Евертън вкара 4 и надви Брайтън
Евертън прие Брайтън в срещата от четвъртия кръг на английската Висша лига. Днес на "Гудисън Парк" домакините спечелиха с 4:2 без особени затруднения, като головете вкараха Калвърт-Люин, Мина и Хамес на два пъти за "карамелите".
В 16-ата минута резултатът бе открит когато от трудна позиция Гилфи Сигурдсон успя да центрира на главата на Доминик Калвърт-Люин за 1:0. Нападателят стана първият англичанин, който вкарва в 4 поредни мача за Евертън от Франсис Джефърс през 2000 г.
В 25-ата минута Ришарлисон напусна с контузия и в игра Анчелоти включи Алекс Айуоби. В 41-ата минута гостите стигнаха до изравняване когато една наглед лесна топка бе изпусната от Пикфорд, и Мопей реализира за 1:1. Преди почивката обаче Евертън върна аванса си когато след статично положение Хамес центрира на главата на Джери Мина за 2:1.
В 52-ата минута самият Хамес вкара след подаване от ляво на Айуоби на празна врата - 3:1. В 70-ата минута Хамес вкара отново, и то по същия начин, но този път от ляво му центрира Дукуре за 4:1.
Крайното 4:2 оформи Иве Бисума с красиво изпълнение, когато той получи висока топка на дъгата, овладя на гърди и от воле прати топката далеч от Пикфорд.
- Клубовете от ВЛ промениха правилата за сделките с асоциирани страни
- Анонс на 12-ти кръг на Висшата лига
- Анонс на 11-ти кръг от Висшата лига
- Фридкин се надява да завърши покупката на Евертън през декември
- Евертън се спаси от загуба срещу Фулъм (видео)
- Карсли обясни защо Пикфорд не игра срещу Финландия
- Кийн: Пикфорд имаше лошо влияние върху отбора
- Евертън и Нюкасъл разделиха точките
ЗА АВТОРА
Илиян Ангелов е роден на 13 март 1991 година в град Плевен. Завършва висше образование в Софийски университет, като по време на следването си през 2010 става част от екипа на Futbol TV. [...]
Лично аз, предпочитам Арсенал да изпаднат, отколкото да бъдат купени от подобен тип. Или пък да бъдат водени от Моуриньо.
Отделно, щеше да ми е много трудно как да преценя кой е по-честен: Продавачът на кукли или затворникът-узбек! Щеше да ми е много трудно да намеся "мръсните кравари", за да докажа, че Алишерчо е къде-къде по-велик бизнесмен от Стив Джобс, примерно. Говорим за олигарха Стив Джобс. Алишер Бурханович е измислил много по-велики неща, създал е за една нощ мобилен оператор и що още ниши е надушил с тънкия си финансов нюх.... Я Джобс да се усети да купи Металоинвест! Дедовия... и през ум няма да му мине!
Също така е жалко, че не съм фен на Арсенал от 10-на години. Ама айде, не можем всички да сме отскоро. Виж, да беше ги купил 88-ма, да кажем, че щях да се омажа покрай тях. Ама сега....
Обаче, теглейки калема кой е по-честен, безпристрасно де, все си мисля, че е Усманката. С една идея по-честен е от Продавача на Кукли - Губернатор, понеже все пак е потъркал малко наровете (като мръсника Хьонес) и си е изкупил вината. (за разлика от мръсника Хьонес).
П.п. А как въобще намесих тая гадина Ули в едно изречение с чистия, като детска сълза, узбек.... не знам. Срам за такЪви като мен... Срам!!!
Първо ме беше яд на Галактикосите. После на Чукотката. После на Сити и ПСЖ. На мръсника Ули. После пак на Чукотката. И това е един яд..... 20-на години вече....
А за честноста - не си съвсем прав. Случва се понякога. Там кантара между Алишер Бурханович и Продавача е равен. Утре ще се събудя фен на Евъртън и ще разбера какво ти е на теб. Кофти е когато някой стане фен за една нощ.... както Филантропа от моста е забогатял.... Явно повечето вървите по стъпките на вожда B) Ама щом и фенове на ПСЖ се нароиха, какво ли има за чудене :dollar:
Наистина ме разсмиваш! Ние, вие, те.... точно се бях запътил аз и още 2-3 авера да опънем чергилата пред Емирейтс и да легнем пред метрото, в знак на простест разбира се, ама времето се развали и се върнахме :D :beer: В дъжд протестира ли се?!
И след това се усетихме, че имаме мръсен кравар за собственик, а не честен частник, и съвсем се отказахме.... :D
Ех, Алишер, ех, Бурханович, на кого НИ (понеже обичаш 1л. мн.ч) остави..... :beer:
Нет, он не стар — как новолунье юн. В нем воздух полон вечной думой струн,
дыханьем песен, ропотом стихов, сверканьем в пляске взвихренных шелков,
и если кто не знал, то знай, что он из легких кружев каменных сплетен.
Таким явился он тебе и мне, театр в Ташкенте, в золотой стране.
Он был задуман до войны. И вот война, беда. Но говорит народ:
— Нет, мирных мы не прекратим работ. Пусть воплотится чудо — и живет.
Уже сражались, доблестью полны, Узбекистана лучшие сыны, когда в театр явились их отцы и, взяв свои волшебные резцы, и стиснув зубы, и прищурив взор, на камне стали высекать узор. Враги свирепо рвутся на восток, но мастер режет за цветком цветок, и сколько б сердце ни терзала боль, и сколько б глаз ни разъедала соль, ни разу не дрожит его рука, верна, трудолюбива и жестка: он знает, что усталые сыны сюда прийти с победою должны.
Идут сражения. Идут года. Пылая, исчезают города. Но сказочный в мерцании зеркал уже рождается Бухарский зал,— из легких кружев каменных сплетен, нежнейшим светом белым напоен.
Да, мастер знал — усталые сыны сюда прийти с победою должны.
Приди ж и взгляд на нем останови — единоборстве камня и любви, знай: никакие силы не согнут народ, влюбленный в красоту и труд.
Да, это случилось семь лет назад,— я помню об этом — и рада: мне в сорок втором на линкоре «Марат» пришлось побывать с бригадой.
Раскрашен под камень и к стенке прижат, сетями укрыт, изувечен, оружия не положивший «Марат»,— таким ты запомнишься вечно.
А личный состав говорил об одном, как будто б забыв про блокаду: — Туда! По-балтийски сразиться с врагом, на улицы Сталинграда!
О чем же еще мы могли говорить в августе сорок второго? Что фронта «союзник» не хочет открыть? Мы знали — теперь не откроет.
Мы слышали отзвук обвалов глухих оттуда, с приволжских откосов! О, как мы читали в тот вечер стихи, солдаты, поэты, матросы.
И вдруг, изумляя и радуя взгляд, за ужином скудным и странным, на маленьком блюде — сухой виноград и даже вино — по стакану.
Мы так наслаждались! — Скажи, капитан, такое богатство — откуда? — А это от шефов. Узбекистан. Вы правы — похоже на чудо. Мы в дружбе давнишней — Ташкент и «Марат».
В осаде о нас не забыли. Сквозь тысячи верст — привезли виноград и сирот, маратовских малых ребят, заботливо усыновили.
И медленно, тихо поднял капитан, как будто б огромную чашу, неполный и маленький легкий стакан за верность народную нашу.
Ташкент, я припомнила этот глоток, как мира, победы и счастья залог, когда мы собрались под кущи твои на праздники в честь Навои.
Он длился — щедрейший, обильнейший пир, поэзии торжество… За этот творящий и мыслящий мир — как бились мы все за него!
И розы клубились, сияло вино, и воздух звенел от стихов… О родина света, где слиты давно поэзия жизни и строф!
О родина дружбы, где счастье роднит, где не разлучает беда! О родина мира,— твой мир сохранит народ навсегда, навсегда…
Вероятно ти лично си посъветвал батюшката да развърже кесията за благотворителност :D
Ама ти наистина ли не се усещаш?!
Ще гледаМЕ ШЛ по телевизията?! :D
Ама ти наистина ли (пак) не се усещаш?! Ти Челси къде ги гледаШ?! ПътуваШ с отбора?! :D Възможно е, щом съвети на Вожда даваШ, къде да си налива парите :D