В края на миналия месец завърши 23-ят шампионат на Висшата лига на Англия. Най-популярното и конкурентно първенство в света ни подари огромно количество емоции. За някои те бяха положителни, а за други отрицателни. Със сигурност обаче никой не е останал равнодушен.

FUTBOL TV, макар и с известно закъснение, ще се опита да представи своята версия на изминалия сезон във Висшата лига на Англия.

За разлика от предишната кампания, в която лидерът се смени шест пъти, а истинската кулминация се състоя в 37-я кръг, когато "гражданите" изпревариха Ливърпул и спечелиха титлата, сега Челси стъпи на върха в третия кръг, а в четвъртия еднолично оглави класирането. Наистина, в 20-я кръг Манчестър Сити успя да се изравни с лондончани, дори головата разлика бе еднаква. След това обаче колективът на Мануел Пелегрини се препъна и повече никой не успя да спре бъдещите шампиони. Три кръга преди края Жозе Моуриньо и компания започнаха да пият шампанско. И с пълно удовлетворение, защото играта на "сините" бе образцова за много отбори от Висшата лига.

Челси заслужено спечели своята пета титла в историята. Впрочем, лондончани установиха нов рекорд по престой на върха в най-трудното и конкурентно първенство в света - 274 дни. Предишното постижение бе на Манчестър Юнайтед през сезон 1993/94. Тогава "червените дяволи" бяха лидери в продължение на 262 дни.

Разбира се, огромна "заслуга" за тези успехи на шампиона имат всички останали техни конкуренти, които по една или друга причина не се представиха на нужното ниво - едни от тях показаха упорита нестабилност през целия сезон, други се съсредоточиха в преследване на своята си титла, а трети станаха жертва на лоша трансферна политика.

Ще започнем с големите провали на сезона. На първо място и вероятно с единодушното мнение на всички почитатели на английския футбол, това е Ливърпул. След напускането на Луис Суарес бе ясно, че мърсисайдци ще имат проблеми с вкарването на голове и едва ли ще се борят за титлата, но представянето в първенството, а и на европейската сцена хвърли в шок многобройните фенове на тима. Особено заболя неспособността на "червените" да победят Базел в последния кръг от групите на Шампионска лига. Брендън Роджърс не само, че не успя да замени главния си голмайстор от миналия сезон, но и стана за смях с покупката на Марио Балотели. Освен това, преди два сезона именно Роджърс се присмиваше на Тотнъм за некадърността на "шпорите" при харченето на парите от продажбата на продажбата на Гарет Бейл. През миналото лято Брендън повтори тази грешка и в резултат "червените" завършиха на шесто място в класирането.

Темата с провалите ще продължим с Нюкасъл и Евертън. След провала през втората част на сезон 2013/14 всички очакваха, че "свраките" ще се реабилитират. Нищо подобно не се случи. Реабилитира се единствено Алън Пардю, с когото Нюкасъл не игра лошо, но без него се представи отвратително. В крайна сметка отборът се спаси едва в последния кръг, но остави много въпросителни, включително и с отношението си към Райън Тейлър и Хонас Гутиерес.

Що се отнася до Евертън, тук така и не е ясно какво се обърка. През миналата година отборът вдигна толкова високо летвата, че сега всяко едно място извън топ 8 щеше да се смята за провал. През лятото отборът закупи Лукаку, а след това пристигна Гарет Бари. Въпреки това играта на "карамелите" се загуби, а на определен етап от сезона тимът се намеси и в борбата за оцеляване.

Негативните нотки ще завършим с Манчестър Сити. На пръв поглед "гражданите" завършиха втори в класирането и дори към срдата на сезона се изравниха с Челси. Но Сити така и не зарадва с добра игра, а Пелегрини не успя да постигне прогрес, въпреки че я има базата. Единственият светъл лъч се появи през декември-януари когато "гражданите" показваха малко по-достоен футбол. Въпросителните стоят и с представянето на тима в Европа. Отборът с голяма мъка излезе от групата си и както се очакваше не успя да стигне по-далече от първия плейофен сблъсък. А собствениците на клуба продължават да говорят, че искат да направят от Сити фактор в европейския футбол.

В "златната среда" на нашия анализ, т.е. отборите, за които не може да кажем, че се провалиха, но и които не може да похвалим с впечатляващо представяне, сме поставили няколко тима. На първо място това е Манчестър Юнайтед. Наистина, "червените дяволи" се завърнаха в Шампионска лига, но преди това похарчиха 150 милиона паунда за нови играчи. Т.е. с тези пари тимът трябваше да се бори не за място в топ 4, а за титлата. Единственото оправдание е това, че футболистите нямаха време да се сработят, а и многобройните контузии в отбора.

Представянето на Астън Вила също е противоречиво. С Пол Ламбърт тимът спечели 10 точки в първите 4 мача, но след това започна да пропада и с клатушкане се носеше към Чемпиъншип. В крайна сметка шотландецът бе уволнен, след като бирмингамци взеха само три точки в десет срещи и се смъкнаха на 19-то място. Уволненият от Тотнъм Тим Шерууд за 12 кръга успя да изправи Вила, да събуди Кристиан Бентеке и да класира отбора за финал в Купата на Англия. С интерес ще очакваме какво ще направят бирмингамци през следващия сезон.

Съндърланд е друг представител на тази група, като ситуацията е идентична с тази при Астън Вила. При Густаво Пойет "черните котки" спечелиха четири мача за 29 кръга, а с Дик Адвокаат взеха 12 точки за девет мача. Отборът много трудно се спаси, а светъл лъч са победата на "Гудисън Парк", равенството с Арсенал и двата успеха в дербито с Нюкасъл.

Групата ще завърши с Арсенал. Вероятно ще се намерят мнозина, които няма да се съгласят с нашето мнение, посочвайки като успех спечелването на Купата на Англия, но не виждаме причина за удовлетвореност, освен, ако някой от по-запалените фенове на "артилеристите" не смята, че отборът е спечелил своята титла (3-то място в класирането).

Успешен бе сезонът за Саутхемптън. През лятото "светците" бяха напуснати от петима титуляри, футболисти, които творяха играта на отбора. Освен това на мениджърския пост застана Роналд Куман, за когото това бе първи английски сезон, а и самият холандец не е сред специалистите с авторитет. Още през август миналата година бе поставен кръст на Саутхемптън и тимът единодушно бе изпратен в Чемпиъншип. Нещата обаче се получиха съвсем различни. Куман два пъти бе избран за мениджър на месеца, а "светците" 25 кръга се намираха в зоната на Шампионска лига. В края на сезона решаващо се оказа липсата на опит в новите лидери на тима, както и късата скамейка, но така или иначе седмото място е голям успех за отбор, който предварително бе зачеркнат.

Гари Монк е друг герой на нашия анализ. Мнозина се отнесоха скептично към специалиста, но Гари се оказа голям мотиватор, освен това начинаещият мениджър с успех се отказа от стила на Роберто Мартинес и Брендън Роджърс, превръщайки Суонзи в истински британски отбор, но в същото време играещ и много технично.

Ще отдадем дължимото и на Алън Пардю. Специалистът не получи възможност за изява в Нюкасъл, защото през цялото време бе преследван от феновете, а след като закотви на пейката някои от лидерите, истерията стана ужасяваща. Пардю напусна обиден, пое Кристъл Палас и така вдъхнови подчинените си, че на "Селхърст Парк" вероятно дълго време ще се пеят песни за мачовете с Тотнъм, Манчестър Сити, Ливърпул, а и защо не за достойната игра срещу Челси и Манчестър Юнайтед.

Символичен отбор:

Де Хеа (Манчестър Юнайтед) - Клиши (Манчестър Сити), Тери (Челси), Кошчелни (Арсенал) - Азар (Челси), Фабрегас (Челси), Шнайдерлин (Саутхемптън), Санчес (Арсенал) - Коща (Челси), Агуеро (Манчестър Сити), Кейн (Тотнъм).

Резерви: Фил Джоунс, Томкинс, Фацио, Коклен, Силва, Касорла.

Мениджър: Роналд Куман (Саутхемптън)