Винаги съм казвал, че сегашното ръководство на Барселона е възможно най-вредното в историята на клуба и че дори Флорентино Перес няма как да нанесе толкова щети на "блаугранас", колкото го правят сегашните управници от "Камп Ноу". Това стана, когато четиридесетият президент на клуба Хосеп Мария Бартомеу започна чистката на треньорския състав на "Ла Масия", на хората, които създадоха Шави Ернандес, Андрес Иниеста, Серхио Бускетс, Жерар Пике и много други футболисти, чиито качества ги нареждат над средното европейско ниво. Разбира се и Лионел Меси.

По-лошото е, че започна тиха промяна на философията на най-великата академия в света, на принципите на Йохан Кройф, започна се кощунствено разграждане на основите на Барселона като клуб. Към всичко това бихме добавили и безумната трансферна политика.  

Четирите титли в Ла Лига, спечелената Шампионска лига, четирите триумфа в Шампионска лига и други успехи прикриваха случващото се зад кулисите и заслепяваха очите на многобройните фенове на "блаугранас".

За да стигнем до сегашния сезон, който завинаги ще влезе в историята с един голям знак "минус" и който може да има тежки последствия за клуба.

Кризата в играта на отбора, уволнението на Валверде (продължавам да твърдя, че това е огромна грешка), скандалът на играчите с Абидал, обвиненията за финансиране на подкрепата на президента Хосеп Бартомеу в социалните мрежи, а сега и сътресенията в най-висшето ръководство на Барселона - всичко това се случи през тази кампания. Вероятно и този път босовете са се надявали нелошите резултати да прикрият кризата - тимът е в битка за Примера дивисион и Шампионска лига, а отпадането от Купата на Испания и провалът в Суперкупата не са толкова трагични и фатални. Коронавирусът обаче се появи на бял свят и унищожавайки всичко по пътя си, включително и футбола,  ясно показа на футболната общественост, че в Барселона цари истински ад. Разбира се, не става дума за отбора, а за върха на пирамидата.

Някой ще каже, че всичко опира до баналното - финансите. Да, Барселона, както и повечето клубове в Европа, живее без доходи вече в продължение на един месец. Клубът спря да прави пари, което означава, че поддържането на тази голяма институция е много по-трудно. За това и футболистите решиха да намалят възнагражденията си, както и всички мениджъри и чиновници. Но не става дума за пари и финансовата част е най-малкото главоболие на Бартомеу.

Нещата са много по-дълбоки.

Сегашният президент  ще напусне поста си след повече от година, защото вторият му мандат ще приключи през следващото лято и според правилата той вече няма да може да се кандидатира за главната ръководна длъжност. Вярно е също така, че Хосеп  нямаше да има шанс да остане начело дори при липса на това правило, защото рейтингът му упорито се стреми към нулата. В тази връзка се разгоря истинска борба за власт. Не е тайна, че Бартомеу иска да постави на стола човек, който да споделя неговата философия и който да бъде маша в ръцете му. Такъв трябваше да бъде Емили Русо, който бе назначен на поста вицепрезидент буквално през януари тази година и още в същия ден започна да бъде промотиран като неизбежен наследник. Именно Русо бе  кандидатът на Бартомеу на изборите, които ще се проведат през лятото на следващата година.

Въпреки всичко, от няколко месеца се смята, че  фаворит за следващ президент на Барселона е Виктор Фонт, който е каталунски предприемач в сферата на технологиите и основател на Delta Partners. Основните тези  на технократа са връщане към идеите за играта на Кройф, въвеждане на легендите на клуба в ръководството, подготовка за живот  без Меси, пълно преустройство на клуба и избягване на варианта с превръщането на втория Милан. Фонт не престана да критикува политиката на Бартомеу, твърдейки например, че Валверде е трябвало да бъде уволнен веднага след унижението на "Анфийлд"  или това, че не е трябвало да се купува  Антоан Гризман, а да се направи опит да бъде върнат Неймар. От всичко това най-много се облажиха каталунските издания начело със Sport  и  Mundo Deportivo, които безропотно и срещу определени парични възнаграждения хвалеха и развиваха  тезите на босовете. Естествено, атаките на Фонт не бяха по вкуса на Бартомеу и едва ли ръководителят на клуба е одобрявал  сценария, при който противникът му ще го замени като президент. Именно за да предотврати това Бартомеу задейства варианта с  Русо преди няколко месеца и започна да лансира кандидатурата му.

Това обаче не сработи.

В Барселона, както в много топ клубове, решението за освобождаване на конкретен лидер се взема с общото решение, а не от президента, но Русо разбра, че вече не е възможно да се работи с Бартомеу и подаде оставка, като взе със себе си още петима членове на Борда. Енрике Томбас, Силвио Елиас, Мария Тейшидор, Хосеп Понт, Жорди Класамилия, както  и самият Русо изненадващо подадоха молби за напускане и клубът моментално загуби една трета от висшите си ръководители. Официално функционерите подадоха оставка "поради невъзможност да управляват клуба по време на пандемия“. Всъщност Русо и останалите осъзнаха, че са на губещата страна, а  и банално се скараха с Бартомеу заради неговите действия и отказът за промяна на вектора на движение.

"Не сме в състояние да променим начина, по който вървят нещата в нашия клуб на фона на предизвикателства в близко бъдеще, особено след сценария след пандемията", заяви Русо.

Между другото, сайтът на Барселона след масовото напускане на директорите побърза да обяви, че оставката е станала единствено заради предложенията на настоящия президент, който възнамерява да извърши преустройство. С една дума, не шестимата, а Бартомеу е бил за промяната. Не президентът е бил за запазване на статуквото, а напусналите!

Вероятно Русо щеше да остане тих в следващите няколко месеца или година, но съобщението в сайта на каталунците принуди Емили да се разприказва и да каже истината.  Бившият вицепрезидент обясни, че окончателният разкол между него и президента е настъпил по време на телефонно обаждане, когато Бартомеу информирал Русо за недоверието му към него и другите членове на Борда. Според Русо, президентът го смята за виновен за най-новите проблеми на клуба, включително заради скандала с критиката на футболистите в медиите. Сега можем да предположим, че на практика Бартомеу се е отървал от хората, които биха могли да го свалят предсрочно. От друга страна, може би далновидните чиновници  просто бягат от потъващия кораб?

Русо обаче не се ограничи с изявлението си  след оставката си и продължи да подкопава положението на Бартомеу. Последваха сериозни обвинения.

"Според мен някой краде от клубната каса. I3 Ventures получи един милион евро, въпреки че пазарната стойност на подобни услуги е 100 хиляди. Кой направи  това? Естествено, някой от ръководството. Някой е сложил пари в джоба си. Когато вие платите милион евро за това, което струва 100 хиляди, става ясно, че говорим за кражба", заяви Емили.

Барселона официално отрече тези твърдения и заплаши Русо със съд. Бившият вицепрезидет първоначално се укроти и спря да плюе в кладенеца, от който пиеше вода само преди няколко дни. Във вторник обаче Русо отново заговори за корупция и постави Бартомеу в още по-трудна ситуация. От една страна президентът няма как да даде на заден ход, защото така ще признае, че бившето му протеже е право. От друга страна, ако делото отиде в съда, там със сигурност ще трябва да се обясни, защо  е  платено няколко пъти над пазарната стойност за подобна услуга. И, ако в България този номер може да мине, то в Испания това се смята за корупция. Освен това покрай това дело вероятно ще излязат и други неща, включително ще бъдат проверени и сметките на президента и приближените му.

Интересно ще бъде да наблюдаваме как Бартомеу ще се измъкне от всичко това. При това във времена, когато неговите методи се споделят от много по-малко хора отколкото  преди.

А е напълно вероятно президентът да признае грешките си от последните години и за доброто на клуба да подаде оставка веднага след пандемията?