Казват, че любовта е въпрос на среща, когато и двете страни имат мотив да бъдат заедно, желание, харесване и общ път, а раздялата идва когато една от страните няма такова желание. От чисто романтична гледна точка най-лошото нещо, което може да ти се случи е да преживееш драматична раздяла в Деня на влюбените и то в Столицата на любовта.

На 14 февруари ПСЖ устрои истинско шоу на своята публика в домашния си мач срещу Барселона и сурово разчлени съперника си, вкарвайки четири чисти гола във вратата му. Разбира се, шокът сред футболната общественост бе толкова голям, че вестници, анализатори и коментатори продължават да изтъкват причините за тази тежка загуба - от слабия десен фланг на испанците, през лошата форма на Гомеш и Бускетс, та до изолирането на Суарес от отбора.

Първият въпрос след такава загуба е: "Това ли е краят?". Според букмейкърите, шансовете на Барселона да играе на четвъртфинал в Шампионска лига са нищожните 9%. Ако погледнем статистиката, ще видим, че няма отбор в историята, който да е продължавал в плейофите на турнира след 0:4. Каталунците ще трябва да рискуват в реванша, но допуснат гол ще е като смъртоносен кинжал в сърцето, така че дори да повярваме в четири домакински гола на "Камп Ноу", трудно можем да го направим по отношение на отсъствието на пробойни в собствената врата.

"Кралят, в лицето на Барселона, умря", заяви известният италиански специалист Ариго Саки след мача с ПСЖ. Когато човек като великия Саки каже това, неизменно следва вторият въпрос: "А това ли е краят на епохата на Барса?".

Тук обаче ще поднесем своите извинения към италианския педагог, но няма как да се съгласим с него. Не, това не е краят на епохата на Барселона, защото този отбор е способен на много, но случилото се в Града на любовта през миналата седмица е предпоставка за раздялата с Луис Енрике. И тук не става дума за голямата вероятност на каталунците да отпаднат от първия кръг в плейофите на Шампионска лига и да загубят титлата в Примера дивисион от Реал Мадрид, а заради това, че под ръководството на Енрике Барселона постепенно загуби своите ценности като тим.

Луис не извърши някаква тактическа революция, когато оглави отбора. Специалистът просто се оказа на нужното място в нужното време, продължавайки делото на своя приятел Пеп.
През първата си година на "Камп Ноу" треньорът спази главния принцип на успешното сътрудничество с Меси - да не се бърка в играта на аржентинеца - но същевременно в процеса на самоутвърждаването си като специалист Луис успя да промени стила и философията на каталунците. Сместа от "тики-така" и бързи контратаки започна да се харесва на все повече хора, изчезнаха продължителните кратки подавания, които караха зрителите да заспиват пред телевизорите, а вместо това все по-често виждахме бързо преминаване от отбрана към атака и дълги пасове към нападателите.

За това дойде и требълът през първата година от управлението на Енрике, както и дубълът през миналия сезон. Ако погледнем цифрите, ще видим, че Луис има зад гърба си приза за най-добър треньор в света и трето място сред най-успешните наставници на "блаугранас". И това на 46-годишна възраст!

Но третият сезон се оказа излишен. Енрике имаше забележителният шанс да си тръгне с високо вдигната глава, под хлипанията на знойните каталунски сеньорити, но явно това няма да се случи.

След заминаването на Шави в средата на терена не останаха креативни играчи, които да могат да осъществят връзката между отбраната и атаката, да установят контрол на мача и да наложат волята си над съперника. На практика креативната работа се прехвърли върху плещите на нападателите. В същото време проблемите на защитата ставаха все по-очевидни, но никой не взимаше мерки за поправяне на положението, въпреки честите предупреждения в мачовете от вътрешната сцена.

Луис така и не осъзна, че владението на топката вече не те спасява, ако нямаш здрава защита, че атакуващ футбол без надеждна отбрана повече не доминира във футбола. Ако не умееш да се браниш, тогава си обречен на провал.

На практика сегашната Барса е отбор с разградена защита и неуверена средна линия, с футболисти, които излизат на терена и играят по инерция. По-рано имаше запас от идеи и сили, залагаше се на отборните ценности, а не на индивидуалните надежди. Как тогава при това положение да постигаш отлични резултати на най-високо ниво?

Не, това не е краят на епохата, защото Барселона е от тези отбори, които винаги възкръсват, а и само наивник може да говори за край на третия най-богат клуб в света, при това с най-добрата школа на земята. Но в Деня на влюбените видяхме края на старата Барселона, а това означава, че спечелването на Шампионска лига преди две години е последният успешен акорд от старите времена, а не първите ноти на новия хит.

Те ще бъдат написани от новия композитор и изпълнени от новия оркестър, а за нас - слушателите - само остава да чакаме времето, когато ще се насладим на новата мелодия.

Казват, че раздялата е предпоставка за едно ново начало и възможност да бъде построено нещо ново, което може да се окаже по-хубаво и в този смисъл тя има своите лечебни свойства. Да, може би като всяко лекарство раздялата горчи, но пък след това любовта ще е още по-сладка. А това е най-добрият начин да забравиш за драмата край Айфеловата кула.