Датата беше 15-и април 2000 г., когато Мирослав Клозе стъпи за първи път на сцената на Бундеслигата. В домакиснскя мач на Кайзерслаутерн срещу Айнтрахт той бе пуснат четвърт час преди края на редовното време. Десет години след това Клозе носи екипа на Байерн. С редакцията на "Bayern-Magazin" нападателят говори за юбилея си в най-високото ниво на немския футбол и защо е радостен, че само две години от успешната му кариера се е засякла с тази на Юрген Колер.

Въпрос: Сърдечни благопожелания, Миро. Преди десет години, на 15-и април 2000 г., ти записа първия си двубой в първенството. Можеш ли да си спомниш за него?

Клозе: "Естествено! Тогава с Кайзерслаутерн играехме срещу Айнтрахт. 15 минути преди края влязох като резерва на мястото на Йорген Петерсон. Спечелихме с 1:0 благодарение на гола на Марко Райх. Това бе една доста завързана среща, но успяхме да запазим преднината си до последния съдийски сигнал. Бетценберг се тресеше, беше невероятно след мача. Нещо такова не се забравя!"

Въпрос: Толкова подробно разказваш, сякаш това се е случило вчера...

Клозе: "Да, наистина не мога да си спомня за всички двубои от своята кариера, но за първото участие в Бундеслигата, за което човек мечтае още от малко момче, тогава може да се каже всичко с подробности. След това през този сезон изиграх още една среща във Волфсбург, в която впрочем записах само няколко игрови минути. Нещо, за което си спомням още по-добре, е първата ми среща в първенството като титуляр. Това се случи през следващия сезон у дома срещу Щутгарт. Противникът ми беше Пабло Тиам и в дните преди мача с треньора ни Ото Рехагел проведохме интензивни видеоанализи: силни и слаби страни в защита и атака. Знаех всичко за него (смее се)."

Въпрос: Десет години по-късно на твоята сметка лежат 284 мача и 119 гола в Бундеслигата. Има ли някой гол, който се откроява?

Клозе: "Спонтанно сега се сещам за един гол на Везерщадион за Вердер срещу Кьолн. Тогава изстрелях топката от воле с левия крак и я пратих точно под гредата на левия ъгъл. Може би това беше най-хубавото попадение в кариерата ми. Поне в първенството."

Въпрос: Знаеш ли точно колко хеттрика си отбелязал в Бундеслигата?

Клозе: "Хм, мисля, че три или четири."

Въпрос: Правилно, четири пъти си вкарвал три гола в един мач в шампионата. Тогава човек се прибира вкъщи и би могъл да прегърне света, или какво точно се случва?

Клозе: "Когато в един мач успееш да отбележш ранен гол, голяма част от напржението пада от плещите ти. Поне аз винаги имам усещането, че съм се почувствал по някакъв начин облекчен. И когато нервността я няма и вече не мислиш толкова много, тогава в повечето случаи нещата се получават почти от само себе си."

Въпрос: Имаш ли от такива особени моменти сувенири, т.е. фланелки или топки?

Клозе: "В началото на кариерата си събирах фланелки. Наистина от всеки двубой. Но след три, четири години спрях да правя това, защото все някога то идва в повече. След това преминах към топки - и днес продължавам да практикувам това. От специални срещи се опитвам да си взема топка. Предимно от Шампионската лига или от мачове с националния отбор. От всеки турнир, на който съм играл със страната си, имам топка. Те са подредени старатаелно у дома на една летва, която съм поставил под покрива. Някога научих това... "

Въпрос: А фланелките са наредени една върху друга в гардероба ли?

Клозе: "Фланелките са в моята родина. Там в близост до родителите си построих къща. За времето след активната си кариера обзаведох хубаво място със спомени."

Въпрос: Кой съперник беше най-неприятен през десетте години в Бундеслигата?

Клозе: "Най-трудно винаги е било срещу Юрген Колер от Борусия Дортмунд. Почти никога не съм играл убедително срещу него. Действително знаех, че съм до една степен по-бърз от него, но той винаги все някак протягаше крака си по-напред или настрани. За щастие кариерите ни се засякоха само две години (смее се)."

Въпрос: От друга страна, радвал ли си се за някой противник, срещу който знаеш, че винаги ти върви?

Клозе: "Да, куриозно е, че има три отбора, срещу които съм играл особено добре и често бележел. Това са Волфсбург, Херта и Хамбургер. Срещу тези три тима ми върви най-много."

Въпрос: Какво е чувството да си щурмовак, когато години наред играеш срещу едни и същи бранители? Има ли понякога кратки разговори по време на двубоите?

Клозе: "Като млад футболист, не, но когато все някога се запознаеш с противниците, например с тези от националния тим, тогава разменяме някоя и друга дума, свързана с личния живот - как е семейството и т.н. Например винаги се радвам, когато видя Лукас Подолски или бивши съотборници от Вердер."

Въпрос: Реализирал си 119 попадения в Бундеслигата. Колко още ще паднат?

Клозе: "Разбира се, толкова, колкото е възможно! Преди всеки сезон си поставям квота, която искам да достигна. След това на края на сезона анализирам за себе си, дали съм постигнал целта си, или не. Досега това почти винаги се полуава. Що се отнася до тази кампания, надявам се, че ще падне още някой и друг гол. Но успехът на отбора стои, естествено, над всичко, и когато другите отбелязват важни голове, аз също съм щастлив."

Превод от www.fcb.de: АЛЕКСАНДЪР ПАВЛОВ