Манчестър Юнайтед завърши кампанията си извън топ 4 на английската Висшата лига. Преди години сам по себе си този факт щеше да предизвика шок и смут в редиците на феновете на "червените дяволи". Сега обаче просто констатираме това събитие, защото то се случва за четвърти път след пенсионирането на Сър Алекс. Оставяме настрана финансовата част на  въпроса с отсъствието от Шампионска лига - Юнайтед без особени усилия ще се справи с това. Проблемът е, че то е удар по репутацията на клуба, който редовно се свързва с най-големия клубен европейски турнир, а този удар носи негативи по ред други направления.

Какво стана и как започна всичко?

През декември миналата година ръководството на Манчестър Юнайтед се реши на  доста смело и неочаквано действие - уволни Жозе Моуриньо. Португалецът проведе  два прилични сезона, успявайки  да спечели  Лига Европа и Купата на английската лига, а също така зае второ място в шампионата - отличен резултат на фона на наистина силния Манчестър Сити. Но през  третата година от работата на португалеца  на "Олд Трафорд" започнаха и обичайните проблеми за Жозе - конфликти с играчите, отсъствие на игрова картина, да не кажем, че бе мъчение да се гледа играта на Юнайтед. 

Така "червените дяволи"  бяха оставени без мениджър в най-интензивната част от сезона. Разбира се, в такава ситуация би било неоправдано да се назначи постоянен треньор. Може би Маурисио Почетино е бил човекът, когото  Ед Удуърд е планирал да покани на свободната  длъжност през лятото, но настоящият договор между аржентинеца и "шпорите" се оказа непреодолимо препятствие, а и Маурисио е от специалистите, които няма да водят друг отбор в Англия след Тотнъм.

В резултат на това изборът падна на Оле Гунар Солскяер, който към този момент вече се провали в  Англия с Кардиф, но се справи сравнително добре в Мьолде. Вариантът с норвежеца  за временен наставник бе приет с положително отношение от абсолютно всички. Основната задача на Оле  бе  да разтърси тима, както и да подобри атмосферата в отбора и ако е възможно, да подобри резултатите до края на сезона. С оглед на изоставането от първите пет отбора в таблицата, никой не искаше от временният мениджър задължително попадане в топ 4, а още по-малко да  спечели Шампионската лига. Малко бяха и тези, които вярваха, че Юнайтед ще завърши кампанията си сред най-добрите четири тима във Висшата лига.

Всички знаем какво се случи по-нататък. Юнайтед леко намали оборотите след Париж, отпадна от Купата на Англия, след което клубът официално обяви за назначаването на Солскяер за постоянен мениджър на отбора. Последва рязък спад надолу - норвежецът спечели само два мача от общо десет на новата длъжност, напълно заслужено отпадна от Шампионска лига (от онази Барса, която Ливърпул по-късно ще обезкости) и пропиля всичко постигнато в първенството до момента.

Ако погледнем статистиката, ще видим, че Слскяер като временен наставник записа 14 победи, 2 равенства и 3 загуби при голова разлика 40:17. Като постоянен мениджър норвежецът има 2 победи, 2 равенства и 6 поражения с голова разлика 7:18.

Напълно нормално е да се попитаме с какво е свързано подобно рязко изменение на резултатите?

Емоциите са главната причина, благодарение на която Юнайтед побеждаваше съперниците си в началото на кариерата на Оле на "Олд Трафорд". Явно бе, че футболистите са в добро настроение след заминаването на Моуриньо, а всяка нова победа добавяше сила в психологически план. Но е невъзможно да бъдеш в подобно състояние дълго време и след емоционалния пик последва спад на резултатите.

Но не само това е причината за низходящото представяне. Тук става дума за комплекс от причини:

- умората на футболистите в морален и физически план, което намери проява както в многобройните контузии, така и в невъзможността на футболистите постоянно да играят с висока преса и темпо

- нивото на тези футболисти не съответства на амбициите на клуба

- разкриването на стила на игра и тактиката на Солскяер от страна на съперниците - противниковите футболисти просто блокираха дългите подавания към Рашфорд или Лингард, а полузащитата на Юнайтед нямаше идея как да извежда нападателите на голови позиции.

Какво ще се случи?

Няма да разсъждаваме над това, дали босовете не избързаха с предоставянето на пълноценен контракт на Солскяер. Все пак норвежецът постигна невероятни резултати, а по този начин клубът показа доверие към Оле. Освен това така се даде възможност на мениджъра по-отрано да се заеме с плановете за следващия сезон.

Ясно е, че преустройството на отбора е най-важната задача пред  Солскяер. На специалиста ще му се наложи да се избави не само от несъответстващите на нивото на клуба футболисти, но и да се справи със сложната задача да намери качествени заместници на напусналите. А това няма да е никак лесно, защото Юнайтед разполага със средства, но няма в ръцете си основния жокер - участие в Шампионска лига. Освен това перспективата да се окажеш в отбор, трениран от мениджър без сериозен опит е крачка в тъмнината за всеки добър футболист. А и едва ли босовете ще харчат много пари след фиаското с Алексис Санчес и липсата на готовност да се плати голяма заплата на Андер Ерера, който напусна като свободен агент.

Не по-малка задача пред Оле е да се избави от Пол Погба. Французинът е играч на настроенията и никога няма да стане свой човек в Юнайтед. Пол бе изгонен в мача с ПСЖ и след това проведе останалата част от сезона в минорно настроение, пешком и с по-голямо безпокойство за прическата си, отколкото за заплахата от отсъствие на "червените дяволи"  от Шампионска лига.

Юнайтед повече няма право да допуска трансферни грешки. Още по-важно е  Солскяер да направи правилните изводи след случилото се в края на сезона и да разбере, че истинската работа започва едва сега. Трагичната игра срещу Барселона в Шампионска лига, липсата на характер и воля в двубоите с Евертън, Уулвс и Челси, отсъствието на класа срещу Сити... всичко това трябва върне норвежеца на земята. Защото само с магия не може да се работи. Чудесата и вълшебниците са само в приказките. В жестокия свят на футбола се искат други неща.

Ако Оле не е разбрал това, той рискува да напусне "Олд Трафорд" също толкова внезапно и неочаквано, както когато се появи през декември миналата година.