Челси неочаквано уволни Томас Тухел, мениджърът, който спечели Шампионска лига за "сините", но не успя да се справи с нервите в началото на първия сезон с нови собственици. Новият мениджър на Челси е Греъм Потър, който преди десет години работи в шведското футболно първенство.

Челси получи нови собственици това лято, но усещането е, че ерата на Роман Абрамович все още не е приключила. Решението да се уволни Тухел след само седем мача за сезона и £273 милиона, похарчени за нови играчи през лятото е ход в духа на Абрамович, така че все още има известна приемственост в клуба от западен Лондон, поне на ниво собственост.

Тод Боели обясни решението си с това, че първоначално е решил да не прави внезапни ходове в рамките на 100 дни след присъединяването си към Челси, а точно сега този период изтече. През това време собственикът на Челси сигурно е разбрал, че Тухел не е подходящият за неговия проект, в който Боели иска да участва активно в развитието, а не само да наблюдава отстрани работата на подчинените си.

И все пак, дори като се вземе предвид фактът, че самият отбор и Томас Тухел дадоха сигнали, че не всичко в Челси е наред в началото на този сезон, има редица обективни причини за раздялата с германеца, а има и някои неща, които са много изненадващи. На първо място, покупката на Пиер-Емерик Обамеянг, който дойде точно заради ръководството на Тухел и не скри радостта си от събирането с бившия наставник  на Борусия Дортмунд.

Оказва се, че уволнението на Тухел все пак не е планирано, а емоционално решение? Или планирано отскоро? Знаменателна тук е продажбата на младия полузащитник Гилмор в Брайтън на Греъм Потър, който веднага стана приоритет номер едно за Челси като заместник на Тухел. Ако Томас щеше да бъде уволнен, тогава защо да бъдат изпълнявани желанията му (купете Обамеянг, продайте Гилмор), дори през последната седмица преди раздялата? И защо да продаваш млад играч, в който старият мениджър вече не вярва, но има доверието на специалиста, който искаш да поканиш?

Уволнението на Тухел дойде като изненада предвид точките, описани по-горе, както и факта, че за малко повече от година и половина в Челси Томас спечели много, а отборът му бе близо до трофеите още няколко пъти. Но в същото време имаше и сигнали - преди всичко в поведението на самия мениджър - намекващи, че раздялата с Тухел е възможна, защото самият той е изгубил контрол над ситуацията.

Самият Тухел настоя новите собственици на клуба да инвестират достойно в обновяването на състава, тъй като отборът до голяма степен се е изчерпал и трябва да бъде възстановен. През цялото лято Тухел настояваше, че отборът не е готов и разполага с малко време, като същевременно бе изключително раздразнен, че клубът уволни Петър Чех, който изпълняваше редица задачи, които допълнително се стовариха върху главата на германеца.

Тухел имаше страхотни възможности - той се отърва от играчи, които го разочароваха (Лукаку, Вернер, Гилмор, Зиеш и Пулишич почти напуснаха), имаше право на вето върху трансфери, които интересуваха само ръководството (Роналдо), получи много от тези, които той търсен (Стърлинг, Фофана, Кулибали), но в същото време обичайният му формат на работа се разпадаше и се появяват нови отговорности, които според Томас го отвличат от работата.

Заслужава да се отбележи важен момент - новият собственик на клуба искаше не само да инвестира във футболен проект, но и да участва в него, ако не и на ниво вземане на решения за покупка и продажба на играчи, тогава поне на ниво разбиране на случващото се в проекта - на терена и извън него. Тухел не е от хората, които принципно умеят да общуват с ръководството и необходимостта често да общува със собственика на клуба и за Томас бе тежко да му обяснява елементарни неща. Всичко това отново отвлече вниманието на треньора от работата, която не вървеше добре от първия ден на този сезон.

Сезон, който започна много рано заради Световното първенство през 2022 г. в Катар и просто не остави достатъчно време на треньорите за качествен предсезон и добра и спокойна подготовка за мачовете. Челси, с броя на новодошлите ("сините" похарчиха най-много във Висшата лига!) и почти напълно унищожена отбранителна линия (Рюдигер, Кристенсен, Алонсо напуснаха, Тиаго Силва не стана по-млад), се нуждаеше от нормален предсезон почти повече от всеки в дивизията. Вероятно само на Стив Купър от Нотингам Форест му беше по-трудно с две дузини нови играчи.

Ако Тухел бе малко по-дипломатичен, възможно е да бе получил време да изгради нов отбор. Ако нямаше ясни признаци, че отборът не подкрепя много треньора, Боели вероятно щеше да помисли отново, преди да уволни германеца. Но всичко това, както и лошите резултати (поражения от Динамо Загреб, Лийдс, Саутхемптън) и странното раздразнително състояние на самия Томас, неговите двусмислени изказвания на пресконференции и конфликтът с Антонио Конте, се оформиха в пъзел, който се превърна в документ за уволнението на Тухел от Челси.

Греъм Потър бързо бе назначен за нов мениджър на Челси. Много бързо. Някъде на юг са натъжени феновете на Брайтън и Били Гилмор, който също като Обамеянг бе най-шокиран от случилото се, но подобни предложения вероятно не се отказват. Доскоро Потър управляваше шведски клуб с биатлонно име, но сега е мениджър на един от най-богатите и безмилостни футболни проекти в Европа.

По време на престоя си в шведската столица на биатлона Йостерсунд  Греъм Потър стана известен с това, че използва нетрадиционни методи за влияние върху отбора - той редовно водеше играчи на театър. Освен това имаше случай, когато самият мениджър излезе на сцената и изпълни химна на региона на местен диалект пред 1600 зрители. Идеята зад това беше, че Потър показа на своите играчи необходимостта да преодолеят страховете си, а сценичната треска е една от най-често срещаните при хората.

С такъв опит и философия, няма да е много трудно за Потър да направи прехода към наистина голям клуб. А от какво да се страхува един треньор, който преди 12 години води отбор в четвърта шведска дивизия? Неговата история е приказка, която може да послужи за основа на театрален сценарий, затова той не мисли дълго дали да приеме поканата на Челси.

Стилът на игра на неговия Брайтън може да каже много за вярата в себе си и във философията, в уменията и способности на Греъм Потър. Този отбор е един от най-страдащите от липса на късмет през последните сезони - феновете на xG редовно го отбелязват като най-недооценения във Висшата лига поради несъответствието между отбелязаните голове и създадените положения. В същото време самият Потър не излезе от пътя си и неговият колектив винаги се опитваше да играе своята игра - срещу всеки противник и във всяка турнирна ситуация. Дори когато "чайките" от време на време флиртуваха със зоната на изпадащите, Брайтън не се отклони от примитивизма и се стараеше да използва козовете си.

Брайтън на Потър е един от малкото отбори във Висшата лига, от които винаги знаеш какво да очакваш по отношение на играта, като в същото време Брайтън може да установи поредица от 11 мача без победа и винаги да има проблеми с реализирането на шансовете си.

Под ръководството на Потър, ако при него се получи всичко, Челси ще бъде много интересен за гледане - неговият Брайтън винаги се е гледал с удоволствие, въпреки че отборът нямаше много истински футболни звезди, докато  съставът на Челси отваря нови хоризонти за Потър.

Потър в много отношения е точно обратното на Тухел като човек, който има много интереси, несвързани с футбола, и знае как да общува и дори да бъде приятел с ръководителите на футболните клубове. Фактът, че му бе позволено в Йостерсунд да изгради отбор според собствените си приоритети е просто признание за тясната му връзка с Даниел Киндберг, собственикът на клуба, както и на топли отношения с директорите на Брайтън Дерек Чапман, Адам Франкс и Мартин Пери.

В кадровата политика на Брайтън можеше да се види залагане на играчи с подценен потенциал. Потър превърна играчи като Енох Мвепу, Моисес Кайседо, Леандро Тросард в продаваеми играчи и в Челси той ще се събере отново с Марк Кукурела, футболистът, от който "чайките" спечелиха около £60 милиона от способността на Потър да разгърне потенциала на обещаващ играч в много кратко време.

"Стамфорд Бридж" е пълен с готови звезди, но основното е, че Потър е треньор, фокусиран единствено върху управлението на хората и създаването на условия за тяхното професионално израстване, а не специалист, фокусиран само върху купуването на готови изпълнители. Нещо като мини-вариант на Юрген Клоп, но и не съвсем.

Също така е интересно, че в Йостерсунд Потър разкри някои от футболистите с по-особени характери, които други треньори и клубове отказаха. Най-малкото ще е полезно да повтори това с Хаким Зиеш, който категорично не работеше добре с Тухел. Кристиан Пулишич също е мистериозен, но Потър изглежда е човек, способен да изиграе няколко партии шах с играч, който е имал редица психологически проблеми от пристигането си в Лондон.

Кариерата на Греъм Потър е истинска приказка, която наближава своята развръзка. Човекът, чиято кариера завърши с осем участия във Висшата лига със Саутхемптън и едно участие в Англия до 21 години и спечели само Купата на Швеция като мениджър, поема може би най-трудната работа за мениджърите, които тук все още уволняват без дълго мислене. Но и едва ли английският специалист е особено притеснен от това.

"След като прекарах само една нощ на улицата, нямам на идея какво би било да страдаш по този начин, без представа какво те очаква в бъдеще", заяви Потър след като преспа една нощ на улицата преди по-малко от година. Е, поне за пребиваването си на "Стамфорд Бридж" Греъм може да бъде сигурен в едно: няма да остане без подкрепа на ръководството, ако пък успее в намеренията си, може да бъде спокоен за бъдещето си и със сигурност ще влезе в сърцата на феновете на "сините". Там вече се намира Специалния, но може би ще се намери място и за новия идол. За Вълшебника.