През 2002 година, по време на Световното първенство в Япония и Корея се появи една нова модна тенденция - симулацията. На ФИФА това категорично не се хареса и започна да се бори срещу явлението. Тогава беше въведен жълтият картон и глобата. Десет години по-късно любителите на футбола с право не биха се съгласили, че онова на Мондиал 2002 не е симулация, а по-скоро жалко зрелище в сравнение с това, което сега виждаме по терените на Европа.

Тук някъде бай Пешо би казал, че нещата изглеждат по-добре от преди, когато играеха истински мъже, защото в момента виждаме не само своите кумири, но получаваме и бонуси като например скечове на умиращи или осакатени хора, а тук-там може да се оформи и някоя масова сцена с бъркане в окото, дърпане за ухото и т.н. С една дума, бъдещето настъпи по-рано от очакваното - цирк, спорт и театър слети в едно. Не е далече времето, когато „Оскар"-и няма да се дават само на кинозвезди, но и на представителите на такъв мъжки спорт като футбола. Помислете, не заслужават ли Бускетс или Пике по един „Оскар" в края на кариерите си?

Някой наскоро беше казал, че Реал Мадрид и Барселона са най-добрите клубове в света. За Суперкупата на Испания двата гранда направиха наистина невероятен мач и тезата, че са добри отбори няма как да бъде оспорена, но имам един елементарен въпрос: Не е ли противно да гледаш как милионери се въргалят по земята, тичат подир съдията като малки момиченца, на които са им взели куклите, а при всяко докосване от противник ставаме свидетели на страхотни изпълнения в стил салто „мортале"? Все едно да видя кумира от моето детство, мъжагата Арнолд Шварценегер на улицата с розова поличка...

Ще дам и другият пример, когато в мача срещу Арсенал, Агуеро беше ударен в наказателното поле от бранител на „артилеристите". Нападателят не падна, задържа се на земята и продължи да играе. В резултат на нарушението Агуеро загуби концентрация и топката му беше отнета. Трябва ли да казвам, че на мястото на нападателя на Манчестър Сити Суарес щеше да изиграе цял спектакъл, Бускетс щеше да влезе в реанимация, с Фабрегас щяха да се занимават поне двама физиотерапевти в комплект с психолог, а две дузини други футболисти щяха да се въргалят по земята като скандинавци след черноморски запой?

И не виждам причина, че за всичко гореописано трябва да обвиняваме само играчите след като техните треньори ги учат на тези неща от най-ранното им детство, а и като вече изградени футболисти. Ще се върна към Фабрегас и Масчерано - някой помни ли някога в Англия те да са симулирали? И отново ви моля, нека да не казваме, че това е лицето на съвременния футбол, защото тогава ще се окаже, че художествената гимнастика е станала по-мъжки спорт.

Истината е, че това е сериозен проблем и не бива да се поминава, а трябва да се решава. Той няма нищо общо с футбола и твърденията, че времето си минава, симулациите се забравят, но титлите остават си е меко казано безотговорност и удовлетворяване на амбициите и комплексите по най-непочтен начин.

Как и защо трябва да се борим срещу бедствието в съвременния футбол е тема на друг разговор, сега ще се върнем назад, за да припомним деветте най-нагли симулации от началото на сезона.

Гарет Бейл (Тотнъм - Астън Вила)

Разговорите за интерес от страна на Реал Мадрид и Барселона очевидно са накарали бързоногият уелсец отрано да започне да се готви за Ла Лига.

Сеск Фабрегас (Севиля - Барселона)

Страхотна класика в стил „Барселона". Със същия успех щяха да го направят... целият отбор на каталунците.

Луис Суарес ( Ливърпул - Стоук Сити)

Страхотен футболист, но и страхотна репутация на симулант. Впрочем, изпълнението му бледнее пред тези на Бейл и Фабрегас, а още по-лошото е, че Ливърпул няма никаква полза от тези симулации.

Яя Туре (Стоук Сити - Манчестър Сити)

Кой би предположил, че якият полузащитник на „гражданите", който като танк си пробива път към вратата на съперника, ще падне толкова ниско, опитвайки се по непочтен начин да си спечели дузпа. За щастие на Туре съдията не реагира, а нека за нас нетипичната постъпка на Яя си остане само смешен спомен.

Дани Уелбек (Манчестър Юнайтед - Уигън)

Хитрец се оказа Дани - успя да излъже съдията. Ернандес обаче не реализира дузпата и справедливостта възтържествува. Дано това послужи като урок за младия англичанин, а Сър Алекс да му издърпа ушите в съблекалнята.

Антонио Валенсия (Ливърпул - Манчестър Юнайтед)

Валенсия направи голям мач срещу историческия съперник, при това на неговия стадион. В конкретната ситуация Антонио със свръхзвукова скорост преодоля половината отбор на противника и нахлу в наказателното поле, но защо му трябваше да пада на тревата, слагайки кръст на доброто си представяне в мача?

Кристиано Роналдо (Севиля - Реал Мадрид)

Севиля винаги е играел мощно срещу грандовете. Така се получи и срещу шампионите, които трябваше да дадат 120% от себе си за да се противопоставят на андалусците. Въпреки това столичани така и не успяваха да се преборят със своите домакини и тогава се наложи да бъде изпълнен изпитаният прийом. Резултат е, че Роналдо беше освиркван от трибуните, а съотборниците му изпуснаха правилния момент за отбелязване на гол.

Карл Дженкинсън (Арсенал - Челси)

Не си мислете, че театралното изкуство е само в приоритетите на Пиринеите. Английските терени също изобилстват с талантливи и способни актьори. Защитникът на Арсенал Дженкинсън изигра сцена от трагедия. За щастие, Карл остана жив, но така и не успя да спечели дузпа за своите.

Неймар (Сантос - Гремио)

Неймар има всички данни за успех на театралното поприще - изключително пластичен, пъргав и владеещ до съвършенство жестовете на лицето. Специално в сцената по-долу нападателят наистина показва, че има страхотен талант. Впрочем, Неймар с кой беше подписал предварителен договор?