Ако в зоната на изпадащите и средата на таблицата за класиране плътността между отборите бе голяма, то при групата на лидерите нещата не стояха точно по този начин. Въпреки това, тук станахме свидетели също на изненадващи резултати и чести размествания в класирането, а интригата за титлата в един момент изчезваше, за да се разгори след няколко кръга с нова сила, като основната заслуга за това бе отсъствието на отбори без слаби места. Така или иначе, първенството ще се запомни с рекордната 19-та титла на Юнайтед, историческото класиране на Сити, победният рейд на Челси през пролетта, поредният неудачен сезон за Арсенал и неспособността на „шпорите" да се борят на няколко фронта.

Четвъртото място за Тотнъм в миналогодишния сезон задължаваше хората на Реднап най-малкото да повторят своя успех. В рамките на една година „шпорите" направиха име в Европа, съумявайки да пречупят бъдещия шампион на Италия Милан, както и да изпреварят в груповата фаза на Шампионската лига първенеца на Стария континент Интер. Но плътният график в програмата изигра лоша шега за тима воден от Хари Реднап и на практика се оказа, че Тотнъм не е готов за подобно количество мачове, особено на такова високо равнище. „Шпорите" сериозно зациклиха в края на шампионата, като немалък фактор за това изигра и огромното количество травми, които сполетяха отбора. Едно от откритията на сезона стана Гарет Бейл, който покори Европа със своята фантастична скорост и ловкост, но също така стана очевидно, че лондончани не успяха да реагират адекватно, когато уелсецът се контузи. Като цяло, Тотнъм заслужава мястото, което му се полага - нападателите отбелязаха по-малко голове дори от УБА и Нюкасъл и толкова, колкото изпадналия Блекпул, а защитата допусна повече голове от Фулъм, Евертън и Ливърпул. „Шпорите" записаха по-малко загуби от Челси и Сити, но също така и постигнаха почти два пъти повече равенства от „аристократите" и „гражданите", а провалите срещу Уулвс, Блекпул и Уест Хем показва, че в тима липсваше както изявен реализатор, така и изявен лидер, който да поведе отбора в решаващите моменти. На всичкото отгоре, играчът за който се казва, че е половин отбор - вратарят в лицето на Еурелио Гомеш се оказа не на мястото си и в много от срещите бе основния фактор да не бъдат спечелени трите точки.

За Арсенал е много лесно да се пише след края на сезона, но същевременно и много трудно да си обясним какво точно се случи с отбора. Най-лесно е да оправдаем представянето на тима с неговия мениджър Арсен Венгер, но едва ли имаме право за всичко да обвиняваме френския специалист. Неговите хора станаха нарицателни с отсъствието на глад за успехи, с липса на последователност и невъзможността да се възползват от грешките на своите конкуренти. Фабрегас и компания изнесоха истински спектакли срещу Блекпул и Спортинг Брага, отнасяйки съперниците си с по 6:0, а в следващия момент например, загубиха на „Емирейтс" от УБА. Или точно когато трябваше да се възползват от грешните стъпки на Юнайтед, лондончани губеха на свой терен от Нюкасъл и Тотнъм - беше просто невероятно човек да гледа, как Арсенал пропилява постоянно своите шансове, които напук на всякаква логика, постоянно съпътстваха отбора. „Артилеристите" се намираха през първата част от сезона в борба за четири трофея и се явяваха основен конкурент на Юнайтед за титлата. Финалният мач за Купата на Лигата срещу Бирмингам можеше да донесе първи трофей за Арсенал от пет години насам. „Сините" обаче поднесоха изненада на „Уембли", побеждавайки с 2:1 отбора на Венгер, а това поражение постави началото на кошмарна серия за „топчиите". Последва отпадане от Барселона в Шампионската лига, а четири дни по-късно и отпадане от Юнайтед в турнира за Купата на Англия. Френският наставник се опитваше да запази оптимизма си, оправдавайки се за кой ли път с младата възраст на своите играчи и говорейки постоянно за шансовете пред отбора за спечелване на титлата. Но и във Висшата лига Арсенал не постигна нищо, защото на практика Венгер загуби контрол над играчите си, а тима му се дотътри до края на автопилот - в последните си десет мача лондончани победиха само два пъти! В крайна сметка, Арсенал не само, че не успя да спечели златото, но финишира четвърти, а мачовете срещу Нюкасъл (4:4), Ливърпул (1:1), Тотнъм (3:3), Болтън (1:2) и други подобни, показват ясно защо „артилеристите" не могат да спечелят титлата - няма го духа на победителя.

След дълги и усърдни финансови вливания, най-накрая Манчестър Сити започна да носиплодове на своите арабски благодетели. Отборът воден от Манчини, спечели за първи път от 35 години насам трофей, побеждавайки на финала в турнира за Купата на Англия Сток Сити. Впрочем, никой не бива да се съмнява и в това, че „гражданите" рано или късно щяха да попаднат в Шампионската лига - те го направиха и то изненадващо, финиширайки трети с еднакво количество точки с отбора на Челси. Освен тези успехи обаче, представянето на най-богатия клуб в света бе белязано и с оперетните изпълнения на Карлос Тевес, циркаджийските номера на Балотели и положителната допинг-проба на Коло Туре, а защо не и от жалкото си отпадане в турнира Лига Европа? В крайна сметка обаче, Манчини изгради фундамента и най-накрая събра състав, който изглежда го устройва. Както заяви шейх Мансур, гръмки трансфери няма да има през това лято, но едва ли трябва да ни изненада някоя скъпа придобивка в следващите дни. Каквото и да се случи обаче, през новия сезон натиска върху отбора ще бъде съвсем друг и Сити ще се наложи да поддържа репутацията си на един от най-силните тимове във Висшата лига. Това означава Тевес и Балотели да се съсредоточат върху изпълненията си на терена, а Манчини да извежда отбора си на Ийстланд за победа срещу Юнайтед, а не с мисълта, че срещата не бива да бъде загубена.

След златния дубъл, който постигна Челси през миналата година, пред отбора на Карло Анчелоти стоеше задачата да зарадва Абрамович и с титла в Шампионската лига. „Аристократите" започнаха по шампионски - в шест мача бяха постигнати шест победи, при голова разлика 25-2 (!) и нищо не предвещаваше бедите, които щяха да се стоварят по-късно върху отбора от „Стамфорд Бридж". Очакванията бяха, че „сините" безпроблемно ще защитят титлата си и никой не обърна внимание на отпадането от Нюкасъл в турнира за Купата на Лигата, както и последвалата три дни по-късно загуба от Манчестър Сити, от които стана ясно, че резервната скамейка на лондончани освен, че не е достатъчно дълга е и разбалансирана. След това се намесиха и други фактори - асистентът на Анчелоти - Рой Уилкинс бе уволнен след скандал с изпълнителния директор на клуба Рон Гърлей и в крайна сметка, пиршеството, което всички очакваха в края на сезона не се състоя. Осем равенства, девет загуби и седемдесет и една точки - най-лошия резултат от идването на Роман Абрамович на „Стамфорд Бридж"! Цяло чудо е, как тима изобщо финишира втори. Покупката на Торес за 50 милиона паунда също се оказа пълен провал, а единственият гол, който отбеляза испанския национал е най-скъпият в историята на футбола.... Причините за провала на Челси са много и от най-различно естество: напускането през миналото лято на някои опитни футболисти; късата скамейка, на която резервите се оказаха недостатъчно подготвени за големите мачове; активната намеса на Абрамович в работата на мениджъра на отбора; вътрешните борби в клуба и не ми се иска да намесвам тук пръста на съдбата, която си го върна на Челси за няколкото спорни съдийски отсъждания в полза на „сините" през миналогодишния сезон.

Губейки титлата през сезон 2009/10, пред Манчестър Юнайтед стоеше задачата да си явърне, колкото е възможно по-бързо. Стартът на изминалия сезон не бе толкова ярък и уверен, както им се искаше на феновете на отбора, а хората на Сър Алекс играха безобразно слабо на чужд терен, губейки точки в мачовете срещу Фулъм, Болтън, Съндърланд и Бирмингам. Десет равенства и четири загуби - това е статистиката от гостуванията на „червените дяволи", а такъв резултат може да се смята за пълен провал за един шампион, ако разбира се не бе налице фантастичната игра, която показа Юнайтед на родна земя. На „Олд Трафорд", тима воден от легендарния шотландец завърши само един път наравно - срещу УБА и повече точки тук възпитаниците на Сър Алекс не загубиха.

Постепенно „червените дяволи" започнаха да набират скорост, а лично за мен, преломен се оказа двубоя от 13 кръг на Висшата лига при гостуването на Астън Вила, когато Юнайтед успя да в последните десет минути да върне два гола и в крайна сметка да си тръгне непобеден. В следващите си седем мача „червените дяволи" записаха шест победи и вкараха 17 гола, допускайки само 4. През тази първа половина на шампионата, основните солисти в състава на бъдещия шампион бяха Нани и Бербатов, които показаха наистина фантастично взаимодействие, а головете на българина срещу Ливърпул и Блекбърн ще влязат завинаги в историята на Юнайтед. През втората част на сезона, шотландският специалист даде предимство на Рууни и Чичарито, като мексиканеца се превърна в откритието на сезона. Немаловажен фактор за успеха на „червените дяволи" стана и играта на ветераните. Скоулс и Гигс се представиха, както в най-добрите си години, а особено това важи за уелсецът, който не забави темпото през целия сезон. А за приноса на Повелителя на дяволите няма смисъл да говорим. Сър Алекс успя по фантастичен начин и чрез умело използване на ротациите вътре в тима да се справи с тежката и гъста програма, с контузиите и с умората от многото мачове.

Мнозина специалисти твърдят, че играта на Юнайтед през изминалия сезон е далеч от идеала. Може и да са прави. Но с опита и харизмата на Сър Алекс и победния дух, който винаги е присъствал на „Олд Трафорд", „червените дяволи" спечелиха рекордната 19 титла. Ако някой се е съмнявал в превъзходството на отбора над останалите си конкуренти - нека още един път изгледа мача с Челси, а защо не и този с Арсенал, въпреки загубата от „артилеристите". В крайна сметка, Юнайтед се показа като най-стабилния и управляем отбор в лигата, с най-голямо желание за победа и напълно заслужено финишира на върха. А победителите не ги съдят!