Във футбола се случват чудеса, но по-често нещата следват своя логичен път. В неделя, веднага след мача с Евертън, Ливърпул обяви за уволнението на Брендън Роджърс. Мениджърът не успя да се задържи на стола, който започна да се клати още през зимата на миналия сезон. Това, което в действителност трябваше да се случи през пролетта, най-после е факт - за облекчение на червените фенове, а може би и за облекчение на самия Роджърс.

Най-лесно е да сриташ паднал човек, а още по-лесно щеше да бъде, ако този материал концентрираше вниманието на читателите на FUTBOL TV върху това, къде бяха пропуските в работата на бившия мениджър. А те бяха много - в отбраната, в защитата и в невъзможността да поведе хората след себе си.

FUTBOL TV съчувства на насъбрания гняв в някои от феновете на "червените" и добре разбира какво искат да чуят те за провала на Роджърс.

Истината е, че Брендън искаше да успее на "Анфийлд" - той получаваше огромно удоволствие от голямата работа, която му се падна в Мърсисайд. В противен случай щеше да намери сили да си тръгне след позорното изпращане на Джерард в мача със Стоук през миналия сезон. Може би именно тогава Брендън осъзна, че е най-близо до уволнението и само чудо може да му запази работата.

Трагедията на Роджърс е в това, че той повярва в чудеса и реши да се хване за последния шанс. Чудото обаче не се случи, като вината за това не е само на Брендън. Но вината е изцяло негова що се отнася до отсъствието на харизма, за да успее да се пребори за получаване на повече лостове за поправяне на ситуацията след Кени Далглиш. А нека сега да се върнем в онзи период, когато Роберто Мартинес бе другият кандидат за работа на "Анфийлд". Няма да гадаем кой щеше да е по-успешен като мениджър на "червените", но тогава испанецът отказа, защото искаше пълна власт върху трансферите и отбора, както бе в Уигън.

Мартинес получи това в Евертън, като за него възможността сам да решава всичко е много по-важно от възможността да работи в "голям" клуб. Роджърс пък от самото начало се съгласи да бъде просто мениджър, ставайки заложник на хората, които решават трансферните въпроси в Ливърпул.

Може би Брендън вярваше, че ще промени нещата в процеса на работа или така ще построи отношенията си с ръководството, че ще получи повече власт. Друг мениджър щеше да започне да иска нови играчи , но Роджърс се оказа много мек и започна да се нагажда към условията, които бяха на "Анфийлд". Нещата се получаваха - когато Луис Суарес бе там, а Даниел Стъридж се намираше във форма.

Когато обаче ръководството реши да се отърве от Суарес, Брендън отново трябваше да се настройва. И тук той допусна своята голяма грешка. Някой може ли да си представи, че Жозе Моуриньо би се съгласил ръководството на Челси да продаде скандалджията Диего Коща? Това никога няма да се случи, защото португалецът винаги е бранил играчите си като орлица-закрилница.

Брендън трябваше да защити играча си, който помагаше на Ливърпул и на самия мениджър. Северноирландецът трябваше да си поговори с ръководството и да му обясни важността на Суарес за отбора, да застане зад уругваеца и да го убеди, че зад него са не само играчите, но и той като ръководител на отбора.

Нищо подобно не се случи. Роджърс прие ситуацията, а това бе главната загуба за Ливърпул. Може би недооцени ролята на Суарес за отбора, а може би надцени собствените си заслуги. Няма как да го разберем, както и това, кой носи главната вина за бездарно похарчените пари. Със сигурност не е бившият мениджър. Той окончателно се превърна в "просто мениджър".

А може би Брендън бе обречен от самото начало, след като Кени Далглиш сам реши как да харчи парите от продажбата на Фернандо Торес - изглежда, че това убеди американците да не позволяват безгранична власт на мениджъра.

Северноирландецът, който единствен в историята на Ливърпул бе избран за Мениджър на годината, имаше своите недостатъци, но и не може да се отрече, че се стараеше да развива играчите, които имаше под ръка, стремеше се да създава условия за прогрес и се учеше. Брендън бе добър когато успяваше да намери нужния алгоритъм и правилното съчетание на играчите през 2013/14. Тогава бе мъдър, за да създаде условия за плодотворна работа на Луис Суарес.

Но трагедията е, че този успех не бе развит. И тук всички са замесени. На клуба не му достигна мъдрост, за да задържи уругваеца, а на Роджърс харизма, с която да отстоява интересите си. В крайна сметка Ливърпул се завърна там, откъдето Брендън пое отбора. А в този случай ръководството на клуба и прословутият Комитет за трансфери също трябва да разделят вината за проваления цикъл.

За да не се допусне новият ръководител на отбора да се превърне в "просто мениджър".