След по-малко от месец, една от легендите на Манчестър Юнайтед - Ерик Кантона, ще се завърне на „Олд Трафорд", но не като играч, а начело на отбор от звезди, с който ще се изправи срещу тима воден от Сър Алекс Фъргюсън. Аз не зная дали французинът и шотландецът ще се съсредоточат върху това как да премерят тактическите си умения, но със сигурност чрез този двубой, който ще остане завинаги в историята на „Театъра на мечтите", двамата ще отдадат дължимото на една друга легенда на Юнайтед - последният от онзи невероятен випуск - 92, полузащитникът, чиито феноменални пасове през целия терен ще се помнят вечно...FUTBOL TV се прощава с рижия символ на Манчестър Юнайтед и едновременно с това приветства един от най-великите футболисти в историята на Висшата лига на Англия.

Пол Скоулс е роден на 16 ноември 1974 година в Солфърд, който се намира на няколко километра от Манчестър. Още на три години се разболява от бронхиална астма, което довежда до проблеми в зрението му. След година той , заедно със своите връстници започва да излиза на двора, за дапоиграе футбол. Вместо врата - пластмасови бутилки или големи камъни. Това не се харесва на Пол, който сериозно се заема с крикета, но това изобщо не се харесва на неговите родители, които силно желаели техния син да стане личност. Само след година обаче, Скоулс осъзнава, че единственият шанс за него да стане човек е да се завърне на футболния терен, още повече, че учебниците били забравени отдавна....

През 1984-та година бащата на Пол го записва в католическото училище в Манчестър и академията „Кардинал Ленгли", а след 12 месеца Скоулс става играч на детския отбор на Боундари Парк. Тук вече го очакват Ники Бът, Гари и Фил Невил. Пред десетгодишното момче никога не е стояла задачата да попадне в Юнайтед - там са само велики футболисти, а той такъв няма да стане никога. Мечтата му била да играе за Олдъм, но там не го вземат заради ниския ръст и тази бронхиална астма.

„Рижият" се примирил с това, че няма да бъде повече футболист, но в съдбата му се меси неговият учител, който го запознава с Брайън Кид . Двамата правят всичко възможно да уредят юношата на проби в отбора и малко след това Скоулс е одобрен! Нито астмата, нито малкия ръст попречват на Пол да стане футболист на Манчестър Юнайтед. Оттук насетне, животът на „Рижия принц" се променя главоломно.

Отначало Пол започва да тренира в състава на академията на Юнайтед. На една от тренировките към 15-годишният Скоулс се приближил неговият старши треньор и му съобщил, че Алекс Фъргюсън иска да го види лично. Младото момче онемяло и се изплашило, но в крайна сметка впечатлил шотландеца и на 8 юли 1991 година Пол подписва договор Юнайтед и заиграва в младежкия отбор на „червените дяволи". Година по-късно е носител на юношеската Купа на английската лига, става част и от националния отбор на Англия за юноши, с който печели през 1993 година Европейското първенство по футбол.

На 21 септември 1994 година „Рижият" дебютира в състава на мъжкия тим на Юнайтед в мач срещу Порт Вейл. 20-годишният Пол е великолепен - вкарва два гола, а с играта си, която демонстрира накарва вестниците на следващия ден да излязат с големи заглавия, че на хоризонта се появява нова звезда на английския футбол.

„На следващия ден изпаднах в шок - видях името си на първите страници на вестниците. Никога не съм предполагал, че това ще се случи. Аз само искам да играя футбол", спомня си винаги скромния Пол.

Само след три дни влиза като резерва през второто полувреме срещу Ипсуич и отново вкарва гол. През следващия сезон той става част от основния състав, а година по-късно се превръща в един от лидерите на Манчестър Юнайтед..... за цели 15 години.

Скоулс винаги се е отличавал със своя скромен характер и никога не е бил особено разговорлив. Никога не е имал личен агент и всички преговори за договори и реклами е провеждал сам. Женен е за детската си любов Клер, от която има три деца. През всичките тези години не се забърка в скандали, а начинът му на живот рязко контрастира със стереотипа на съвременния професионален футболист.

Последният официален мач в кариерата на Пол стана двубоят на „Уембли" на финала в Шампионската лига срещу Барселона - отборът, който Скоулс изхвърли преди три години на полуфинал в същия турнир. Не всичко се получи според очакванията - „червените дяволи" загубиха с 1:3, а Скоулс влезе като резерва през второто полувреме, но така и не успя да помогне на своите. Това не попречи да бъде изпратен с овации както от публиката на емблематичния стадион, така и от своите противници, а футболист № 1 на света Иниеста подтичваше след него, за да си разменят фланелките...

Три дни по-късно, на специална пресконференция, със зачервени от сълзи очи и с тих глас, Скоулс обяви края на знаменитата си кариера като футболист на Манчестър Юнайтед. Не изневери на стила си и го направи по своя си начин - скромно и без излишна помпозност:

„Не обичам да говоря много, за това ще бъда кратък: да играя футбол - това е всичко, което исках да правя през своя живот. Да защитавам цветовете на Манчестър Юнайтед беше огромна чест за мен"...