Аткинсън - некомпетентност или липса на справедливост?
По силата на сложни обстоятелства, мачът между Челси и Юнайтед във вторник вечер се оказа кост в гърлото на единия от двата отбора. Двубоят трябваше да се състои преди десет седмици, по времето когато „сините" се намираха в нокдаун и евентуален сблъсък с „червените дяволи" щеше да ги прати в няколкомесечен нокаут, но кой знае как стана така, че „Стамфорд Бридж", който познава и по-лоши метеорологични условия, този път не можа да бъде почистен. В крайна сметка срещата трябваше да се играе по-късно, независимо, че календара и за двата тима е особено препълнен и ако предположим, че отборите продължат в четвъртфиналите на Шампионската лига, нещата ставаха още по-сложни.
Датата 2 март обаче не беше никак добра за Юнайтед. Съдете сами - отбора на Сър Алекс игра през средата на седмицата с Олимпик, след три дни с Уигън, а след още три дни с Челси. На всичкото отгоре, срещата с Ливърпул наближава! Добре, че не се стигна до преиграване с Кроули, тъй като тогава шотландският специалист щеше да използва не резервите, а може би момчетата от младежкия шампион на Англия. Проблемите се задълбочаваха още повече, след като стана ясно, че Сър Алекс няма място за маневри. Контузени са Валенсия, Андерсон, Фърдинанд, Евънс и Парк. Под въпрос бяха Оуен и Гигс и в един момент шотландският специалист трябваше да се ограничи до вариантите Чичарито?Бербо и О'Шей/ Рафаел.
Ето по този начин стояха нещата преди срещата между двата гранда. Разбира се, задачите, които има да решават в момента Юнайтед и Челси са съвсем различни, но въпреки това, победата беше еднакво необходима както за „сините", така и за „червените".
Знаем добре как завърши битката. Челси си осигури жизненоважна победа снощи, а играта на която станахме свидетели показва защо Висшата лига на Англия е най-вълнуващото и най-силното първенство на планетата. Видяхме високо темпо на игра, фантастична атмосфера, много страст и блестящи изпълнения. Всичко щеше да е добре, независимо кой отбор щеше да бъде победител и на кого симпатизираме, но проблема е, че един човек оказа огромно влияние върху резултата. Със своите четири скандални решения Мартин Аткинсън не само опорочи мача и даде хляб на анализаторите до края на първенството, но тези отсъждания могат да струват титлата на Юнайтед.
Аткинсън не се поколеба да изгони Неманя Видич, след като малко преди това за безумен фал на Давид Луис срещу Уейн Рууни пощади защитника на домакините, който преди това пък игра брутално срещу Ернандес. И всичко това се случи само на пет метра от съдията! При втори жълт картон за бразилеца не се знаеше как би завършил мача, но със сигурност Челси щеше да се защитава и по-малко да мисли за атака.
Дузпата, която отсъди за „събаряне" на Жирков също бе повече от скандална, след като се видя добре, че кракът на Смолинг не помръдва нито за момент от мястото си, а руснакът се насочи нарочно точно там. Някой да си спомня мача на „сините" срещу Астън Вила, когато Жирков заработи по абсолютно същия начин дузпа за отбора си? Нима съдиите не познават футболистите и номерата им? Едва ли Аткинсън не знае как руснака обича да пада по този начин. Но просто рефера предпочете да посочи бялата точка, вместо да направи както повечето си колеги, които в условията на модерния футбол разграничават целенасочените действия на защитниците и седенето им на едно място, докато нападателя сам се насочва към краката им. И всичко това идва след като през първото полувреме Аткинсън пропусна играта с ръка на Джон Тери в собственото наказателно поле - нещо, което щеше да означава дузпа за Юнайтед. Във всеки отбор има играчи, които падат за дузпа, но и съдиите ги знаят, а и това им е работата - да ги държат под око.
Всичко това не може да не ни накара да си зададем въпроса: решенията на Аткинсън резултат от неговата некомпетентност ли са или на липса на справедливост? Преди мача Сър Алекс, а и много от феновете на Юнайтед бяха недоволни, когато разбраха, че именно Аткинсън е назначен да обслужва двубоя. А след снощните изяви на рефера няма как да не признаем, че шотландският специалист се оказа прав в недоволството си преди мача. И едва ли би ни учудило, че днес в целия английски печат няма добри отзиви за съдията. Още по-интересното е, че това е трета подред скандална победа на Челси над Юнайтед, дошла по такъв начин. Случайност или тенденция и ако е последното каква?
Оттук нататък бихме казали, че едва ли Мартин Аткинсън ще свири повече двубой на „червените дяволи" до края на настоящия сезон. Също така едва ли до края на живота си ще обслужва мач между Челси и Юнайтед. Всичко си остава на неговата съвест. Може да бъде наказан, а може и да се размине с наказанието. Но победата на Челси едва ли ще реши проблемите в отбора на Карло Анчелоти, а най-малко начина по който тя дойде би им помогнало в Европа, където според италианеца ще се търси спечелване на Шампионската лига. За да стане това обаче, със сигурност „сините" трябва да вземат със себе си Аткинсън.
- „Анфийлд” – ключът към 15-та поредна победа на Слот
- Ливърпул срещу Челси: Статистиката на Салах срещу „сините” преди срещата на „Анфийлд”
- Другата гледна точка
- Майкъла: В България само Лудогорец създава
- Лечков: Започвам да съжалявам за американското лято
- Пет момента, за да бъдеш легенда на Ман Сити
- Целувката на смъртта
- Стоманеният дядо
ЗА АВТОРА
Николай Стоянов Гавазов е роден на 16 август 1967г. в град Пловдив. Завърша висшето си образование във Велико Търново, специалност история и педагогика, а по-късно учи психология. Започва като журналист по политически теми, работил е за вестник „Нов Живот”, както и за няколко сайта. От 2008 г. се отдава на футбола. [...]