На 8 октомври се навършиха точно пет години, откакто Юрген Клоп пое ръководството на Ливърпул. За това събитие клубът подготви материал с най-запомнящите се моменти от работата на германеца на "Анфийлд". В курсив са думите, които Юрген произнася веднага след описаните събития. Препоръчва се не само да бъде прочетен материалът, но и да се гледа видеото - в скобите след всяка глава се указва времето в клипа.

1. Пристигане в Ливърпул (в 2:00)

Никога няма да забравя момента, в който агентът ми се обади и каза за интереса на Ливърпул. Това бе просто "Уау". Седях със семейството си на лятната тераса в кафенето. По това време получих много обаждания, но помолих да не ме безпокоят. Но в случая с Ливърпул имах чувството, че може да е нещо интересно. Агентът разказа и си спомням това възхищение, вътрешно просто ликувах. Съпругата ми ме погледна и каза: "Изглежда, че отпуската свърши“.

Тогава Ливърпул вече беше специален. И оттогава той просто ставаше по-добър и по-добър.

Първото нещо, което трябва да кажа, е, че това е най-голямата чест, която мога да си представя - да бъда тук. Начинът, по който живее футболът тук - в града и наоколо всички симпатизират на  Ливърпул. Това не е обикновен клуб, той е специален. Жозе Моуриньо се нарече Специален, но как да се нарека аз? Казах ви, че съм обикновено момче. Аз съм Обикновен, ако така ви устройва. Когато напуснах Дортмунд, последните ми думи вероятно бяха: "Не е толкова важно какво мислят хората, когато дойдеш - много по-важно е какво мислят, когато си тръгваш".

2. Поздравлението към Коп-а (2:00 - 3:54)

Атмосферата на английските стадиони е различна от немските. В Англия, ако играта не върви, можете да чуете как пада игла. Въпреки че, разбира се, това рядко се случва при нас, защото футболът ни е много емоционален. Но друго нещо, което ни прави различни е как благодарим на феновете. След като Уест Бром грабна равенството в последните секунди на мача, просто исках да благодаря на феновете за атмосферата. Ние не сме сами на тази планета и със сигурност не трябва да бъдем сами на футболния стадион, нито феновете, нито отборът. В противен случай всичко това няма смисъл.

След това всички британски медии написаха нещо като: "Ако те празнуват една точка в мача срещу Уест Бром след всички похарчени милиони (а това винаги е чудесен аргумент във всички футболни спорове), тогава вероятно нещо не е наред с тях“ ... Но ние не празнувахме резултата, благодарихме на феновете за атмосферата. Да, някой неправилно разбра това, но честно казано изобщо не ме интересува.

3. Толкова близо, но все пак толкова далеч (3:55 - 6:12)

(Ливърпул загуби от Ман Сити във финала за Купата на Лигата - 1: 1, 1: 3 след дузпи)

Вярвам и винаги казвам, че ако загубите и се поучите от поражението, това просто е резултат, но ако загубите и не научите нищо, това наистина е катастрофа.

(След това Ливърпул загуби с 3:1 от Севиля във финала на Лига Европа)

Загубихме, но това поражение е нашият опит. Обещавам на всички: ще използваме този опит и ще се върнем по-силни, това е 100%. Момчетата се стараеха, но не можахме да спечелим днес. Обещавам, че ще се върнем.

Всъщност не мисля, че днес би било по-различно, ако бяхме спечелили тези два финала. Извлякохме урок от тях. Мисля, че в случай на победи, ние щяхме да направим същото. Но не можах. Все още съм треньорът, който е загубил по-голямата част от финалите, в които съм участвал. Това не е добре, но е вярно. Не се притеснявам много дълго след загубите на финалите, но е ясно, че този опит съществува. Ние извличаме информация от тях и продължаваме напред. Нашият свят така е уреден, че в повечето области на живота достигането до финалите е голямо постижение - докато не загубиш там. И тогава всичко останало сякаш не е било.

И тогава всичко, за което мисля, е следващата игра. Тя няма нищо общо с трофеите, които сме спечелили или тези, които сме загубили. Просто правите всичко, за да постигнете нещо и след това го правиш отново.

4. Висша лига сезон 2016/17 (6:13 - 8:14)

От време на време напомням на Садио, че има добър ляв удар. След това той малко се увлече с празнуването, скочи на гърба ми. Така можеш да празнуваш, когато резултатът от срещата наистина е бил решен, а тогава това не бе така. Мачът с Арсенал показа перфектно какво трябва да направим и какво трябва да се подобри.

(4: 2 победа над Кристъл Палас)

Подобни ситуации не бива да се допускат твърде често. Но успяхме да намерим изход. Въпреки че 2: 0 на полувреме би било по-добре от 3: 1.

(Победа с 1:0 над Манчестър Сити)

Въпросът не е да имаш философия, а да се адаптираш към качествата на противника.

Това бе наистина ясен знак за това колко добри можем да бъдем и каква концентрация трябва да имаме, за да станем топ отбор. Колкото по-високо се изкачвате, толкова по-вероятно е да имате много напрегнат край на сезона. Челси ни гонеше и трябваше да печелим всеки мач, за да запазим преднината си.

(Триумфът с 3:0 срещу Мидълзбро)

Голът на Джини Вайналдум, да? Уф! Много добра игра. Победихме и се класирахме за Шампионска лига, а след срещата разбрах, че това е просто класиране за квалификациите за Шампионска лига. За щастие, няколко седмици след срещата с Мидълзбро, ние наистина стигнахме до Шампионска лига и това бе началото на една голяма история.

5. Пътят в Шампионска лига 2017/18 (8:15 - 9:53)

Невероятно интензивен футбол от най-високо ниво. Страстта и техниката са най-добрите неща, което футболът може да направи. Бе удоволствие да гледаме и използваме всичко, което сме научили през годините. Наистина бе страхотно.

(5:1 общ резултат срещу Ман Сити в Шампионска лига)

Вкарахме пет гола и допуснахме само един. Обикновено такива цифри са просто нереалистични, но момчетата го направиха. Щастлив съм.

(5:2 в домашния мача с Рома)

С Рома започнахме добре в защита, водехме с 5: 0, всичко бе страхотно, просто прекрасно. И тогава щяха да допуснат два гола, а аз съм такъв: "О, Боже, Рома се върна в играта".  В Рим трябваше да се бием - направихме го, стигнахме до финала. Тези игри показаха, че можем да достигнем ново ниво.

(На финала Ливърпул загуби от Реал Мадрид 3:1...)

6. 97 точки и втори във Висшата лига (9:53 - 11:36)

Ако искаме да се борим за Свещения Граал, трябва да сме практически безупречни. Това означава, че тогава ще спечелиш наистина много точки. В Англия не можеш да станеш шампион, събирайки 80 и няколко точки, това е повече от недостатъчно.  Нивото и стабилността, демонстрирани от Манчестър Сити, говореха, че трябва да бъдем  много близо до съвършенството. Спомняйки си този сезон, имаше много моменти, когато нещата можеха да се развият по различен начин.

Голът ни срещу Манчестър Сити не бе признат, защото топката не премина линията с 11 милиметра. Набрахме 97 точки, но това не бе достатъчно. Бе изключителен сезон. От него може да се извлече добър урок. Винаги съм казвал: "Дори да дадеш абсолютно всичко, това не гарантира, че ще получиш нещо. Това е просто единственият шанс да получите нещо, но не и гаранция".  И това е отличен пример, ние дадохме всичко ...

Изглежда, че не получихме нищо от това, но това не е така. Защото няколко седмици по-късно имахме шанс да спечелим нещо наистина специално.

7. Никога не се предавайте (11:37 - 15:11)

(4:0 срещу Барселона след 0:3 като гост)

Казах на момчетата: "Знам, че това е абсолютно невъзможно, но благодарение на вас имаме шанс. Така че нека опитаме". Говоренето е едно, но момчетата направиха тази игра. Това бе нещо напълно изключително. Губехме с 3:0, но знаехме какво да правим и какво обикновено се случва, когато играете открит футбол с Барселона, когато трябва да я атакувате. Това бе нещо. Мач, който мога да гледам и за секунда да не скучая. Никой от присъстващите няма да го забрави.

8. Спечелихме Шампионска лига за шести път (15:12 - 17:15)

Това е моментът, в който всички замесени получиха максимална награда за труда си. Това бе чиста радост. Обичам да гледам всички, как държат тази купа, танцуват, целуват я, много ми харесва.

(Стотици хиляди хора поздравиха Ливърпул по улиците, след като спечелиха Шампионската лига]

Това е абсолютно невероятно. Това бяха невероятни четири до пет часа, докато се возихме с шампионския автобус из града. Незабравимо, страхотно, невероятно!

Като обикновен човек просто не можеш да се овладееш. Можеш да кажеш: "Това са твърде много емоции, не искам да попивам всичко".  Опитах се да бъда максимално отворен и да се наслаждавам на момента с всички сили. Разбрах, че това не е само победа за нас, не само за момчетата с фланелките, но и за всички, които искаха да бъдат въвлечени в нея. Ясно е, че нашите фенове искаха да бъдат възможно най-близо. Това бе просто незабравимо.

9. Реакция на пандемията (17:16 - 19:09)

Говоря не като футболен треньор, а като обикновен човек. Помислих си: "Боже, изглежда, че това е много сериозно". Започнаха да ни бомбардират с числа, с които ние, обикновените хора, не можем да се справим. Кой иска да чете всеки ден колко хора са умрели? Трябваше да се научим и как да се справяме с тази ситуация. Трябваше да се спре първенството, футболът вече не бе важен.

Има само един начин да върнете футбола възможно най-бързо. Колкото по-дисциплинирано се държим, толкова по-бързо, стъпка по стъпка, нормалният ни живот ще се върне.

(След три месеца Висшата лига бе възобновена без зрители)

Играхме този мач и бе много странно. Бе изключително трудно. Но като спортист си помислих: "Как би могъл някой да обмисли възможността да прекрати първенството, след като е изминал повече от 70% от дистанцията?“.  Трудно бе, но след няколко седмици разбрахме, че трябва да бъдем много сериозни и съвестни, да направим всичко, за да го направим възможно най-добре.

10. Край на 30-годишното чакане (от 19:10)

Това означаваше абсолютно всичко за нашите фенове и, разбира се, и за нашия отбор. От моя гледна точка - разбирам, че мнозина могат да мислят по различен начин - това беше едно от най-големите постижения в спорта през последните няколко години, когато погледнете обстоятелствата, препятствията, съперниците, натиска. Всичко това прави постижението ни голямо.

Сега това е още един крайъгълен камък в историята на този невероятен клуб. То бе различно, не като това, което обикновено е, но прави постижението ни още по-специално. Надявам се, че никога няма да сравним това спечелване на титлата с друго. Не по брой точки, а по това как се случи  без фенове. Дано никой друг не празнува без фенове. В бъдеще ще бъде много лесно да се запомни този сезон.

Не е същото без тълпата от фенове на стадиона.  Но знаете ли, ние го правим вместо вас. Ще дойде времето и ще го направим заедно. Поздравления за всички вас, ние сме заедно - шампиони на Англия, Европа и света, това е просто невероятно. между другото, това е благодарение на вас!

Ние с момчетата решихме, че искаме да се объркаме за в бъдеще, да си припомняме кога се случи тази победа: през 2021 или 2022 година? А може би бе през 2023! И такива неща. Това е нашият план. Ето защо сега имаме над какво да работим. И да, ако всички останем здрави, отдадени, продължаваме да вярваме и мечтаем - тогава мисля, че имаме шанс. И това е добре, защото никога не сме имали повече от просто един шанс. И по някакъв начин това сработи.

Юрген Клоп, легенда на Ливърпул