Тази вечер Тотнъм ще излезе на "Британия Стейдиъм" в мач, който може да окаже огромно влияние върху борбата за титлата. Хората на Почетино са изправени пред възможността да съкратят разликата от Лестър и дистанцията да остане само пет точки. Това означава, че ще станем свидетели на истинска драма в оставащите четири кръга от Висшата лига. Драма, за която може би ще се говори още дълго време и която прави английския футбол толкова популярен.

Едва ли скоро ще бъде забравен сезон 2004/05, когато Челси за първи път от дълги години спечели титлата. Никога няма да изчезне споменът от златния гол на Серхио Агуеро във вратата на КПР през сезон 2011/12, който накара феновете на Манчестър Юнайтед да ридаят.

Както и тогава, за сегашната кампания също е оставено място в паметта, което ще бъде запълнено след четири седмици.

Така или иначе, тази година Англия ще има неочакван шампион. Арсенал се отказа от борбата още в края на февруари, когато дойдоха загубите от Юнайтед и Суонзи (вярвал ли е някой, че може да видим друг сценарий?), а Манчестър Сити се предаде след трите поредни загуби от Лестър, Тотнъм и Ливърпул, а равенството с Норич и поражението с Юнайтед бяха колкото окончателно да откажат от мечтите за титла и най-отявлените фенове на "гражданите".

Лестър и Тотнъм - това са отбори, които поставиха на колене всички останали в Англия и заслужено са лидери в класирането. Разбира се, намериха се специалисти, които побързаха да кажат, че двата съперника за титлата са загадка и са дошли от нищото.

FUTBOL TV е съгласен, че "лисиците" и "шпорите" заслужават да получат най-много фойерверки от всички в най-популярното първенство на планетата, но сме категорично против, че Лестър и Тотнъм идват от нищото.

В този смисъл, говорейки за титлата и независимо от разликата от осем точки (мачът на "Британия" започва след 30 минути), химнът трябва да бъде в чест на Тотнъм. Знам, че това няма да се хареса на много фенове, които търсят романтиката във футбола. На онези, които все още си спомнят за Монпелие във Франция през 2012 година, Мьолде в Норвегия през 2011 година, Бурсаспор в Турция през 2010 година, Волфсбург (2009 г.), а и по-далечните времена на Боависта (2001 г.), Сампдория (1991 г.) или Депортиво Ла Коруня през 2000-та година.

Това няма да се хареса и на феновете на Арсенал, които след вчерашното фиаско срещу Кристъл Палас, вече здраво стискат палци за Стоук Сити (тази вечер) и за Лестър като цяло.

Хората на Венгер обаче сами са си виновни, а иначе, във футбола отдавна няма място за романтика. Да, постижението на Лестър няма как да бъде отречено. "Лисиците" са там, където трябва да бъдат, след като заслужено спечелиха 73 точки след 34 мача, а т.нар. грандове и фаворити дори няма да преминат границата от 70 пункта.

Но защо титлата трябва да отиде в Северен Лондон? Моето уважение към феновете на Лестър, но бандата на Клаудио Раниери е отбор за един сезон. А сегашната история е приказка на Шарл Перо, попаднала на хартия в нашия свят. Само преди 12 месеца почитателите на "лисиците" се напиваха от мъка в баровете, смятайки за неизбежно връщането на отбора в Чемпиъншип. А сега злорадстват на мъките на Челси и Юнайтед и сочат с палци надолу към феновете на Арсенал и Сити.

Лестър е една красива история за силата на духа, за вдъхновението и за многото късмет. За отбор, който работи на максимални обороти и в пълно колективно единство и за един мениджър, който остана здраво стъпил на земята и показа как може да се извлича максимума от всеки един играч. Лестър е тим, който постига резултатите в ущърб на зрелищността.

Тотнъм не е такъв. Лондончани десетки години се криеха зад гърба на по-масивните и мощни клубове, но винаги бяха близо до върха. Това е отбор, който от година на година започна да покачва теглото си, да се формира и учи от селекционни грешки и най-накрая, прие идеален и страшен облик. Маурисио Почетино наложи на Тотнъм стил, който позволява не само да побеждава, но и да прави шоу, способно да привлече пред екраните милиони зрители и да хипнотизира. Открита игра, енергичност, динамика, създаване на много положения за гол и отбелязване на много голове. Това е съвременният Тотнъм. Няма скучен мач на "шпорите" през този сезон.

Лестър плени зрителите със своята романтичност и практичност, но "шпорите" покориха почитателите на футбола със своята решителност и откритост и с игра, която винаги е подчинена на атака в мачове с всеки един съперник.

Мачът на "Британия" тази вечер може да завърши при всякакъв резултат, включително и при такъв, който да откаже лондончани от шампионските им амбиции. Но независимо от това какво ще се случи в последния мач от 34-я кръг на Висшата лига на Англия, Тотнъм ще си остане млад и дързък отбор, който си е поставил най-високи цели за поне пет сезона напред и не разчита само на романтиката, а на трудолюбие и упорита работа.

А приказката... нейният край ще стане ясен след месец.