Летният трансферен прозорец затвори и големите клубове вече могат единствено да живеят с решенията, които взеха през последните месеци. За едни това беше лято на точни попадения, стратегически ходове и сделки, които могат да променят сезона. За други трансферният пазар се превърна в болезнено доказателство за липса на план, лоша преценка или просто неспособност да бъде задържано най-ценното.

Реал Мадрид безспорно е сред големите победители. Завръщането на Жозе Моуриньо на Сантяго Бернабеу превърна трансферното лято в още по-голямо събитие, а клубът бързо започна да показва амбициите си. Марк Кукурея пристигна за 55 милиона евро и впоследствие спечели световната титла с Испания. Бернарду Силва и Ибрахима Конате бяха привлечени като свободни агенти, а Дензел Дъмфрис дойде от Интер за само 20 милиона евро.

След това Мадрид влезе в битката за най-скъпите таланти и успя да спечели надпреварата за Ян Дьоманде, въпреки интереса от Пари Сен Жермен, Ливърпул и други европейски гиганти. Клубът също така удържа Винисиус Жуниор и го обвърза с дългосрочен договор, с което предотврати един от потенциално най-големите удари на трансферния пазар.

Реал Мадрид показа и отличен усет при продажбите. Гонсало Гарсия беше изпратен във Фулъм за 40 милиона евро, а на негово място пристигна Карлос Еспи от Леванте за 25 милиона. Единствената сериозна горчивина беше загубата на Родри, който избра Барселона и по този начин подсили директния конкурент за титлата. Това решение на каталунците превърна пропуснатата възможност на Реал в още по-болезнен провал.

Атлетико Мадрид също заслужава сериозно признание. Кристиан Ромеро за 40 милиона евро, Мортен Юлман за 40 милиона, Ли Кан Ин за 35 милиона и Алехандро Грималдо за 15 милиона са сделки, които изглеждат впечатляващо както като качество, така и като цена. Особено важен е Грималдо, който се завърна в Испания като един от най-силните атакуващи крайни защитници в света.

Мадридчани успяха и да освободят значителни средства чрез продажбата на ненужни футболисти, а раздялата с Антоан Гризман допълнително облекчи бюджета за заплати. Но най-голямата победа беше друга – запазването на Хулиан Алварес. Барселона, Реал Мадрид и Арсенал опитаха да го привлекат, а самият аржентинец не криеше желанието си за промяна. Атлетико обаче отказа да отстъпи и демонстрира впечатляваща твърдост. Цената за това решение вече беше видима, след като феновете освиркаха нападателя, но запазването на играч от неговата класа може да се окаже безценно през сезона.

Челси също направи трансферно лято, което заслужава висока оценка. Лондончани най-накрая осъзнаха един от фундаменталните си проблеми – липсата на опит. Привличането на 35-годишния Дани Уелбек и 36-годишния Джордан Хендерсън може да изглежда спорно от гледна точка на възрастта, но логиката е очевидна. Младият състав има нужда от футболисти, които знаят как се печелят мачове и как се управлява напрежението.

Максанс Лакроа и Марко Палестра добавиха качество и тактическа гъвкавост, а трансферът на Морган Роджърс от Астън Вила за рекордните за британски футболист 117 милиона паунда беше огромният залог. Роджърс вече има предимството да познава Коул Палмър още от академията на Манчестър Сити, което може да ускори сработването им.

Най-интересният ход обаче беше на вратарския пост. След години на доверие към Роберт Санчес Челси най-накрая реагира и привлече Емилиано Мартинес от Астън Вила за само 7,5 милиона паунда. На 34 години аржентинецът носи не само опит и качество, но и онзи характер, който често липсваше на Челси в трудните моменти.

Сините бяха впечатляващи и при продажбите. Марк Гиу беше продаден за 16 милиона евро, Андрей Сантос донесе 48 милиона паунда, а Лиъм Делап беше реализиран за 45 милиона. Истинският удар обаче беше продажбата на Енцо Фернандес за 120 милиона паунда. При положение че интересът идваше основно от Манчестър Сити, да се постигне подобна сума без истински търг е сериозно управленско постижение.

Барселона остава в сивата зона между успеха и провала. Родри е трансфер, който сам по себе си променя оценката за цялото лято. Привличането на един от най-добрите дефанзивни полузащитници в света е огромен успех. Но около атаката остават сериозни въпросителни. Антъни Гордън пристигна, но каталунците не успяха да осъществят голямата си цел Хулиан Алварес. Освен това отново не беше намерено убедително решение за центъра на защитата.

Арсенал също остана с усещането за пропусната възможност. Артилеристите имаха ясна цел – да добавят звезда в атака и да направят следващата крачка към титлата. Вместо това загубиха и трите си основни цели. Морган Роджърс избра Челси, Винисиус Жуниор остана в Реал Мадрид, а Хулиан Алварес отказа предложението.

Продажбите на Леандро Тросар и Габриел Мартинели освободиха място, но единственото сериозно атакуващо попълнение беше Христос Цолис. В същото време Бруно Гимараеш и Езри Конса са отлични футболисти и могат да направят отбора по-стабилен. Проблемът е, че те не притежават онзи звезден блясък в последната третина, който Артета толкова отчаяно търсеше.

Манчестър Юнайтед поне успя да избегне една от най-опасните трансферни тенденции на лятото – безумното надплащане за полузащитници. Андрей Сантос беше привлечен за 48 милиона паунда, Юри Тилеманс за 35 милиона, а дългоочакваният Карлос Балеба пристигна от Брайтън за началните 65 милиона паунда. Обновяването на халфовата линия изглежда сериозно и логично.

Но проблемите на Юнайтед не се изчерпват със средата на терена. Клубът така и не намери необходимия заместник в атака, което остави Джошуа Зиркзее в състава, а на левия фланг на защитата липсва достатъчно реална конкуренция за Люк Шоу. Тези пропуски могат да се окажат много по-скъпи от спестените пари на пазара.

А след това идват големите губещи.

Ливърпул приключи лятото с усещането за трансферен провал. Последните дни донесоха паника сред феновете, но тревогите бяха напълно логични. Докато играта на отбора показваше сериозни слабости, клубът изглеждаше повече концентриран върху бъдещи таланти, отколкото върху непосредствените проблеми на първия състав.

Виктор Муньос може да се окаже отлична находка, а Брадли Баркола пристигна за впечатляващите 106 милиона паунда плюс бонуси. Но какво се случи с останалите дупки? Ливърпул остана без достатъчно крайни защитници и без типичен дефанзивен полузащитник, който да даде баланс на отбора. Първите кръгове от сезона вече показаха колко болезнено може да бъде това.

Още по-показателен беше случаят с Коди Гакпо. Манчестър Сити предложи 85 милиона паунда, но Ливърпул отказа не защото не искаше парите, а защото нямаше време да намери негов заместник. Това е може би най-ясното доказателство колко неподготвен беше клубът за края на трансферния прозорец.

Тотнъм пък избра противоположната крайност – вместо пасивност, клубът демонстрира почти неконтролируемо харчене. 92,5 милиона паунда за Сандро Тонали, 85 милиона за Матеус Фернандеш и още 75 милиона за Савио превърнаха трансферната кампания в истински финансов спектакъл. Проблемът е, че поне част от тези сделки изглеждат като сериозно надплащане.

Тонали започна слабо, а съставът беше буквално залят от нови лица. Общо десет футболисти пристигнаха, което прилича повече на кадрова революция, отколкото на внимателно изграждане на конкурентен отбор.

За да бъде намерено място за новите, Тотнъм трябваше да продава, но на разочароващи цени. Ромеро беше пуснат за едва 40 милиона евро, Джед Спенс замина за Интер за 30 милиона паунда, а клубът се раздели и с един от най-ценните си млади защитници. След два поредни сезона на 17-ото място агресивната промяна може да бъде оправдана, но хаосът никога не е гаранция за успех.

Астън Вила е може би най-сложният случай. Клубът постигна сериозни успехи, два пъти в рамките на три години се класира за Шампионската лига и спечели Лига Европа, но въпреки това беше принуден да се раздели с шестима ключови футболисти.

Причините са различни – финансов натиск, освобождаващи клаузи, огромни предложения от Саудитска Арабия, рекордни компенсации и решения на самия клуб. Всеки отделен трансфер може да бъде обяснен. Но когато шест ключови играчи напуснат в рамките на едно лято, картината вече изглежда като катастрофа.

Вила беше принудена практически да изгради нов титулярен състав – от вратаря до нападателя. Новият отбор може да се окаже успешен и дори по-силен в дългосрочен план, но това не променя факта, че клубът понесе огромен удар.

Трансферният прозорец отново показа една стара истина във футбола: не печели този, който харчи най-много, нито непременно този, който прави най-много сделки. Печели този, който знае от какво има нужда, кога да действа и кога да каже "не“.

Реал Мадрид и Атлетико Мадрид показаха как се пази стойност. Челси демонстрира, че дори след години на хаотично харчене може да се появи по-ясна стратегия. Арсенал и Манчестър Юнайтед оставиха усещане за недовършена работа. А Ливърпул, Тотнъм и Астън Вила приключиха лятото с въпроси, на които вече няма да отговори трансферният пазар.

Оттук нататък няма оправдания. Прозорецът е затворен. Сметките са платени. А истинската оценка на всяка трансферна кампания започва не с имената на новите футболисти, а с това какво ще покажат те на терена.