Сезонът на английската Висша лига започна с множество невероятни резултати, a това доведе до истински хаос в таблицата за класиране. Първата пауза, свързана с мачовете на националните отбори, дойде с един неочакван лидер в подеждането. Интересното е, че противно на първоначалните прогнози, Евертън и Астън Вила са единствените, които не са загубили точки до момента. Да, става дума за два класически английски гранда, но техните велики времена останаха в 80-те години на миналия век, съвременните реалности са съвсем други.

Мнозина експерти продължават да твърдят, че полетът на бирмингамци е мимолетен, още повече, че Вила е с мач по-малко от останалите, за това акцентът ще бъде върху "карамелите", които не само, че нямат загуба, но спечелиха всичките си седем мача до момента. Още по-впечатляващото е, че мърсисайдци вкараха 24 гола, демонстрирайки лекота при създаването на положения и реализацията им.

Какви са основните причини за това представяне на Евертън към момента?

Карло Анчелоти

Разбира се, основният компонент на пробива на Евертън е работата, извършена от Карло Анчелоти. Изтъкнатият и опитен италиански треньор повярва в перспективите на проекта в Мърсисайд и избра Евертън, въпреки че след напускането на Наполи бе ухажван и от  Арсенал. Вероятно е било важно за Анчелоти да спечели абсолютната власт, каквато той нямаше в Челси и нямаше да има в Арсенал. Ръководството на Евертън успя да гарантира на италианеца, че въпреки че той ще работи съвместно със спортния директор Марсел Брандс, последната дума във всички трансферни дела на клуба ще бъде негова.

Постиженията на Анчелоти са невероятни - и като играч, и като треньор. Тук не може да има никакъв спор. Той спечели Шампионска лига три пъти с два различни клуба, стана шампион на Италия, Франция, Германия и Англия, притежател е на много трофеи и титли. Доверието му в съвременния футбол е непоклатимо, дори след откровено лошото представяне в Наполи. Важното е, че в треньорската си кариера Анчелоти постигна успехи не само с големи клубове, но и с проекти, подобни на настоящия Евертън. Процентът му на победи в Парма е само малко по-нисък от този в Милано (48,28% срещу 56,67%), но най-важното е, че той има опит в управлението на клуб, който не е сред очевидните претенденти за титлата.

Когато тим от умерено талантливи, но не толкова амбициозни играчи бъде приет от мениджър с много трофеи, нивото на всеотдайност и професионализъм нараства само по себе си. Освен това е много по-лесно да се купуват топ футболисти под ръководството на Анчелоти, което се доказва от пристигането на Хамес Родригес, който целенасочено избра Евертън именно защото тук той ще има възможността да се събере с мениджър, с когото работеше  добре преди.

Анчелоти е отличен психолог и мотиватор, който също знае как да създаде перфектната атмосфера в съблекалнята. Натискът върху играчите в неговия случай често идва по шеговит начин, но се приема сериозно. Освен това той е човек, който е свикнал да печели трофеи и сега италианецът е решен да спечели Купата на Лигата, тъй като разбира, че всеки спечелен трофей ще помогне на играчите на Евертън да повярват в себе си и да намерят амбиции.

Хамес Родригес

Още през миналия сезон Евертън бе доста добър в някои мачове с "големи“ съперници, но отборът категорично страдаше от липса на креативност и шансовете за отбелязване на гол бяха създавани със скърцане. В средата на терена бяха събрани футболисти, ориентирани към разрушаване, а Гилфи Сигурдсон е плеймейкър с ограничен набор от умения и далеч не в топ форма.

Много английски експерти и журналисти бяха критични към перспективите на Хамес в английския футбол – отдавна се търди, че той не е същият и е крехък за играта на Острова. Но сега можем да видим, че всички тези съмнения се оказаха абсолютно безпочвени - от първите мачове Хамес стана лидер на отбора, диригент на атаките му, изпълнител на статичните положения и редовно вкарва и раздава голови пасове. Анчелоти каза просто: "Ако играчът има умения, той ще го покаже при всякакви условия". И  Хамес го показва!

За кратко време Родригес накара феновете и съотборниците си да се влюбят в него, а италианският  мениджър вече знаеше какво да очаква от Родригес и именно увереността на Анчелоти в способността му  накара колумбиецът бързо да се върне на нивото си и да се освободи от напрежението.  Хамес има пълна творческа свобода на "Гудисън Парк", подобно на Анчелоти, а в добавка има заслужено признание за таланта си, каквото нямаше в Реал Мадрид и Байерн. Можем да кажем, че Родригес се чувства по-комфортно, отколкото в топ клуб, а това му помогна бързо да се адаптира към скоростта и интензитета на Висшата лига.

Калвърт-Люин

Доминик Калвърт-Люин (или просто - ДКЛ) още през миналия сезон стана основният голмайстор на Евертън с подчертан талант на силен нападател. Високият, но гъвкав нападател вкара 13 гола в лигата, след като му бе поверено място в основата първо от Дънкан Фъргюсън, а след това и от Карло Анчелоти, но бе ясно, че подобна статистика не е границата за световния шампион през 2017 г. на ниво U-20.

Но това, как ДКЛ  започна този сезон, не е толкова невероятно, колкото зашеметяващо! Нападателят отбеляза гол във всичките четири мача в лигата, ставайки първият нападател на Евертън от 2000 година, който прави това - след Франсис Джеферс. Той вкара хеттрик срещу Уест Хем в Купата на лигата, след което Анчелоти се пошегува, че скоро "Гудисън Парк"  няма да има достатъчно топки, тъй като Дом редовно ги прибира - преди това вкара три гола срещу Уест Бром. ДКЛ не "уважи" само скромните Салфорд и Флийтууд в Купата на лигата през този сезон, тъй като Моис Кийн бе титуляр в тези мачове.

Доминик очевидно се възползва от работата с Дънкан Фъргюсън - легендарният нападател лично се занимава с Калвърт, тъй като самият той бе нападател със сходни характеристики, когато беше играч. ДКЛ сега е един от най-добрите във Висшата лига по отношение на играта с глава, което е особено ценно при такива майстори на кроса като Сигурдсон и Хамес. Калвърт-Люин избира правилната позиция, скача високо и навреме, с лекота печели въздушни двубои срещу най-мощните защитници. Но той не е лош и в играта с краката си, освен това явно набра  смелост и головете му се отдават с лекота.

Джейми Варди преживя нещо подобно по време на знаменитата си рекордна голова серия. Към момента е рано да кажем, дали  ДКЛ ще посегне към постижението на Варди, но е факт, че младият англичанин ще бъде в борбата за най-добрия голмайстор на Висшата лига. След толкова впечатляващ старт  Доминик бе повикан в националния отбор на Англия - той е добре познат на Гарет Саутгейт от младежкия отбор, за който вкара 7 гола в 17 мача и е напълно възможно да отпразнува дебюта си с гол за "Трите лъва", което ще му даде още по-голяма увереност.

Балансираният състав

Сега Евертън има много балансиран състав, а парадоксалното е, че слабото звено в този колектив е националният вратар Джордан Пикфорд, който редовно допуска продуктивни грешки. В мача с Брайтън той отново се провали, а това веднага изнерви защитата и по-конкретно Йери Мина.

Но като цяло  Евертън се справя добре - със стабилни и продуктивни бранители в лицето на Коулман и Дине, талантливият Нкунку, обещаващите Джонджо Кени и Холгейт. Майкъл Кийн под ръководството на Анчелоти отново игра на нивото, което му позволи да влезе в националния отбор на Англия от Бърнли, а Йери Мина също знае как да вкарва важни голове в определени статични положения. Клубът подписа и с обещаващия Бен Годфри от Норич, когото много английски и европейски клубове искаха.

Анчелоти има в центъра на терена богат избор от изпълнители. През лятото дойде добре познатият от Наполи Анчи Алан, а Евертън най-накрая постигна дългосрочната си трансферна цел - Абдулай Дукуре. "Карамелите" искаха да купят халфа заедно с Ришарлисон, но Уотфорд се заинати и отказа няколко добри оферти. "Стършелите" станаха по-сговорчиви след изпадането си от елита и в крайна сметка националът на Мали се присъедини към тима на Анчелоти. Очевидно е, че триото Алан – Андре Гомеш – Дукуре ще е основният избор за Анчелоти през този сезон, но под ръка на италианеца е и Том Дейвис, за когото се очаква да прогресира при Карло.

Зад Хамес и Рашарлисон, разположени по атакуващите флангове, се намират Алекс Иуоби и Бернард, а освен това тук е  обещаващият талант от академията Антъни Гордън, който упорито се опитва да си извоюва повече игрово време.

Ще бъде ли този сезон с вкус на карамел? Честният отговор е, че не знаем. Но приказката на Лестър ни кара да предполагаме, че всичко е възможно в най-популярното първенство на планетата. Дали пък няма някаква символика във факта, че начело на Евертън е италиански специалист, подобно на "лисиците", които никой не слагаше в сметките през сезон 2015/16?

Впрочем, веднага след международната пауза ще се проведе мърсисайдското дерби. Тестът срещу шампиона ще покаже истинската същност на Евертън, но е факт, че "карамелите" имат отличен шанс да постигнат толкова дългоочаквана победа над градския си съперник. А дали след този мач Spirit of the Blues няма да бъде хитът на сезона?