Противно на звученето на заглавието, няма да си говорим за история, а за футбол. И по-конкретно на тема: „Защо футболът е царят на спортовете?”

Това е една широко дискутирана тема, за която са говорили стотици, хиляди знайни и незнайни специалисти. Футболът безспорно е красива игра, особено когато се играе от истински майстори, а и приемаме без възражения аксиомата, че е и най-популярната. Но както и един спортист, включително футболист (поне лично за мен), може да бъде велик само, ако е велик като човек, факт, който трябва да се добави към спортните му постижения, то и футболът е велик и е „цар”, защото крие в днешния исторически момент в себе си нещо много човешко. Какво е то? Нека започнем малко по-отдалеч.

Помните ли онази реклама, която се въртеше по телевизиите дълго време? Пътуват си един немец и един италианец във влак, но хубав де, не като нашите (това е друга тема) и както си пътуват, както си се вторачват един в друг, изведнъж започнаха да си „говорят”, но не как да си говорят, ами всеки да казва имена на футболисти. Италианецът казваше известни немски, а немецът известни италиански футболисти. А накрая на рекламата, колко и да беше кратка тя, изглеждаше сякаш се познават от незапомнени времена.

Днес една случка ме накара да си спомня за тази реклама. Една жена, явно чужденка, говореща английски, се оказа норвежка. След като ми отговори на въпроса: „Откъде е?”, с това, че е от Норвегия, госпожата се усъмни дали знам всъщност къде се намира това „чудо” Норвегия. Впрочем за втори път ми се случва някой норвежец да ме пита дали знам къде е Норвегия.  Нормално де – хората са в непознат малък български град, в който трудно могат да намерят някой, който да говори приличен английски, камо ли да е запознат с норвежката география. Пък и в кръга на майтапа по тяхно желание норвежците не са в Европейския съюз, така че дето се вика, простено му е на този от нашите туземци, който не знае къде е тази скандинавска страна. Личеше си, че жената й е непознато, без изненада – намира се на няколко хиляди километра от родината си, както се казва – като в небрано лозе. Попитах я от кой град е и тя леко изненада от любопитния ми въпрос, отговори: „Трондхайм”, а още по-изненадана, но и ухилена до уши, остана, когато я контрирах с: „Розенборг”(бел.ред. футболният отбор на Трондхайм – или поне най-добрият от града).  Изненадващо пък за мен тя ме попита дали съм от Левски или от ЦСКА, а пък аз й обясних, че е било възможно Левски да играе именно с Розенборг преди 3 години, ако не беше отпаднал от Тампере, един не толкова приятен спомен за „сините”футболни фенове.  Госпожата вече не изглеждаше толкова стресната и сепната в непознатата обстановка след провеждането на горепосочения разговор.

Всъщност това не ми се случва за пръв път. „Отварял” съм разговор с непознати французи, германци, австрийци, швейцарци, чилийци и какви ли още не чуждоземци с подобен „ключ”. Темата спорт, в частност футбол, отваря сърцата на хората, а когато си в чужда страна и се чувстваш толкова чужд във всеки смисъл на думата, малко неща могат да ти направят такъв кеф (да срещнеш свой земляк, да чуеш, че някой от съответната държава говори твоя език, да чуеш за нещо, което ти е на сърце).

Затова футболът е ЦАР ОБЕДИНИТЕЛ. Повярвайте ми, дори хора, които са големи критици на футбола като цяло, признават, че няма друга такава тема, която да сплотява хората толкова бързо, както футбола. Забравете за политика, икономика, че даже и кино, музика и какво ли още не.

В дни, в които си говорим за Обединени нации, за Обединена Европа и какви ли не истории, обединени преимуществено, но не и психически, морално,  в промитите мозъци на някои хора, то светът е обединен от футбола. И въобще от спорта де. Неслучайно началото на древните Олимпийски игри е съпровождано със спирането на всички войни на територията на Древна Гърция. Можем да се гордеем, че колкото и условно да звучи в свят като днешния, сме запазили поне капка от тази велика традиция.

БОГДАН МЛЪЧКОВ