Две събития се случиха през седмицата във футболния живот на Европа, но интересното е, че те не намериха кой знае какво място в блоговете на анализатори и специалисти и като изключим факта, че се задържаха за няколко часа на водещите страници на някои издания - бързо, бързо изчезнаха. Едната новина е, че двата манчестърски отбора няма да играят финал за Лига Европа, а другата е, че двата испански гранда ще играят финал в Шампионска лига.

Относно първото събитие, отборът воден от Сър Алекс пътува до Билбао, където на „Сан Мамес" загуби от местния Атлетик - след безобразна и бездушна игра, която с нищо не показваше, че това е лидерът в класирането на Висшата лига на Англия. Предварително искам да успокоя злорадстващите противници на „червените дяволи", че нямам ни най-малко намерение да оправдавам английските отбори. Ако отпадането от Шампионската лига стана случайно и основно по вина на Сър Алекс - подценяване на групата и неправилно разпределение на силите, то сега отново шотландският специалист беше главно действащо лице. С тази разлика, че този път Юнайтед умишлено остави противника си да го набие. Ще ви кажа защо....

Докато „червените дяволи" ядяха бой в Испания, на Острова Роберто Манчини показа, че е по-голям артист и от Сър Алекс. Всъщност, този факт не бива да ни изненадва, защото италианците винаги са се славели с това, че са по-добри театрали и дейци на изкуството от англосаксонците. Но този път наставникът на „гражданите" надмина себе си. Отборът му губеше с 0:2 в мач, в който ако нямаше надписи и коментарии, човек по нищо не може да разбере кой е Сити и кой Спортинг. Но само за 25 минути преди края, домакините от „Етихад Стейдиъм" успяха да обърнат нещата в своя полза и да вкарат три гола на своя съперник. Но „гражданите отпаднаха".

Нямам на идея как тези резултати на двата английски тима са се отразили върху букмейкърските коефиценти и най-вече на играта на залагащите - в случая, аз постъпих разумно и не играх, дори не гледах двата мача - но в крайна сметка Сити и Юнайтед отпаднаха. Последваха вайкания от мениджъри, играчи, посипване на главите с пепел, обещания за реванши... и най-вече за спечелване на Висшата лига. Всъщност, точно тук се крие разковничето на „провалите" на двата манчестърски тима в Лига Европа - сега пред хората на Сър Алекс и Манчини има само десет мача, в които ще се реши съдбата на титлата. За Юнайтед тя ще бъде 20, с което „червените дяволи" ще продължат да доказват доминиращата си роля в английския футбол. За Сити ще бъде първа от времето на Джо Мърсър, но по-важното - първа от началото на осъществяването на новия проект на „Етихад Стейдиъм".

Някой може би ще ме обвини в пристрастност, че се опитвам да оправдая „провала" на двата английски тима. Аз ще отговоря с въпрос: вярва ли някой, че лидерът на Висшата лига на Англия може да бъде отстранен от отбор от Примера дивисион, който изостава на 33 точки от Реал Мадрид? Още по-крещящ е случаят със Сити: вярва ли някой, че Сити може да бъде отстранен от отбор, който изостава на 15 точки от лидера във Висшата лига на Португалия Порто? Да, това са същите тези „дракони", които преди по-малко от месец бяха пометен от Манчестър Сити отново в Лига Европа.

Истината е, че Юнайтед и Сити нямат никаква нужда от Купата в Лига Европа. От тази купа нямат нужда и отбори като Барселона, Милан, Реал Мадрид или Байерн Мюнхен. Моля да бъда извинен, но Купата в Лига Европа е за тимове като Атлетико Мадрид, Валенсия, Спортинг, Шалке 04, Спортинг Брага или Фулъм - все отбори, които нямат никакъв шанс да спечелят националните си първенства. И в този ред на мисли, нека си дойдем и на думата - самият турнир Лига Европа не е нужен на никого. И аз съм убеден, че след три години, когато изтече срокът на договора на УЕФА с рекламодателите, вторият по значимост турнир в Европа ще изчезне. Може би Шампионската лига ще бъде увеличена с още една дузина отбори ( този проект лежи в чекмеджетата на чиновниците), а може и само с още осем ( според друг проект, първите четири отбора от Топ 5 на първенствата на Стария континент ще се класират директно в групите, като пътят за отбори идващи от страни с аматьорски футбол като нашия ще бъде окончателно отрязан). Това обаче е тема на друг разговор и други мисли.

Така че, по-добре е да оставим настрана приказките за катастрофи и изненади, а противниците на Манчестър да престанат да злорадстват. Защото един от двата тима ще спечели титлата на Англия. Което за всеки англичанин е по-важно от всеки друг турнир по света.