Санети: Моуриньо остана в сърцата на феновете на Интер


Н. Гавазов

Капитанът на Интер Хавиер Санети в своята автобиографична книга си спомня за треньорите, под чието ръководството е играл. Според думите на легендата на "нерадзурите", най-голям мотиватор и победител е Жозе Моуриньо, с когото Интер спечели Шампионска лига през 2010 година.

"С Роберто Манчини ние започнахме нова ера в клуба, той проведе отлична работа. Марчело Липи получи в свое разположение всичко, от което имаше нужда за изграждането на силен отбор, но нещата при него не се получиха. Вината не беше само негова, тогава годината като цяло премина неуспешна. Възмутиха ме някои негови коментарии. Не мисля, че с един колектив трябва да се работи с подобни методи. Всички допускат грешки, но има множество способи да покажеш на един играч, че не работи както трябва", пише Санети.

"Бях много разстроен от начина, по който приключи кариерата на Ектор Купер в Интер. Това бе надежден и квалифициран специалист, който трябваше да понесе отговорност за това, че изпуснахме Скудетото на 5 май. А годината с Марко Тардели се получи много трудна. Загубихме дербито с 0:6 и в този ден сякаш нещо се счупи в отбора. Не казвам, че е лош треньор, но от всички, най-малко на него симпатизирам", продължава капитанът на Интер.

"Моуриньо беше победител, обръщаше внимание на най-дребните неща и работата му с отбора завинаги ще остане в сърцата на феновете. Той бе и голям мотиватор и знаеше по какъв начин да ни накара да надскочим себе си. Когато в Киев губехме с 0:1 и бяхме заплашени да излетим от Шампионска лига, той ни каза да излезем и спечелим рискувайки всичко, което имаме. След това извади двама защитника, вкара двама нападатели и ние победихме. Той говореше толкова убедително, че когато излизахме на терена, вече знаехме, че ще победим", споделя Санети.

"Когато спечелихме Шампионска лига, аз поставих Купата върху шкафчето и започнах да и говоря. Разказах и колко дълго сме се опитвали да я спечелим и ето, че най-накрая тя се е оказала в моята ръка", допълни аржентинецът.

 

141