Дванадесетте главни събития на 2012 година


Н. Гавазов

„Кълна се, че никога повече няма да видя подобно нещо", заяви коментаторът на Sky Sports Мартин Тейлър след края на спиращата дъха борба за титлата в Англия. Но нека бъдем честни. Това беше само част от нещата, които се случиха през отиващата си 2012 година, която беше наистина грандиозна във футболно отношение. FUTBOL TV се връща назад във времето, за да си спомним заедно за други не по-малко спиращи дъха ни събития през 2012 година.


Триумфът на Замбия в Купата на Африка

Евре Реанар със своя национален отбор Замбия на Купата на африканските нации през 2012 година постигна невероятен успех - първо място. Преди началото на турнира никой от специалистите не поставяше замбийците сред фаворитите, а и придвижването им към върха не предизвикваше кой знае какви усмивки. На финала Замбия победи звездите от Кот д'Ивоар и влезе в историята.


Фурорът на АПОЕЛ в ШЛ

Кипърският футбол в сравнение с българския постигна значителни успехи през последните години и никой вече не гледа със снизхождение на островната държава. Въпреки това, никой не очакваше от местния АПОЕЛ такъв прогрес в ШЛ през сезон 2011/12. Клубът от Кипър по най-дръзкия начин достигна до четвъртфинала на най-престижния европейски клубен турнир. Островитяните безцеремонно оставиха зад себе си Шахтьор и Порто, а също така и страшния Олимпик Лион. Единствено на Реал Мадрид се отдаде да обуздае АПОЕЛ.


Смъртта на Морозини

В средата на април 2012 година на футболния терен се състоя поредната смърт „пряко в ефир". Течеше 30-та минута на мача. Независимо на дъждовното време в Пескара, Ливорно успя да за кратък период от време успя да си обезпечи преимущество. Гостите водеха в резултата с 2:0, когато Пиермарио Морозини, не владеейки топката, неочаквано рухна на земята. Футболистът с тъмно-червен екип все пак успя да се изправи на колене и отново падна на мокрия терен. Първото официално съобщение за смъртта на Морозини прозвуча в 19:00 часа местно време. Докторът на пескарската болница Де Блази обяви пред журналистите: „Сърцето му престана да бие. Той пристигна мъртъв в болницата. Направихме всичко по силите си да го спасим, но за съжаление не успяхме. Морозини така и не дойде на себе си".


Манчестър Сити спечели Висшата лига в последните секунди

Едва ли някой е очаквал подобен драматизъм в края на някой шампионат, но фактът си е факт - Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити встъпиха в последните кръгове на практика с еднакви показатели. Двата отбора играеха сами и слушаха новините за резултатите на другия. В последния мач „червените дяволи" завършиха първи и спечелвайки трите точки, в компенсираното време имаха преимущество над „гражданите". Хората на Роберто Манчини действаха срещу КПР без оглед да запазят своя тил, с единствената цел да победят, което ги правеше шампиони по голова разлика. Щастието се усмихна на „шейховете" в петата минута на допълнителното време, когато Серхио Агуеро с точен удар свали Юнайтед от първото място. Сити за първи от 44 години стана шампион на Англия!


Испания спечели Евро 2012

Испанският национален отбор утвърди своето превъзходство в световния футбол с ярка победа на финала на Евро 2012 над италианците. Самата игра на „Ла Фурия" до последния мач не се отличаваше с яркост, но по-важното е, че хората на Висенте дел Боске постигаха резултати. Най-труден се оказа полуфиналът с португалците, когато минута преди последния съдийски сигнал Кристиано Роналдо пропусна да изхвърли Испания от надпреварата. Очакванията бяха, че срещу коварната Италия мачът ще е много труден, но това не се получи. За първия гол испанците пробиха през зоната на контузения Киелини и откривайки резултата разстроиха играта на „Скуадрата". Оттам до края на мача на терена имаше само един отбор.


Отпадането на Глазгоу Рейнджърс

На 14 юни великият шотландски Глазгоу Рейнджърс беше признат в банкрут. Отборът със 140-годишна история беше реорганизиран в нов клуб, който трябваше да започне в четвъртия по статут „етаж" на шотландския футбол. Успокоение за местните фенове може би е факта, че Ривър Плейт и Ювентус също им се наложи да играят в по-долна дивизия.


Челси спечели Шампионска лига

За победата на Челси в най-престижния европейски клубен турнир сега напомня само историята - през този сезон „аристократите" отпаднаха от състезанието още на груповата фаза, но миналогодишният им успех (включващ и отстраняването на Барселона на полуфинала) е пример за това, че човек трябва да вярва в мечтите си. Няма да разказваме какво се случи в Мюнхен, защото ще станем банални. Само ще припомним думите на Роберто Ди Матео: „Футболът и животът понякога са много непредсказуеми". Прав е италианецът, защото след половин година той вече не е мениджър на Челси.


Режимът на икономии в Милан

Сезон 2011/12 Милан завърши в ролята на гранд, преследвач на Ювентус, но през лятото Силвио Берлускони неочаквано обяви за политика на строги икономии. На Апенините и досега продължават да си задават въпроса, каква е причината за подобно решение на босовете на „росонерите", което рязко понижи финансовото състояние на клуба от един от най-богатите региони на страната. Разпродавайки и отправяйки в почивка ветерани и звезди, Милан започна сезона със средно качество футболисти и резултатите не закъсняха. „Росонерите" не само са далече от Скудетото, но само чудо може да им помогне да се класират за ШЛ през следващия сезон.


Безпогрешната серия на Ювентус

Торинският тим се върна на престола в Италия! „Старата дама" спечели шампионата на страната си през сезон 2011/12, недопускайки нито едно поражение в 38 кръга! До ноември Ювентус постигна най-голямата безпогрешна серия в света през 2012 година, докато миланския Интер не постави шампиона на Италия на точката „49 мача без загуба". Такива резултати водят до гордост, макар че Юве не успя да бие рекорда на Милан.


Евро 2020 в цяла Европа

С тази безумна инициатива встъпи Мишел Платини в началото на лятото на 2012 година, след което услужливите му медии активно проповядваха, а добре платени анализатори се опитваха да ни убедят, че така ще е по-добре за всички. Историята много напомня за избора на Катар за домакин на Мондиал 2020 и последните конкурси за „Златната топка", в които мислещите хора отдавна не вярват. През есента Платини потвърди своите планове и отново наблегна на това, че това е за добро на европейския футбол (колко си прилича французина с българските политици). Не е ясно как хилядите фенове ще следват отборите си, нито схемата на мачовете. Истина е друга: УЕФА ще вкара повече спонсори, а това ще доведе до увеличение на бюджета на турнира. Разбирайте, ще напълни джобовете на чиновниците.


Рекордът на Годфри Читалу

За рекорда на Герд Мюлер започна да се говори през есента, когато статистиката подсказа, че чрез своята резултатност Лионел Меси може да подобри постижението на великия германец. Във всеобщата медийна истерия на надпреварата между Меси и Роналдо това беше удобно използвано по отношение на аржентинеца, който не спечели почти нищо през годината, но беше номиниран за „Златната топка" и по всяка вероятност ще я спечели. До края на 2012 година новоизпеченият татко отправи 91 точни удара в противниковата врата, но феновете на Меси бяха попарени от новината, че в света има друг футболист с по-добро постижение и това е замбиецът Годфри Читалу, който през 1972 година отбелязва 107 гола! По някаква причина това е останало извън статистиката до сега, но всичко си има обяснение - просто никой не обръщаше чак толкова голямо внимание на подобни цифри, но истерията на Меси извади на бял свят постижението на африканеца. Сега очакваме ФИФА да признае рекорда на Читалу. Колкото и да не им се иска на Блатер и Ко.


Упадъкът на българския футбол

Ясно е, че българският футбол е извън голямата сцена не само на световния, но и на европейския спорт, но от нашата камбанария не може да не отбележим какво се случва по тукашните географски ширини. Много сме говорили по темата, много се е изписало и коментирало, и много опити се правят за прикриване на проблема - явно футболната мафия добре се отчита на когото трябва, за да се прикрива случващото се. Няма да се връщаме назад във времето, за да припомним за телефонните заплахи на Стоичков срещу елитен български рефер, нито за участието на сина на президента на БФС Боби Михайлов в пътен инцидент, който завърши със смъртта на човек или към сагата с телевизионните права, заради които част от моите, вашите, нашите пари ще отидат в джобовете на агент Тара, Гърнетата, сикаджията Венци Стефанов... нека спестим на изстрадалия български фен имената на останалите. Няма да говорим и за опитите да се изкара българския футбол гледан (отдавна се знае за маргинализирането му). Истината обаче не може да бъде прикрита когато дойде време да си сверим часовника в европейските турнири. Как завърши участието ни там е известно на всички. За статистиката само ще напомним, че „силните" български отбори от „най-оспорването първенство с интересни треньорски решения" (според тв реклама) по представяне се наредиха само пред Фарьорски острови, Лихтенщайн, Уелс, Естония, Сан Марино, Андора и сме на една позиция с Албания. Пред нас останаха футболни сили като Малта, Северна Ирландия, Казахстан, Азербайджан, Исландия, Македония, Финландия, Босна и Херцеговина. Когато фактите говорят, каквото и да се пише изглежда не само смешно, но и жалко. За поръчителите, изпълнителните и тези, които им вярват.


Играч на годината: Робин ван Перси (Арсенал/ Манчестър Юнайтед)

Мениджър на годината: Нийл Ленън (Селтик)

Отбор на годината: Испания

Събитието на годината: Спечелването на ШЛ от Челси

Гол на годината: Голът на Мексес в мача от ШЛ между Андерлехт - Милан

Трансфер на годината: Мичу (Суонзи Сити)

Провал на годината: Куинс Парк Рейнджърс

 

287