Макар и неофициално, през изминалия уикенд Челси връчи ефективно 19-та титла на Манчестър Юнайтед, след като загуби от своя съперник по категоричен начин, с не съвсем категоричното 1:2. FUTBOL TV ще се опита да премине през всички детайли, които правят отбора воден от Сър Алекс голям и най-успешен във Висшата лига на Англия - факт, който благодарение на статистиката не може да бъде отречен и от най-заклетия привърженик на Ливърпул.

Преди двубоя с Челси едва ли не отвсякъде бяхме убеждавани, че дербито на 36 кръг на Висшата лига на Англия ще бъде умалено копие на Ел Класико, преминавайки под лознга „Всички средства са позволени". На практика обаче се получи съвсем различна картина - след испанския маратон, от който в съзнанието ни останаха единствено скандалите, въргалянията по терена на половината каталунски отбор и за пореден път грубите съдийски грешки в полза на.....Барселона, то на „Олд Трафорд" в неделния следобед, грешката на Хауърд Уеб и нечистите действия на Бранислав Иванович остават някак си на втори план, пропускайки напред негово величество футбола.

Изненадващото е, колко леко Манчестър Юнайтед се разправи на свой терен с главния си конкурент за титлата. „Червените дяволи" се оказаха не по-силни, а по-скоро солидни и в техните действия видяхме повече желание и повече страст. Започнаха мача сякаш бяха догонващия отбор, който излиза на терена, за да покаже, че заема случайно второто място. Това, което демонстрираха домакините бе желание за победа на всяка цена (много повече от своя противник), въпреки, че за хората на Сър Алекс бе достатъчно и равенството.

Още по-изненадващо изглеждаха „аристократите" - като смутени и неподготвени малки момченца. Апатичността, отсъствието на волеви качества и пълно безмълвие - всичко това бе повече от нормалното в „сините". Нямаше я емоцията в играта на лондончани, в по-голямата част от срещата, възпитаниците на Карло Анчелоти прекараха в шок от стремителното начало на „червените дяволи" и на практика, не успяха да изпълнят заканата си да размажат своя съперник на собствения му стадион. Явно Татко Карло беше пропуснал двубоите на Юнайтед срещу Шалке 04 и по-рано с Манчестър Сити, в които хората на Сър Алекс тръгваха от четвърта предавка, защото физиономията на италианският специалист освен, че беше загадъчна, тя беше и озадачена от невероятният стартов щурм на Юнайтед. Да, Челси задържаше повече топката в централния кръг, но когато „сините" се опитваха да организират атака, пресата на възпитаниците на Сър Алекс влизаше в действие и без особени усилия връщаше обратно Лампард и компания в собствената им половина. За това Дрогба, а после и Торес изглеждаха на върха на атаката като деца, чакащи своето парче торта, което обаче така и не идва. Но истината е, че средната линия на Челси загуби мача, защото не успя да се разправи с оста Гигс - Карик - Парк. И това е сериозен сигнал към Анчелоти за основен летен ремонт, ако разбира се остане на мениджърския си пост.

И връщайки се отново към Юнайтед, следва да отбележим още един важен фактор за успеха на тима - физическата подготовка. „Червените дяволи" не просто надбягаха своя съперник, но постоянно се оказваха на нужното място и в нужното време, обраха всички високи топки, сдавиха съперника си физически и феновете на футбола започват да си задават въпроса - така ли ще изглежда Юнайтед на 28 май. Ако е така, нищо добро не очаква Барселона, защото отборът воден от Сър Алекс показва много по-голяма тактическа гъвкавост от еднообразието на каталунците, които без своите пасове са нищо. Шотландският специалист е изградил особен стил и философия - от здрав прагматизъм до атакуващ футбол, събирайки в едно най-добрите качества на всеки един и при това филтрирайки най-лошото.....

Въобще, в края на първенството Юнайтед се прояви като един добър ловец - подари на своята жертва надежда за спасение, поигра си малко с нея и след това брутално я уби. „Червените дяволи" предоставиха на зрителите впечатляваща интрига, доведоха всичко до един кулминационен мач и пред 75 445 зрители на „Олд Трафорд" и десетки милиони на телевизионния екран доказаха превъзходството си над своя съперник. А то беше толкова голямо, че никой не се осмели да говори за недостойно спечелена титла, така, както се случи миналата година.

В крайна сметка, спектакълът, който ни изнесе Юнайтед в края на сезона може да бъде определен най-кратко с перефразирането на една-известна мисъл: „Целият футбол е театър, но само един е режисьора". Сигурен съм, че няма нужда от много обяснения, за да разберем, че подобен сценарии може да стане възможен благодарение само на един режисьор и той е известен - Сър Алекс!