Жозе Моуриньо официално напусна Реал Мадрид и очакванията са той да се завърне на "Стамфорд Бридж". Днес дори сайтът на Висшата лига обяви назначаването на португалеца като мениджър на Челси. Край на слуховете и край на спекулациите - испанските колеги ще си търсят нови герои. Въпросът, защо човекът, който миналата година подписа нов договор с Реал Мадрид, а сега се наложи да напусне "Сантяго Бернабеу" е ясен - Жозе се провали и това се видя от отношението на по-голяма част от феновете, които освиркаха португалеца в мача срещу Осасуна. Сега FUTBOL TV иска да разбере, какви са причините плановете на Специалния да не се осъществят.

Моуриньо пристигна в Мадрид най-вече, за да върне "белите" на европейския връх и да спечели десетата юбилейна купа, но столичният тим дори не успя да установи диктатура във вътрешния шампионат. За три години от испанската си кариера Жозе успя да спечели по един път първенството на Ла Лига, Купата и Суперкупата на Испания, а също така класира три пъти Реал на полуфинал в Шампионска лига. След многобройните отпадания на ранните стадии на плейофите на турнира няма съмнение, че крачка напред бе направена, но това е малко, за да бъде призната работата на Моуриньо за успешна (особено тази година в мачовете с Юнайтед, Галатасарай и Борусия).

Можеше ли Жозе да се справи по-добре? И кое попречи да го направи?

На първо място, това е спецификата на Примера дивисион, където от 38 мача само два могат да накарат треньора и футболистите да се трудят и дават максимума от себе си. Останалите напомнят на ежедневната работа с националния отбор, когато всяка седмица се провеждат приятелски срещи, в които трябва да се побеждава. Без да оправдавам португалеца, но тази схема измори Моуриньо, който е свикнал да разпределя концентрацията и постоянно да държи в напрежение своите футболисти, включително мотивирайки себе си, а такава задача в първенството с двата отбора, приличащо на следобедна дрямка е трудно да бъде постигнато.

Втората причина е, че в Мадрид Моуриньо е само един обикновен наемен работник, който бе принуден не само да работи за постигане на добри резултати, но и да удовлетворява всички капризи, идващи отвън. Само така можеш да бъдеш "добър", иначе ставаш неудобен и враг. Моу изпрати Касияс на пейката и получи освирквания по свой адрес. Мадридската торсида и местната преса разпънаха на кръст Жозе, забравяйки, че това е човекът, който отговаря за резултатите и знае най-добре моментната форма на играчите си. Моуриньо обича да работи под натиск, но в Реал няма как да плуваш постоянно срещу течението - оставаш си дързък пришълец, който не иска да живее според правилата.

Третата причина е двойствената роля на клубното ръководство, което се оказа, че изобщо не е имало намерение да прави от Жозе централна фигура в отбора. На всички предишни работни места португалецът получаваше карт-бланш при формирането на състава и вземането на важни решения, а в Мадрид той беше първи, но след Роналдо, Касияс, Рамос... Разбира се, тук опонентите ще припомнят за напускането на Валдано и Зидан. На пръв поглед се създаде впечатлението, че Жозе разполагаше с цялата власт в клуба, но как да си обясним тогава, че атаките срещу португалеца не започнаха от Sport и другите каталунски издания (изненадващо толерантни), а всичко тръгна от AS и Marca, които са промадридски и се знае, че Флорентино Перес има голямо влияние в тези медии. Босът само стоеше и гледаше. Защо президентът не се намеси? Не му достигна смелост или прецени, че неговият подчинен се е изчерпал. Това едва ли ще разберем, но едно е да се бориш срещу Барселона, а друго срещу пресата, която всеки ден пише срещу теб. Да не говорим, че миналото лято Моуриньо не получи право да прочисти редиците - това намерение бързо бе признато за неуравновесено и неправилно, а по-късно се видя, че съставът на Реал е небалансиран. Дори в човешки план - не се наблюдаваше единство в отбора, да не говорим за необходимостта от обединение около треньора. На практика хората около Жозе не станаха проводници на неговите идеи, а на всичкото отгоре се оказаха прекалено обидчиви.

Тук идва и още една причина, намираща се в пряка връзка с горната - опитът на Моуриньо да всее разкол в испанския национален отбор. Това всъщност е огромната грешка на португалеца, като спечелването на Евро 2012 от Испания провали още повече плановете му. Резултатът от подмолната дейност на Жозе е, че лидерите на "белите" окончателно го отсвириха. В крайна сметка умората между треньора и играчите достигна своя апогей и никакво весело лято не успя да промени това чувство (дали някъде тук Перес не се отказа от Специалния?).

Можеше ли Жозе да се справи по-добре? На практика португалецът изстиска максимума от ролята си, която бе заключена в рамки. И за непредубедения зрител стана ясно, че е невъзможно Моуриньо да продължава да се движи в една посока с Реал. Ето защо решението на Перес е много правилно - за Кралския клуб и за Моуриньо.

Какво ще се случи оттук нататък, едва ли може да кажем с едно изречение. В един мой материал от началото на годината казах, че сглобеният от Жозе отбор на Реал ще се разпадне. Може би това трябва да се случи, за да преживее тимът своя катарзис, но не това е темата на нашия анализ.

Относно Моуриньо, той почти сигурно ще поеме Челси. Може да спечели Висшата лига на Англия, може да стане и европейски шампион със "сините". Каквото и да стори обаче Жозе, той най-вече ще трябва да подобри комуникацията си. Ако е направил необходимите изводи от пребиването си в Реал, Моуриньо ще се справи. Ако продължи със стария си начин на работа - английските медии с радост очакват появата му, която по принцип създава благодатна почва за поява на цяла гора от скандали. Тогава испанският спомен ще продължи, а проблемът с липсата на комуникация ще остане.