60 на 40 преимущество при владеенето на топката, 14 на 5 удара към вратата и резултат 1:2. Юнайтед именно така започна кампанията си през новия сезон - за първи път от 42 години. Преди 12 месеца "червените дяволи" постигнаха уверена победа с 4:1 над същия противник. Всички знаят каква роля изигра този успех. А каква е ролята на загубата през уикенда? FUTBOL TV се опитва да обясни на своите читатели, защо феновете на Манчестър Юнайтед трябва да са благодарни на Суонзи.

Ставайки летен шампион по спечелени приятелски мачове, Юнайтед зареди с прекалено голяма доза увереност не само своите почитатели, но и всички съпричастни към работата на клуба и отбора. За пресата няма смисъл да говорим, която подхвана разсъждения на тема "Вълшебника Луис". Една част от медиите говореха за това, как холандецът може да направи човек от "мъртвия Йънг", други отговаряха за изумителния диспечер, който Ван Гаал е открил в лицето на Ерера, а трети просто брояха имената на отборите, които преклониха глава пред Юнайтед това лято.

Те уверено се справиха с Реал и Ливърпул, но скромният Суонзи ясно демонстрира разликата между приятелските задокеански мачове и двубоите в най-силното, емоционално и изпълнено с напрежение първенство в света.

Суровата реалност бе такава през уикенда, че Юнайтед загуби три точки. В мач срещу "лебедите", който изобщо не премина в рамките на развлекателното кулинарно шоу в Мичиган през лятото, а си беше най-обикновен двубой от Висшата лига - турнира, в който всеки може да победи всеки, за което Луис ван Гаал нямаше как да знае заради липсата на опит в Англия, а и никой в клуба не се осмели да го каже на глас, тъй като всички бяха заети да изразяват възторга си от холандеца. Оказа се, че Ашли Йънг си е същият добър, стар Ашли, чието ниво на футбол е добро за Съндърланд, Уест Хем, Кристъл Палас, но не и за Юнайтед. Оказа се, че Дарън Флетчър продължава да не разбира замислите на останалата част от отбора. Оказа се, че Андер Ерера може да е добър в Испания, където получава пространство и време за маньовър, но в Англия, в ситуации, в които дори противникът не го пресира, испанецът губи самообладание, а подаванията му продължават да будят тих ужас. В този ред на мисли може да добавим имената на Блекет, Смолинг, Мата, Фелайни, Янузай, а за проблема при реализацията на положенията се намекваше още през победоносното лятно турне - в събота Рууни и Ернандес просто потвърдиха това.

Някъде през тези 90 минути се загуби и тактическата гениалност на Луис, който имаше срещу себе си почти неизвестният Гари Монк, когото преди мача някои ортодоксални фенове на "червените дяволи" във форумите сравняваха с Мистър Бийн. По време на злополучния двубой холандецът три пъти промени игровата схема, но всеки път замислите му се сблъскваха със защитата на противника, в която нямаше гръмки имена, но това не пречеше на уелската отбрана да действа брутално и решително, изпълнявайки точно указанията на своя наставник.

Не, някой се е объркал. Ван Гаал не е вълшебник и няма как да бъде в живия, истински свят.

Истината е, че феноменалните летни резултати ослепиха мениджъра на Юнайтед, клубното ръководство и Ед Удуърд. Негативният ефект от тези успехи е в това, че заблуди босовете и ги накара да чакат, за да видят какво ще направи холандският магьосник с това, което има под ръка. Юнайтед дори си позволи лукса да изпусне няколко качествени футболисти, които преминаха в лагера на други европейски грандове. "Червените дяволи" се държаха високомерно това лято, както впрочем и през миналото. Резултатите са известни, но повторението им ще бъде трагедия.

Няма да задълбочаваме нашите разсъждения за това, какви играчи са нужни на Юнайтед. Едва ли има здравомислещ фен на отбора, който да не разбира, че на тима му трябват двама централни защитника от топ класа и един централен полузащитник, който да си взаимодейства с Ерера. Това са спешните покупки. По-нататък клубът трябва да се избави от почти всички сегашни изпълнители и най-накрая да осъществи революцията, за която се говореше през май.

Вероятно ще се намерят и фенове на рекордьора по титли, които ще кажат, че е рано да се правят изводи от един мач, че Ван Гаал трябва да получи време, а написаното по-горе е пълна глупост. Ще се съглася, че имат право на мнение и розови сънища. Но срещата в събота лично на мен много ми напомня на голяма част от мачовете на Юнайтед през миналия сезон - липса на воля и решителност, липса на идеи в атака и ужасяваща работа на защитата.

Не е ли страшно да виждаш, как зад падащата маска на Ван Гаал се появява лицето на усмихващия се Дейвид Мойс?

Този процес няма как да бъде спрян със схема 3-5-2, 5-3-2 или 4-3-3, ако зад тези цифри не стоят добри изпълнители. Хубавото в цялата работа е, че до края на трансферния прозорец остават малко повече от десет дни. Дано мачът със Суонзи е събудил всички от вълшебното царство на "Олд Трафорд", а Удуърд и Ко се разшетат и свършат работата, за която се ослушваха цяло лято. Ако това се случи, как мислите, не трябва ли да благодарим на "лебедите" за победата им над Юнайтед?