Днес един голям българин навършва 44. Почитан и мразен, критикуван и възхваляван, той остави най-ярката диря във българския футбол за всички времена. Може би тези които го мразят у нас, не могат да преглътнат факта, че Стоичков е име, което се знае и уважава навсякъде по света и искат - не искат да го признаят, за малка и никому неизвестна България светът научи именно след онова „Айн-цу-цвайн-цу-дрън", но последвано и с един великолепен гол, който постави световния шампион на колене.

И сега Ицо ако се спре за малко някъде из Барселона - било на „Сан Хуан" или „Ронда дел Литорал", бива веднага наобикалян за автографи, а почитателите му се опитват да се докоснат до него сякаш е Месия. Но не, Стоичков не може да бъде Месия по никакъв начин, по простата причина, че той е само един обикновен човек като нас: пълен със своите емоции, чувства и грехове, радващ се като малко дете и в следващия момент готов да защити по всеки възможен начин някоя загубена кауза.

Защо е толкова обичан в Барселона? След пристигането си от ЦСКА през 1990 година, българският футболист бързо се утвърждава като неразделна част от тогавашния отбор на Барселона - Dream Team на Йохан Кройф, и печели четири поредни титли на Испания в началото на десетилетието, тогавашната КНК, както и Европейската купа - първа за Барселона, побеждавайки на митичния „Уембли" Сампдория. За времето на престоя си в Каталуния, Ицо печели общо 13 отличия, изиграва 254 мача и вкарва 117 гола. Феноменално ли е? Ето заради това фланелката и бутонките му се намират в музея на каталунския отбор. Заради това и го обичат хората не само в Барселона, а и по други места в Испания.

През 1994 година той е обявен за най-добър футболист на Европа, а също така и голмайстор на Световното първенство заедно с Олег Саленко от Русия. Стоичков вкара и 37 гола в 83 мача за „трикольорите" и караше до последно противниците му да треперят.

За жалост, в България мнозина ненавиждат големия българин. Но явно това е нашата си орисия - да не ценим богатството което имаме и да се кланяме на мижитурки. Явно някои хора не могат да му простят, че казва мислите си на глас. Или по-скоро вътрешно съжаляват може би, че нямат смелостта да кажат това което те мислят....

Няма смисъл изобщо да пишем повече за най- големия български футболист - толкова много е изписано и казано, толкова много се знае за него, че наистина няма смисъл. Но ще му пожелаем здраве, късмет и да продължи да радва всички българи които го обичат.

Честит Рожден Ден Ицо!

НИКОЛАЙ ГАВАЗОВ