Снощи, на специална церемония в Цюрих бе избран символичният отбор на 2011 година - според версията на ФИФА. В действителност, идеалният тим в света се определя от гласовете на професионалните футболисти в света, които членуват в т.нар организация ФИФПро. FUTBOL TV задава своя въпрос: това ли е в действителност идеалният отбор на света и не намират ли в него място такива футболисти, на които искат да приличат гласуващите?

Съществуващата повече от половин век Международна федерация на професионалните футболисти, обикновено известна със съкращението ФИФПро е световен представител на организацията на професионалните футболисти. В момента в нея членуват 43 асоциации на играчите, освен това има осем кандидат-членове, а наблюдателите са 5.

Основната цел на ФИФПро е защита правата на професионалните футболисти, каквото и да означава това, а от 2005 година ролята на организацията в света нарасна, след като под егидата на ФИФА, ФИФПро избира най-добрият отбор на годината, както и участва в избора на Играч на годината. Чрез разпространяването на повече от 55 000 бюлетини по целия свят, всеки професионален футболист, независимо къде играе, гласува за един вратар, четирима защитника, трима полузащитника и трима нападатели. Така се определя идеалният отбор на годината.

Демократичен и най-вече реален ли е този избор? Най-интересното е, че отборите винаги са били предсказуеми - например, при първото гласуване в него попаднаха футболисти на Милан и Челси, а също така Зидан, Роналдиньо и Ето'о. След като Италия стана световен шампион, курсът на гласуването се измени и може да видим накъде клонеше мнението на „електората" - Неста, Канаваро и Дзамброта намериха място сред най-добрите защитници, а когато Испания започна победния си ход по европейските и световните терени - сред защитниците се появиха Пике, Пуйол и Рамос, като изключение направиха само Видич, Евра и Тери.

Всичко казано до тук не бива да ни учудва - много от гласуващите играчи просто искат да приличат на гореизброените футболисти, а също и на Иниеста, а по-рано на Кака и Джерард. В атака - на Меси и Роналдо, а по-рано на Роналдиньо.

Нека сега обърнем нашият поглед върху проблемните позиции в тазгодишния тим. Ако изборът на отбранителната линия почти винаги е следвал логиката (нека оставим настрана избора на Канаваро за Играч на 2006 г., както и това, че в пет от седемте години липсваше ляв защитник (!)), то няма как да не предизвика учудване останалите позиции в отбора.

Икер Касияс спечели четири пъти отличието - два пъти в годината, когато Испания стана световен и европейски шампион, а един път заради бездарната игра на защитата на Реал Мадрид през 2009, но четвърти път реално ли е това? Очевидно е, че професионалните футболисти изобщо не са чували имената на Нойер или Джо Харт, още повече, че двамата не играят в Реал, а фактът, че Икер допусна много голове от Барселона няма никакво значение в случая.

За защитата казахме, че няма да говорим, въпреки че недоумява избора на Видич, върху който през 2011 година се насъбраха много проблеми, включително и грешките му в националния отбор на Сърбия. Но какво търси в средата на терена Шаби Алонсо, за сметка на Яя Туре? Дали не е заради това, че Алонсо играе за любимия клуб на гласуващите, а Туре за по-малко популярният? Очевидно е, че няма никакво значение факта, че Алонсо дори не е отбелязал гол през миналия сезон! А с какво са по-лоши Швайнщайгер или Гроскройц? Модрич?..По всичко изглежда, че просто не играят в правилния отбор. Както впрочем там не се намират Фалкао, Хълк, и Робин ван Перси. Уейн Рууни бе определен за най-добър нападател на планетата за 2011 година, независимо от факта, че отбеляза с 50% по-малко голове от Ван Перси - това изглежда също няма никакво значение.

В крайна сметка, нека не забравяме две неща: първото е, че професионалните футболисти са също така и запалянковци - дори бих използвал по-точната дума Glory Hunter (Б.ред. - последователи на модата), за които Бейл, Компани, Фалкао и Ван Перси например са обикновени играчи и за това професионалистите дадоха своите гласове само за три европейски клуба. Очевидно е, че Реал и Барселона успяха да убедят „електората" с мачовете от серията Ел Класико, а Манчестър Юнайтед направи впечатление, защото спечели титлата в Англия и игра финал в Шампионската лига.

Второто, с което всъщност искам да завърша е: продължава ли да вярва някой на тези класации, след миналогодишния цирк, когато Снайдер бе пренебрегнат за сметка на Меси?