Главните събития през футболната 2020 година


Н. Гавазов

Отиде си една  година, която  ще остане в нашата памет и с добри, и с лоши моменти. Може би за някои тя е повече позитивна, а може би за други преобладават негативните оттенъци. Разбира се, всеки има право на свое мнение и гледна точка към изминалите 12 месеца. FUTBOL TV представя на уважаемите си читатели собствената  картина на главните събития за 2020 година, а всеки посетител на нашия сайт може да сподели своята гледна точка по въпроса.

 

Кризата с коронавируса

Светът завинаги се промени през изминалата година. Включително и футболът. Като пропуснем всички баналности, ще трябва да признаем: нищо, което се случи през тези дванадесет месеца на футболното игрище, дори и най-малко  не се доближава по значение до избухването на пандемията и нейните последици.

Футболната индустрия, както и всички останали бизнеси, се оказа напълно неподготвена за предизвикателствата на коронавируса. Световният спортен календар започна да се разпада през зимата, а през март напълно се превърна в руини. Проблемът достигна критичен мащаб, когато разрушителна тенденция докосна привидно непоклатимото: Европейското първенство трябваше да бъде отложено за следващата година. Клубните първенства  се оттеглиха на най-дългата непредвидена почивка в историята, която продължи цели три месеца, оставяйки феновете сами с белоруския и таджикистанския  футбол.

Така или иначе футболът се завърна, но, уви, не по начина, по който го познавахме Трябваше да свикнем с факта, че сега големият спорт съществува само по телевизията - като във вакуум, в епруветка или в нечие въображение. "Бъдещето" дойде и то най-неочаквано: вместо живи хора на стадионите, сега има компютърна графика и вместо скандирания от фенове, на арената звучат предварително готови записи. Завинаги ще останат в историята надписът "Наистина не сме тук“ на трибуните на "Етихад“ и картонени фигури на фенове на "Борусия Парк“, зловещо наподобяващи надгробни паметници.

В същото време през 2020 г. научихме нещо ново за футбола. Футболната индустрия най-накрая се превърна в глобален бизнес - брутален и нечовешки. Шоуто ще продължи въпреки китайския вирус и каквато и да е чума, ако това се харесва на медийните магнати. Футболистите ще се контузват, спазвайки неистовия график, а отборите ще излизат с вторите си състави, поставяйки основни играчи под карантина. Клубовете от по-ниските лиги ще изпаднат в бедствено положение, а Йозил и Суарес няма да се откажат от милионните си заплати.

 

Смъртта на Диего Марадона

2020 г. отне безброй животи, но най-голямата загуба за футболния свят несъмнено е тази, чието име олицетворяваше футбола от половин век. Диего Марадона почина на 25 ноември на 60-годишна възраст - точно четири години след смъртта на собствения си идол Фидел Кастро. Причината за смъртта на аржентинския гений обаче не е китайският вирус, а инфаркт: Диего – обичан и мразен - дълги години имаше здравословни проблеми заради нездравословния си начин на живот, а в началото на ноември получи мозъчен кръвоизлив. Кончината на Марадона потопи цяла Аржентина в траур: официално, в продължение на три дни, но всъщност - за неопределен период, защото латинският народ най-вероятно никога няма да забрави за погребението на своя футболен бог.

"Загубих добър приятел и светът загуби легенда. Не се съмнявам, че един ден ще играем заедно на небето“, прости се великият бразилец Пеле с основния си конкурент в историята.

 

 

Триумфът на Байерн Мюнхен

За щастие, 2020 г. ще бъде запомнена не само с трагични събития. В рамките на истинското  футболно игрище отминалата  година бе белязана преди всичко от историческия успех на ФК Байерн. Отборът от Мюнхен, който започна да буксува в началото на миналия сезон под ръководството на Нико Ковач, изведнъж процъфтя, когато Ханс-Дитер Флик пое поста. 55-годишният специалист по това време дори нямаше опит като старши -треньор на най-високо ниво и в началото се смяташе само за временен заместник на уволнения хърватин, чийто помощник бе именно Флик!

През 2020 г. обаче германският треньор постигна истински фурор с Байерн, връщайки му статута на "германска машина". Баварците под ръководството на Флик спечелих всички турнири, в които участваха: Бундеслигата, Купата и Суперкупата на Германия, Шампионска лига и Суперкупата на УЕФА. За една календарна година германският отбор претърпя само едно поражение! Като се има предвид огромното нарастване на популярността на Бундеслигата и последните успехи на германските треньори от целия континент, триумфът на Байерн може да отбележи началото на нова, германска ера в европейския футбол ...

 

Падането на Барселона

Историите на Байерн и Барселона през 2020 г. се пресичат много символично. Докато мюнхенският клуб последователно растеше и развиваше благодарение на спретнато и разумно управление, каталунският клуб гниеше отвътре година след година, страдайки от тиранията на местния владетел. Сблъсъкът между германския и испанския гигант в Шампионска лига ни донесе най-голямата футболна сензация за сезона: Барселона претърпя най-голямото си поражение от 74 години, губейки от Байерн с опустошителния резултат 8:2. Този провал бе особено ужасен на фона на и без това слабите резултати на Барса на родната арена, където отборът също не взе нито един трофей.

Скандалното поражение стартира процеса на глобално преструктуриране на клуба. Един след друг напуснаха старши -треньорът Кики Сетиен, спортният директор Ерик Абидал и след това президентът Хосеп Бартомеу. Единствено лидерът на отбора Лионел Меси не можа да напусне Каталуния, тъй като бе задължен от ръководството да изпълни договора си. Сега аржентинецът страда под ръководството на новия наставник Роналд Куман, който първо изгони Луис Суарес, а след това осигури на Барса най-лошия старт на сезона в съвременната история. Впрочем,  краят на тези смутни времена още не се вижда. Вярно е, че каталунците се изкачиха на четвърта позиция в таблицата за класиране на Ла Лига, но изоставането от лидера Атлетико е 7 точки. При това столичани имат два мача в ръкава си.

 

 

Титлата на Ливърпул

Обобщавайки резултатите от годината в световния футбол, не може да се пренебрегне английското първенство, което е най-популярното в света, особено след като тази година бе отбелязана с наистина историческо събитие. Ливърпул най-накрая спечели английската корона през 2020 г. , а това е първа титла на мърсисайдци от тридесет години. При това хората на Юрген Клоп го направиха по категоричен начин, извисявайки се с една глава над преследвачите си. ФИФА счете този успех дори за по-значим от постиженията на Байерн и за втори пореден път присъди на Юрген Клоп приза за най-добър треньор на годината.

За няколко години в Ливърпул германският специалист изгради един от най-силните отбори в Европа, който от три сезона е сред фаворитите на Шампионска лига, а "Анфийлд"  на практика се превърна в непревземаема крепост.

 

 

Трагедията в българския футбол

Случващото се по родните поляни за някого може и да е футбол, но истината е, че практикуваният спорт в България има само външните белези на най-великата игра в света. Грешният модел на работа в школите, липсата на квалифицирани специалисти, липсата на желание в ръководствата на клубовете да приемат новото, корупцията на всички нива, моделът "бащицата", дори феновете са фенове само в собствените си глави – всичко това година след година погребва все по-дълбоко българския футбол. Изминалите 12 месеца не бяха изключение. Първо, националният отбор завърши последен в групата си от Лигата на нациите и през следващото издание ще се състезава в по-долното ниво, в компанията на Гибралтар, Фарьорските острови, Косово, Молдова, Люксембург и Казахстан, което красноречиво показва до къде сме стигнали. Провалът на "трикольорите" обаче достигна своя апогей  в баражите за Европейското първенство. По щастлива случайност УЕФА позволи до 8500 зрители да присъстват на решаваща среща с Унгария в София. На Националния стадион обаче дойдоха само 1500 човека, което ясно показва колко струва вярата и интересът към българския футбол. Загубата от гостите пък ни остави извън финалите на Европейското, за които се класираха 24 тима от Стария континент. Отсега е ясно какво ще се случи след 4 години, когато финалистите ще бъдат 16.

Впрочем, голяма вина за ситуацията имат и медиите, които умело опаковат боклука "български футбол" в ароматизиран целофан, бомбардирайки злощастните фенове с фейкове или с "новини" за запалилия се автобус на ЦСКА –София, с тренировките на измислени герои, с футболистите-фенове на Бойко Борисов  или как Божинов тренирал на чалга. Липсва обаче критиката, анализът, експертизата и прогнозата. А може би и няма нужда от такива сложни съждения, след като "бенефициентът" явно няма капацитет, за да ги приеме?  

508