Барселона отново спечели златото, Реал Мадрид отново не успя да се изкачи на първото място, а бронзов медалист стана Валенсия. Повторението на миналогодишното класиране в току що завършилото испанско първенство ни кара да се замислим не за това, което се случи през годината, а какво ще се случи през следващата и отново ли ще бъде същото?

Спокойно можем да сравним Ла Лига с кинофестивал. Каквото и събития да има в най-голямата страна на Пиринеите, единствено двата най-големи мача на сезона, са най-интересни за останалия свят. Двата „Ел Класико" и срещите на грандовете с останалите отбори са нещо подобно, като кинофестивала в Кан и този в София (София Филм Фест) - единия се следи с интерес от целия свят, където двата двубоя са плацдарм за самореализация на най-добрите от най-добрите, а при вторият случай интересът е само от страна на хора, които са дълбоко потопени в киното.

Истината е, че испанското първенство е и си остава най-разбалансираното от всичките топ 5 в Европа. На практика, Барселона и Реал Мадрид не губят точки срещу отбори, които притежават някакъв малко по-висок статут от останалите отбори - това са например тези, които заслужиха правото да участват в евротурнирите или да кажем, че са следващите пет отбора: Валенсия, Виляреал, Севиля, Атлетико Мадрид и Атлетик Билбао. Барселона например сгреши един път, завършвайки наравно срещу Севиля, а Реал дори не си позволи подобна волност. Само трябва да се замислим, дали е нормално в 20 мача срещу отбори от топ 7 да победиш 19 пъти и запишеш само едно равенство!

Загубите си на точки двата испански гранда направиха срещу средняците и аутсайдерите, които заеха местата между 8-мо и 18-то място, като тимовете в тази зона лично за мен по нищо не се различават помежду си според играта, която показват. Тази загуба е по-скоро част от нормални математически грешки и теория на вероятностите, отколкото чисто футболни причини: просто няма нещо, което да е с КПД от 100%. Още по-идеалният свят за двата испански гранда ще бъде, ако те спечелят по 108 точки в 36 мача. Но и това, което виждаме в момента е много близо до старите компютърни игри - преди да започнеш да играеш, си купуваш необходимото и започваш да мачкаш останалите. В края на играта не ви ли се е случвало да не помните с кого сте се съревновавали?

Ако се вгледаме внимателно в класирането, няма как да не забележим, че осмия Еспаньол записа 19 загуби, а последният Алмерия има 20. Следва въпроса: защо тогава изпаднаха андалусците? Отговорът е още по-прост: Алмерия не успя да си вземе домакинските мачове. Защото Примерата отдавна е достигнала до положение, че след шестото място, позицията в класирането се определя не от мачовете ти като гост, а колко ще спечелиш като домакин. Искате ли статистика? - осмият Еспаньол има 4 победи извън Барселона, а последният Алмерия например има 3 победи в мачовете си навън (деветия Осасуна е с 3, 4-ят Виляреал има 5, докато Барселона и Реал съответно по 14 и 13!). Тогава, без никакво чувство на вина бих задал риторичния въпрос: Кое му е интересното на Ла Лига?.... Някога, като дете най-обичах да играя на тото с италианските мачове: залагах на „1" и нямах грижи. Само където в комунистическа България държавното тото допускаше не повече от 2-3 срещи от Серия А. В нещо подобно се е превърнал в момента и шампионата на Испания.

Иначе, най-впечатляващото от това, което се случи вследствие на боричканията между последните 11 в класирането е, че бившият шампион на Испания Депортиво изхвърча от елита - две точки не достигнаха на галисийци за да оцелеят - просто отбора финишира с една домакинска победа по-малко от тези пред него в класирането. Другото интересно е сривът, който се получи при Майорка и Хетафе - 5-ти и 6-ти в миналогодишния сезон, а през изминалия 16-ти и 17-ти, както и това, че Реал Сарагоса започна отново втората половина на кампанията си в зоната на изпадащите, за да финишира в крайна сметка 14-ти....Друго интересно не се сещам. Просто защото Ла Лига отдавна се е превърнала в съревнование, което трябва единствено да определи шампиона на страната. Другото е обикновена статистика.

Поради това, отсега мога да кажа кой ще заеме първите две места в таблицата за класиране през следващия сезон и в това няма нищо изненадващо. Най-вълнуващите моменти ще бъдат отново двете „Ел Класико", като двата испански гранда ще подарят на феновете трето такова- това за Суперкупата.

А иначе, заслуженото изпадане на Депортиво, победата на Негредо в борбата за испански голмайстор на първенството - извинявайте, но всичко това са второстепенни неща и ако сме честни, за какъв Негредо става дум,а, когато Меси и Роналдо вкараха по 50 гола? Защото Примера дивисион си е битка между Барселона и Реал и по принцип, кой го интересува дали Валенсия ще бъде на трето място или не? Никой - хората, които ги интересува съдбата на испанския бронз остават обидно малко. За съжаление....