три сезона "грифоните" заемаха места между 14-то и 17-то, но сега неочаквано се промъкнаха в топ 6, изпреварвайки градския съперник и двата милански гранда. Особено впечатляващ бе финалът на кампанията - седем победи от десет мача. Дженоа доказа, че заслужава да представлява Италия в евротурнирите, поради това е много обидно, че генуезци не получи лиценз за Европа.

Лука Тони. На 38 години да станеш голмайстор в едно от най-трудните първенства на Стария континент е достойно за уважение. Лука, независимо, че бе отписан от всякакви сметки, показа огромен стремеж да радва публиката и да играе, а реализаторските му умения би трябвало да засрамят не един или двама млади футболисти.

Пабло Дибала е другото име, на което трябва да обърнем внимание. Аржентинецът играе за Палермо още от 2012 година, но тогава вкара само три гола, а сицилианци излетяха от Серия А. Сега 21-годишният футболист се разписа 13 пъти и помогна с 10 асистенции, а отборът му запази елитния си статут. Не по-малко забележително е, че Дибала показваше великолепна техника, прекрасен дрибъл, доба скорост и култура на паса.

Символичен отбор: Вивиано (Сампдория) - Лихтщайнер (Ювентус), Де Врий (Лацио), Дармиан (Торино), Бонучи (Ювентус) - Наинголан (Рома), Пароло (Лацио), Маркизио (Ювентус) - Тевес (Ювентус), Икарди (Интер), Тони (Верона).

Старши-треньор: Стефано Пиоли (Лацио)