Евро 2020, което завърши само преди седмица, бе спечелено от националния отбор на Италия. Повечето специалисти и анализатори не поставяха "Скуадра Адзура" дори сред първите три колектива с шансове за успех на континенталното първенство. В този смисъл тимът на Роберто Манчини е едно от откритията на Европейското през това лято. На Евро 2020 обаче имаше и други играчи, треньори и отбори, които изненадаха с доброто си представяне. Разбира се, на турнира имаше и такива, които не само, че не оправдаха очакванията, но и разочароваха.

FUTBOL TV се връща към отминалия турнир, за да хвърли поглед върху това, което впечатли и разочарова на Евро 2020.

Главните открития на Евро 2020

Каспер Хюлманд

Каспер Хюлманд преди старта на Евро 2020 бе известен само на почитателите на Бундеслигата. Специалистът работи шест месеца с Майнц 05, но без особен успех. След това датчанинът се върна в родината си, за да продължи да осъществява програмата "Нов път", която лично създаде и наложи в началото на века. Реформата помогна на страната да развие младежкия футбол и да се отдалечи от скандинавския стил в полза на атакуващата игра. Хюлманд пое кормилото на националния отбор едва през 2020 г. - и о, изненада. Още в първата среща датчаните демонстрираха открит футбол, залагащ на нападението и съвсем различен от онова, което помним при последната среща на българския национален тим с "червения динамит", отбор е изграден според принципите, формулирани по-рано от него самия. Под  ръководството на Хюлманд датчаните не само сензационно си пробиха път до полуфиналите на турнира, но и се оказаха един от най-ярките отбори на континента, спечелвайки симпатиите на милиони неутрални фенове.

Микел Дамсгор

21-годишният Дамсгор е един от най-добрите млади играчи на Евро 2020.

Младият датчанин се оказа жилав, дързък и тактически подкован футболист. Погледът на Микел на терена бе насочен само напред: той беше чудесен в намирането на възможности за остри подавания, а самият есто нанасяше опасни далечни удари. Благодарение на собствения си удар от свободния удар, датчаните откриха резултата срещу Англия в полуфиналите. Когато говорим за ярката игра на датчаните, трябва да кажем, че голяма заслуга за това има и Дамсгор, който бе основният двигател в "червения динамит".

Жереми Доку

19-годишният халф бе включен в стартовия състав за мача с Италия само защото Еден Азар се оказа извън строя, но в крайна сметка той стана най-добрият сред белгийците. Младият футболист поради брилянтната си техника просто разкъса десния фланг на италианската защита. Основната му жертва се оказа Ди Лоренцо: защитникът не можеше по никакъв начин да следи движенията на пъргавия белгиец и отново и отново оставаше с увеснал нос. Доку направи осем успешни дрибъла в един мач - повече от всеки друг играч в турнира! В същото време Жереми наистина даде всичко най-добро от себе си. Неговата безумна отдаденост рязко контрастираше със спокойната игра на Белгия през целия турнир: на фона на звездните си колеги той се бореше да се докаже. А след мача с Италия мнозина се питаха, къде досега е бил Жереми. Впрочем,  полузащитникът на Рен бе смятан за един от най-скъпите играчи в света във възрастовата си категория (22 милиона) преди Евро 2020, а сега цената му вероятно ще скочи още по-високо.

Дензъл Дъмфрис

Дъмфрис изигра само четири мача на Европейското, но въпреки това може да твърдим, че това е най-добрият играч в турнира на позицията десен бек. Нидерландският футболист изпълни огромно количество работа на своята позиция, успявайки както да атакува, така и да се защитава. Дъмфрис не само извършваше високоскоростни подавания по фланга и центрираше топки в наказателното поле, но и много често се местеше там, действайки като нападател. В резултат на това футболистът беше запомнен както с мощните си физически качества, така и с безумния натиск, който на два пъти му помогна да се отличи. Заедно с Йоаким Меле той се превърна в най-добрия резултатен защитник в турнира. Старши- треньорът на ПСВ вече заяви, че след подобно представяне на Еврото не очаква Дензел да се завърне в клуба. За това и няма нищо изненадващо в това, че Интер и Байерн се интересуват от бранителя.

Калвин Филипс

Основният състав на националния отбор на Англия на това Европейско първенство беше почти изцяло съставен от звезди, а изборът на Калвин Филипс за позицията опорен халф изглеждаше съмнителен за мнозина. Не може ли Саутгейт да намери някой по-добър в Англия от 25-годишния халф на Лийдс? Противно на казаното, именно Филипс стана един от ключовите играчи за  Англия на Европейското и може би най-добрият разрушител в целия турнир. Калвин беше отговорен за антифутболната част от тактическия план на британците и задържаше атаките на съперника. Ако погледнем статистиката, ще видим, че Филипс изпълни повече действия от всеки друг играч на турнира по отношение на пресата, побеждавайки най-близките си конкуренти с огромна разлика: 229 срещу 151 за Лаймер и 135 за Жоржиньо. И само италианецът пробяга повече километри в турнира от англичанина: 86 срещу 83.

Италия

От една страна, италианският национален отбор по подразбиране се смята за един от фаворитите на всеки голям турнир - в крайна сметка това е един от най-титулуваните отбори на планетата. От друга страна, след пропуснатото Световно първенство "адзурите" се приближиха до това Евро по-скоро в статуса на средняк. Преди началото на шампионата експертите заложиха на Белгия, Франция, Англия или Португалия, подценявайки младия отбор на Роберто Манчини. Но италианците се откроиха сред номиналните фаворити, като показаха много ефективна атакуваща игра вместо футболния защитен футбол - и спечелиха сърцата на феновете в цяла Европа. Италия стана първият национален отбор в историята на Европейското, който спечели два пъти в рулетката на дузпите.

Главните разочарования на Евро 2020

Отбор

Португалците се приближиха до турнира в статут не само на действащи шампиони, но и на един от фаворитите. За разлика от последното Европейско, списъкът на Фернандо Сантош бе много мощен. В атака се намираха - Кристиано Роналдо, Бруно Фернандеш, Диого Жота, Бернардо Силва и др. В защита - най-добрият защитник на Висшата лига Рубен Диаш. С такава селекция от играчи Португалия определено трябваше да стигне, ако не до финала, то поне до по-късните етапи на плейофите.

На ⅛ финалите обаче Белгия застана на пътя на Роналдо и компания. Торган Азар вкара великолепен гол извън наказателното поле, а португалците не успяха да отвърнат, въпреки че имаха инициативата. В същото време мощната атака на европейските шампиони не успя да създаде сто процента шансове - цялата опасност възникваше след далечни удари. Не напразно след последния свирка Кристиано хвърли капитанската лента на терена ... Остана чувството, че Португалия в известен смисъл не се справи със собствената си звездна сила (същото може да се каже и за Франция). Може би днешните играчи трябва да свикнат малко повече един с друг.

Треньор

В тази номинация може лесно могат да бъдат посочени специалисти като Пауло Соуса, Шенол Гюнеш или Станислав Черчесов, но ние се спряхме на Гарет Саутгейт въпреки класирането на англичаните за финала на турнира.

Треньорът имаше на разположение играчи като Джейдън Санчо, Джак Грилиш, Маркус Рашфорд и други. Саутгейт обаче използва много ограничен брой футболисти в атака и не им даде голяма свобода. Преди финала играта на Англия бе определяна като "прагматична“, а след решаващата среща -  "страхлива“. Подобно на португалците, британците не успяха да използват своя атакуващ потенциал. Нещо повече, почти целият този потенциал прекара по-голямата част от турнира на пейката. Резервите се появиха на терена, както се оказа, в най-неподходящия момент - преди рулетката на дузпите във финала. Страхливостта на Саутгейт пролича при отговора на въпроса, защо пусна резервите две минути преди дузпите - "щяхме да загубим в продълженията". А всичко бе прекрасно преди и в началото на решаващия мач - домакински финал, подкрепа от медиите, гол от съблекалнята...

Футболист

 И накрая, няма как да минем без представителите на френския национален отбор. Става дума за Килиан Мбапе. Преди Европейското първенство изглеждаше, че нападателят на ПСЖ трябва да покаже всичките си най-добри качества, да доведе националния отбор до победа и да бъде поставен наравно с Меси и Роналдо. Но Мбапе, подобно на останалата част от Франция, бе прекалено спокоен, прекалено наивен и твърде уверен в собственото си превъзходство.

В резултат Килиан напълно се провали в мача срещу Швейцария. Нападателят вземаше грешни решения, не улучи вратата от смъртоносна позиция, а в края не реализира решителната дузпа. Мнозина обвиняват Мбапе в липсата на характер, какъвто имат същите Меси и Роналдо. Щом нещо се обърка, Килиан се губи, а играта му се разпада.  Уви, това може да е страничен ефект от представянето му за ПСЖ. В такава ранна възраст попадането в отбор, който е свикнал да побеждава всички и не знае как да губи достойно, може да не е много полезно за футболист и неговото развитие. Талантът е важно нещо, но е необходимо да се култивират и други качества, ако искаш да си сред най-големите.