Арсенал в продължение на 16 години успява да се класира за групите на Шампионска лига и е много вероятно да го направи за 17-то път, имайки в предвид кой е съперник на лондончани в четвъртия квалификационен турнир на най-престижния европейски клубен турнир. Скромният в кадрово отношение Бешикташ не е кой знае каква заплаха за Арсенал по пътя му към групата на най-силните европейски отбори, още повече, че снощната среща край Босфора завърши с благоприятен за англичаните резултат. На пръв поглед точно така стоят нещата. И все пак, нервната визита на "артилеристите" в Истанбул няма как да не обърне внимание, включително и от страна на мосю Арсен, на някои важни детайли, които бяха пропуснати в мачовете на Арсенал срещу Манчестър Сити и отчасти против Кристъл Палас.

Френският специалист, независимо от това, че сезонът едва сега започва, вече е принуден да решава някои кадрови главоблъсканици, свързани с отсъствието на основни играчи. Дали заради немското трио, което получи допълнителен отпуск, дали заради лекуващия се Уолкът или заради прясно контузилия се Гибс - проблемите са налице!

Впрочем, травмата на последния в комбинация с отсъствието на Мертезакер принудиха Венгер да продължи с експериментите в отбранителната линия. Разбира се, опонентите ще отговорят, че Арсенал се прибра от Турция без допуснат гол, но може ли да твърдим, че редутите на лондончани на стадион "Ататюрк" са синоним на думата спокойствие? Само Демба Ба, който можеше да открие резултата още в 3-та секунда, бе близо до това да запише хеттрик. На нападателя или не провървя, или намесите на притиснатия от конкуренцията Шчесни спасиха отбора. Именно полякът бе едно от малките светли петна в играта на Арсенал във вторник. Нужно ли е да сравняваме мача с Бешикташ с тези във Висшата лига, където едва ли "артилеристите" ще се радват на снощния си късмет?

Относно другият проблем - Оливие Жиру - може би само психолог с много добра практика и опит ще може да обясни какви са причините Венгер да остави своя сънародник на терена през всичките 90 минути, не давайки шанс за изява на Жоел Кембъл, който набра увереност по терените на Бразилия. Трябва ли да припомняме на Мосюто, че много важно за един нападател е да има самочувствие и да чувства доверието на своя треньор. От пейката няма как да стане това, особено гледайки изпълненията на Оливие, който цял мач издевателстваше над топката и си заслужи подигравките на турските фенове. Напълно справедливо!

Ако Венгер продължава да се инати по отношение на своя сънародник, то поне би трябвало да убеди собствениците на клуба да отпуснат средства за закупуването на нов, по-добър и уверен в силите си, изявен голмайстор. Или да убеди Уолкът по-бързо да излиза от лазарета и повече да не се "чупи". Или Венгер наистина мисли да използва Алексис Санчес на върха на атаката? Наистина, лондончани нямат проблеми с изнасянето на топката напред, а по-добре ще се получават нещата след завръщането на Йозил, но я си представете реакцията на работохолика-чилиец, който вижда как неговият съотборник (Жиру) твърдо поема топката и с майсторството на дърводелец я изпраша нанякъде. Не съм фен на Арсенал, но си признавам, че би ми станало жал за Алксис, който доскоро работеше заедно с Меси и Иниеста. По-големият проблем е, че едва ли Санчес ще търпи подобно безобразие.

А който е играл футбол знае, че мудните изпълнения на всеки нападател нервират. Не само феновете, но и съотборниците, а в мачове на такива емоционални стадиони като снощния, това може да има лоши последствия. Точно поради тази причина бе изгонен Рамзи. Отговорността за червения картон е на уелсеца, но наказанието трябва да лежи и на съвестта на французина. Именно заради безсилието на Жиру Аарън се реши да предприеме излишни индивидуални действия, тъй като добре е известно, че в такива турнири голът на чужд терен е с двойно значение. Резултатът от това е, че сега в Лондон Арсенал ще бъде без своя най-добър играч от началото на сезона.

Ситуацията с Рамзи напомня и за още един проблем, за който мосю Венгер се ослушва от няколко години. Добър опорен полузащитник. Именно такъв футболист би позволил на Аарън да се занимава спокойно с конструктивни действия, а атаката на Арсенал да бъде осигурена с надежден тил. Тук опонентите отново ще дадат пример с Артета, но кой вярва, че испанецът на тези години ще се развива и става по-добър? Точно обратното, още повече, че е трудно да търсим злоба от играч, който до преди няколко години дирижираше атаките на Евертън.

Впрочем, следващият мач на Арсенал е точно срещу "карамелите" и отсега може да кажем, че лондончани са изправени пред едно трудно гостуване. Не само заради силата на Евертън, традиционно неудобния съперник и това, че мачът е на "Гудисън Парк", но "артилеристите" ще излязат на терена на стадиона в Ливърпул с мисълта за реванша с Бешикташ.

Снощи в един форум привърженик на Арсенал, видимо разочарован от поредната игра на Жиру, сравняваше французина с неизвестен вид дърво. Може да е пресилено това изказване, но със сигурност мачът с турците на "Емирейтс" можеше да бъде по-лек, ако Оливие си бе вкарал положенията. А преди това лондончани да пътуват до Ливърпул с по-бистър ум.