Дългият италиански сезон беше както винаги богат на събития. Прощаване с легендите, треньорските оставки, безумията на президентите - всичко това на едно място. Разбира се, тук е необходимо да подчертаем, че Ювентус завърши кампанията си без загуба и е единственият отбор от топ 5 на първенствата на Европа, който не познава горчивината на поражението.

В нашата четвърта част за италианския футбол, ние ще се опитаме да припомним на нашите читатели какво най-важно се случи през сезон 2011/2012 в Серия А.

Сбогуване с легендите

Италианските любители на футбола дълго време ще си спомнят играчите, които оставиха много спомени в техните сърца. Легендите на Калчото, донесли толкова много радост на своите фенове едновременно решиха да си тръгнат. Някои от тях вероятно ще останат в Италия, други ще заминат зад граница, а трети просто ще закачат обувките на пирона.

Алесандро Дел Пиеро (Ювентус, 23 мача, 3 гола, 574 минути) се намира в Ювентус от 1993 година и от самото начало спечели сърцата на тифозите, които през всичките тези години се любуваха на нисичкия Сандро за неговия професионализъм и пълно себераздаване на терена. През 90-те години нападателят играеше заедно с другите легенди на „бианконерите" - Песото, Конте, Давидц, Виали, Раванели, Ферара и много други. От началото на новия век Дел Пиеро сам пое капитанската лента, а през 2006 година се превърна в живата икона на Ювентус. Ставайки световен шампион с националния отбор на Италия, Дел Пиеро не се поколеба да остане в родния клуб и заедно с някои други легенди на „Старата дама" (Трезеге, Буфон и Недвед) да играе в Серия В. Заедно с Ювентус Алесандро преживя всички лишения и страдания: място в средата на таблицата, обидни изпадания от евротурнирите и обидни загуби от слабаци, но Дел Пиеро нито един път не се забърка в скандал, нито един път не повиши тон на треньорите си, въпреки че феновете щяха да го подкрепят. Все още не е ясно къде ще продължи кариерата си Сандро, но със сигурност се знае едно: легендата ще остане завинаги в сърцата не само на привържениците на Ювентус, но и на много други почитатели на италианския футбол.

Джанлука Дзамброта (Милан, 12 мача, 1 гол, 1 037 минути) получи билет за големия футбол в своя роден клуб Комо. Настоящата известност на крайния защитник дойде през 1999 година, когато той се оказа в лагера на торинския Ювентус. За разлика от Дел Пиеро обаче, след скандала „Калчополи" той премина в Барселона и от този момент нататък неговото име престана да се произнася с благоговение в Торино. В Испания не му провървя и тогава дойде Милан, традиционно събиращ почетни ветерани. До появата на Абате и Антонини именно Дзамброта бе първи избор на треньорите в отбраната. Напоследък бранителят бе сполетян от травми, заради които Дзамброта не можеше да играе колкото си иска и след срещата с Новара 35-годишният футболист призна, че напуска Милан, но не и футбола.

Алесандро Неста (Милан, 17 мача, 1 гол, 1 516 минути) през последните 12 години се смяташе за един от най-силните защитници в италианския и световен футбол. Неговата популярност е огромна и можете ли да си представите, че в различните анкети, дори на тази си възраст той изпреварва далеч по-млади изпълнители. През последните години травмите започнаха по-често да сполетяват Неста и в крайна сметка го принудиха да се откаже от продължаване на договора си с Милан. По всяка вероятност бранителят ще продължи кариерата си в Близкия Изток или в Северна Америка.

Дженаро Гатузо (Милан, 6 мача, 276 минути) служеше на Милан цели 13 години. Храбрият калабриец никога не остана равнодушен и дори скандалът му с Леонардо се възприе като борба между два характера. В началото на сезона се възстановяваше от заболяване на очите, заради което едва не ослепя, а след като се справи с изпитанието отново се върна в големия футбол и в последния мач облече отново фланелката на Милан, завещавайки своя осми номер на Ночерино.

Кларенс Зеедорф (Милан, 18 мача, 2 гола, 1 211 минути) бе художникът в централната зона на Милан. Неговите зашеметяващи подавания и удари по вратата не един път са предизвиквали сълзи в очите на феновете на съперниците. Годините обаче си казаха своето и Зеедорф все по-трудно се справяше с по-младите и по-скоростни противници, които можеха да му бъдат синове. Холандецът остави в Милан не само своите сили, но и своята душа.

Филипо Индзаги (Милан, 7 мача, 1 гол, 84 минути) е вече почти на 39 години! Рано или късно трябваше да се прости с Милан. След неговото напускане някак си ще остане усещането, че не е реализирал докрай своя потенциал. Завинаги ще остане в съзнанието с неговата игра на ръба на засадата и безмилостните му удари по вратата на съперника.

Кахабер Каладзе (Дженоа, 27 мача, 2 424 минути) голяма част от кариерата си прекара в Европа прекара в Милан, а я завърши в Дженоа. В Лигурия бранителят се превърна в медийна фигура, спечели си място в основния състав, но годините тук също започнаха да си казват своето. Сега грузинецът, който притежава един от най-големите ресторанти в Милано ще се занимава с обществена дейност.

Марко Ди Вайо (Болоня, 37 мача, 10 гола, 2 855 минути) бе молен да остане в Болоня поне за още една година. Нападателят изобщо не показа признаци на умора и до последно вкарваше гол след гол. В Монреал обаче му предложиха прекрасни финансови условия. Няма за какво да виним нападателя. Той с огромна топлота се раздели с феновете си и завинаги остава в сърцата им.

Треньорските оставки

Сезон 2011/12 ще бъде запомнен с треньорските оставки. Трудно е да бъде описано това явление, а още по-трудно е да бъдат обяснени причините. Най-забавното е, че след своите гръмки уволнения, някои треньори отново бяха приети с почести в старите си отбори - Масимо Фокаденти (Каляри), Алберто Малесани (Дженоа) и Атилио Тесер (Новара).

Старши-треньор Дата на оставката Отбор

Джанпиеро Гасперини 21.09.2011 г. Интер

Пиерпаоло Бизоли 04.10.2011 г. Болоня

Марко Джампаоло 30.10.2011 г. Чезена

Масимо Фикаденти 08.11.2011 г. Каляри

Синиша Михайлович 07.11.2011 г. Фиорентина

Еузебио Ди Франческо 05.12.2011 г. Лече

Дейвис Манджа 19.12.2011 г. Палермо

Алберто Малесани 21.12.2011 г. Дженоа

Франко Коломба 10.01.2012 г. Парма

Атилио Тесер 31.01.2012 г. Новара

Даниеле Аригони 21.02.2012 г. Чезена

Емилиано Мондонико 05.03.2012 г. Новара

Давиде Балардини 11.03.2012 г. Каляри

Клаудио Раниери 27.03.2012 г. Интер

Паскуеле Марино 02.04.2012 г. Дженоа

Алберто Малезани 23.04.2012 г. Дженоа

Делио Роси 02.05.2012 г. Фиорентина

Фестивал на президентите

Клубните босове се отчетоха с пълна програма за радост на медиите. По-долу ще изброим техните ексцентрични прояви, които дори засенчиха някои събития от изминалия шампионат:

Андреа Анели (Ювентус) - С безапелационен тон изключи вероятността да бъде продължен договора с легендата на отбора Дел Пиеро. След като бе уведомен от имиджмейкъра си, че подкрепата сред феновете пада с всеки изминал ден, Аниели смекчи тона.

Силвио Берлускони (Милан) - След края на политическата си кариера се забърка в нова любовна връзка и се върна на президентския пост на „росонерите". Подозренията са, че Берлускони е най-богатият човек в Европа, но това не попречи на Златан Ибрахимович да признае, че в Милан няма пари за трансфери.

Джампаоло Поцо (Удинезе) - През целият сезон измъчи отбора от икономии, а в в края на сезона призна, че възнамерява да закупи от Чемпиъншип, с което разгневи феновете на Удинезе.

Масимо Морати (Интер) - Разрушителят на Интер. Продаде Ето'о, не подсили отбора и назначи Гасперини за треньор, след като предварително бе уведомен, че специалистът няма да се справи с работата си.

Аурелио Ди Лауренрис (Наполи) - Предложи финалът за Купата на Италия да се играе зад граница.

Масимо Челино (Каляри) - Скара се с администрацията на Сардиния и последните си домакински мача Каляри игра в далечен Триест.

Маурицио Дзампарини (Палермо) - Назначи Дейвис Манджа за треньор, без последния да има треньорски лиценз. За 15 дни три пъти се скара със своя спортен директор Кристиан Панучи, като последния път го направи на публично място под зоркия поглед на бодигардовете си. Остана верен на навика си да кръщава млади играчи на известни футболисти ( това не ви ли напомня българската комплексарщина - Бг Моуриньо, Бг Роналдо, Шуменския Деко? И т.н?). Накара в договорите на играчите да бъдат вписани космически клаузи за освобождаване, като по този начин си осигури пълната власт над футболистите. Така например, подозренията относно бранителя Силвестре са , че в клаузата за освобождаване на аржентинеца е записана сумата от 50 милиона евро. Последното му изпълнение е този четвъртък, когато свика пресконференция и обяви за нов старши-треньор на отбора Джузепе Санино... настоящият наставник на Сиена. Трябва ли да казваме, че това предизвика истинско шок сред ръководството на клуба от Тоскана?

Серия А в цифри:

Точки, спечелени у дома:

Ювентус 45

Удинезе 43

Милан 41

Лацио 36

Наполи 36

Парма 35

Рома 35

Интер 34

Аталанта 33

Дженоа 33

Палермо 33

Катания 32

Киево 30

Каляри 29

Болоня 28

Фиорентина 28

Сиена 28

Новара 23

Лече 15

Чезена 13

Точки, спечелени като гост

Ювентус 39

Милан 39

Лацио 26

Интер 24

Болоня 23

Лече 21

Парма 21

Рома 21

Удинезе 21

Аталанта 19

Киево 19

Фиорентина 18

Катания 16

Сиена 16

Каляри 14

Палермо 10

Чезена 9

Дженоа 9

Новара 9

Най-добрите играчи по количество подавания:

Андре Пирло (Ювентус) 3 198 паса

Кристиан Ледесма (Лацио) 2 366

Джорджо Киелини (Ювентус) 2 227

Даниеле Де Роси (Рома) 2 121

Франческо Лоди (Катания) 2 101

Най-добрите играчи по количество на дрибъла:

Андреа Косу (Каляри) 316 броя

Андреа Пирло (Ювентус) 271

Себастиан Джовинко (Парма) 271

Джузепе Джемити (Новара) 239

Масимилиано Моралес (Аталанта) 236

Най-добрите играчи по количество на ударите:

Антонио Ди Натале 167 удара

Себастиан Джовинко (Парма) 141

Златан Ибрахимович (Милан) 141

Едисон Кавани (Наполи) 123

Стефан Йоветич (Фиорентина) 122

Най-добрите играчи по пресечени топки:

Лусио (Интер) 140 бр.

Джорджо Киелини (Ювентус) 124

Уго Кампаняро (Наполи) 114

Давиде Астори (Каляри) 109

Едгар Барето (Палермо) 108

Играчи, най-много попадали в засада:

Антонио Ди Натале (Удинезе) 90

Марко Ди Вайо ((Болоня) 72

Сержо Пелисиер (Киево) 60

Себастиан Джовинко (Парма) 50

Емануел Калайо (Сиена) 46

Най-големите нарушители на правилата:

Матиа Дестро (Сиена) 93

Габи Мудингайн (Болоня) 83

Филипо Поркари (Новара) 81

Лука Чигарини (Аталанта) 79

Валон Бехрами (Фиорентина) 79

Играчи, срещу които са извършени най-много нарушения:

Хуан Куадрадо (Лече) 105 пъти

Алесандро Диаманти (Болоня) 105

Езекиел Лавеци (Наполи) 92

Сержо Пелисиер (Киево) 92

Лука Ригони (Новара) 91

Играчи, с най-много минути на терена:

Самир Ханданович (Удинезе) 3 420 минути

Себастиан Фрей (Дженоа) 3 420

Морган Ди Санктис (Наполи) 3 330

Стефано Сорентино (Киево) 3 330

Данило (Удинезе) 3 325