Работи ли финансовият феърплей на УЕФА ?


F.

През 2011-та година УЕФА за пръв път въведе правила за финансовия феърплей. Целта им беше да подобрят икономическото състояние на отборите, като съхранят дългосрочното им развитие и защитят интереса на клубовете и играчите, които имат да получават пари. В голяма степен, до подобен ход се стигна след влизането на големите играчи във футбола, разполагащи с почти неограничени ресурси, като собствениците на Манчестър Сити и ПСЖ. От въвеждането на правилата, финансовото състояние на Европейския футбол бележи изключителен ръст.  През сезон 2010/2011, общата нетна загуба на клубовете от топ пет дивизиите се определя на 1.7 милиарда евро, докато през 2016/2017, отборите са на печалба от 579 милиона евро. Въпреки че УЕФА отдава причината на ФФП, солиден аргумент за тези резултати са новите мултимилиардни сделки за телевизионни права. В резултат на мерките, наложени от УЕФА, отборите са задължени да не харчат повече от 30 милиона евро над приходите си, за период от три години. За футболните фенове често остава непонятно как отборите харчат милиони за играчи и заплати, а наказания няма. Как ПСЖ похарчи над 350 милиона за Мбапе и Неймар през 2017-та година? Или как през това лято Барселона привлече играчи за над 150 милиона евро, след като президентът на клуба определи финансовото им състояние подобно на "клинична смърт“? Оказва се, че нещата не са толкова прости, колкото изглежда.

 

Как функционира ФФП ?

Панелът за финансов контрол е звеното, което следи за спазването на правилата за финансов феърплей. До този момент, основният фокус беше следенето за просрочени задължения и спазването на правилото за трите години. Наказанията, които могат да бъдат налагани при неспазване са от парични глоби до изхвърляне от евро турнирите. Правилото казва "харчи колкото печелиш“, а топ отборите печелят много. Един от основните източници на приходи са телевизионните права. За справка, шампиона на Испания заработва около 3.6 пъти повече от последния в Ла лига. Подобна е ситуацията и в Италия, Франция и Германия, като изключение прави Висшата лига, където разликата е в съотношение 1.6. Другият финансов лост са спонсорските договори. Тук е и вратичката, от която влиятелните консорциуми зад топ отборите се възползват в пълна сила. Възможно е спонсорският договор да бъде сключен с фирма, свързана със собственика на клуба, на стойност до 30% от общия годишен приход. Или по-друг начин казано, собствениците могат да инжектират милиони в клубовете си, за да покриват загубите. Всяка подобна сделка, следва да мине щателна проверка от панела за финансов контрол. 

 

Новите правила за ФФП

Ковид-19 пандемията напълно промени перспективата на европейския футбол. Затварянето на стадионите и паузите в първенствата нанесоха чудовищни финансови загуби на отборите, възлизащи на общо близо 6 милиарда за две години. Въпреки че ситуацията бе приета като форсмажорна и изискванията към отборите бяха смекчени, наказани за сезон 2021/2022 имаше. Сред 8-те наказани, най-солидна глоба отнесоха ПСЖ (10€ милиона), следвани от Рома (5€ милиона), Интер (4€ милиона), Ювентус (3.5€ милиона) и Милан (2€ милиона). През годините УЕФА регулярно предлага подобрени правила и ситуацията около пандемията представи удобна възможност за нова реформа.

През април в сила влязоха най-новите рестрикции, като основната разлика е въвеждането на таван на разхода за състав. Ръстът на сумите за трансфери, заплатите на играчите и комисионните на агентите, са разглеждани от УЕФА като заплаха за стабилността и устойчивото развитие на клубовете. Целта на панела за финансов контрол е да сведе разходите за състава до 70% от общите приходи на клуба до сезон 2025/2026. Идеята е новото правило да се въведе поетапно, като до сезон 2023/2024 целта на отборите трябва да бъде 90% разходи за състава, а през 2024/2025 – 80%. Справка с публичната информация, представена от клубовете показва, че за повечето топ отбори в Европа ще е нужна сериозна реформа, за да попаднат в изискванията на УЕФА. Регулаторът ще продължи да следи за изрядното изплащане на заплати, комисионни и трансферни суми, като това ще бъде следено на тримесечна база. Паралелно с това ще бъдат разхлабени мерките за позволените загуби. Така в рамките на период от три години клубовете ще имат право да отчитат загуби до 90 милиона евро. Отборите, които нарушават правилата, могат да бъдат наказвани с трансферни забрани, рестрикции при наемите, отнемане на точков актив в евротурнирите или дори изваждане от тях.

 

Заключение

Новите мерки на УЕФА са естествено продължение на процеса, започнал през 2011-та и целящ да наложи финансова дисциплина на отборите, като по този начин осигури тяхното развитие и устойчивост по време на кризи. На фона на спекулациите за възраждането на идеята около Суперлигата, УЕФА е изправена пред безпрецедентно предизвикателство да съхрани влиянието си върху европейския футбол и да продължи да предоставя качествен продукт за все по-взискателната публика. Именно реформи като тази имат за цел да създадат условия за конкурентоспособност и справедливост, които да задържат вниманието и интереса на феновете по света.

ХРИСТО ХРИСТОВ

1226