Ван Дайк даде голямо интервю за The Guardian - за нервите, мача с Барса и финала

Не можех да спя след 4: 0 на "Анфийлд".

Остават броени часове до финала в Шампионска лига между Ливърпул и Тотнъм. Ясно е, че един от главните играчи на мача в Мадрид ще бъде централният защитник на Ливърпул Върджил ван Дайк - играчът на годината във Висшата лига и може би най-добрият играч в света на своята позиция.

По-рано през седмицата холандецът даде голямо интервю за The Guardian, в което той говори за това как е преживявал след  победата над Барселона, защо е гласувал за Стърлинг в избора на играч на Висшата лига и какво очаква от финала.

FUTBOL TV има удоволствието да предостави на своите читатели пълният превод на това интервю, което е актуално и сега, няколко дни след неговото публикуване.

• За трудностите в началото на кариерата

Младият Ван Дайк е следен от всички холандски топ клубове, но в крайна сметка те купиха други защитници. Точно по онова време се появиха и лошите истории за отношението на Ван Дайк към работата, много смущаваше спокойният стил на играч на защитника, не помогна и провалът в приятелския мач  с младежкия национален отбор на Италия.

"Може би тогава бяха прави. Може би това е съдба - че не ми дадоха шанс. Когато бях млад играч в отбор от средата на таблицата за класиране, планът ми бе да отида в тим от топ 4. Но това не се случи. Аякс избра Майк ван дер Хорн – той бе много добър по онова време, сега е лесно да се говори за това как биха могли да се развият  нещата".

• За мързела

"Исках всичко да стане бързо. Когато се преместих в Грьонинген, аз попаднах  в отбора на U-23 и бях в дубъла. Бях такъв: "Какво става?". Отивах при треньора Дик Лукиен и се карах с него.

Но много неща разбрах тогава. Израснах като човек. За първи път живеех сам. Трябваше да се науча да се справям със ситуации, в които нещата не се развиват според мен. За щастие, продължих да работя усилено и да добавям.

Все още съм в контакт с Дик - той е страхотен треньор и извличаше максимума  от мен. Той ме напрягаше, защото знаеше, че съм мързелив. Знаеше, че съм решен да направя минималното от необходимото, за да спечеля дуелите. Много ме натоварваше и напрягаше за повече, а това ме вбесяваше. За мен бе много трудно, но то сработи – в края на сезона аз дебютирах за основния състав.

• За смъртта

Знаете историята за това как Ван Дейк едва не е умрял. През март 2012 г. той получава възпаление на апендикса, перитонит (възпаление на перитонеума) и бъбречна инфекция. Лекарите Грьонинген забавят откриването на  болестта - в крайна сметка се стига  до точката, че Върджил дори написва завещание.

"Не искам да говоря за това. Беше много трудно. Когато започнах сам да живея, не знаех как да готвя. След това живеех със съотборник, след тренировка, дори не се опитвахме да си готвим, излизахме за храна. Ядях толкова много боклуци, че апендиксът ми пострада. И когато продължих да ям цялата тази мръсотия, той се пръсна.

Когато се случва такова нещо, ти започваш много да мислиш. Днес съм благодарен за всичко, което имаме. Знам, че животът е повече от футбола. Основното е да си здрав и щастлив".

• За нервите

- Вече не съм нервен (по време на мачове). Той идва с опита. Когато дебютирах за Ливърпул (дербито с Евертън, януари 2018 г.) бях по-скоро във възторг, отколкото нервен. Самият аз тогава се изненадвах, колко съм спокоен.

Даже преди финала на Шампионска лига с Реал бях спокоен. Мислех си: "Хайде вече да играем." Не знам как се случи, просто го научих през годините. Радвам се, защото когато си нервен, мислиш: "Не искам да греша, не искам да загубя топката".  Но вие се ограничавате. През годините се научих да мисля, че много неща в живота са по-важни (отколкото грешка във футболен мач)".

• За победата над Барса

"През онази нощ спах лошо - няколко часа. Беше лудост.

Когато пристигнах на стадиона, усетих, че днес може да се случи нещо специално. Когато Ориги вкара, почувствах: всички вярваха (че можем да заличим пасива от 3:0). Всичко мина идеално. Не казвам, че имахме късмет, ние заслужаваме тази победа. Хората говореха, че когато отборът загуби от Барселона с 3:0, тогава той свършва. Меси определено ще отбележи гол и тогава задачата ще бъде почти невъзможна.

Но ние го направихме. Просто безумие. Думите не могат да го опишат.

Не можех да повярвам, че Аякс не преодоля Тотнъм. Но тогава казах на момчетата, че могат да се гордеят със себе си. Ако се задълбочим в търсенето на грешки, тогава можем да кажем, че Аякс се е отказал от мача през второто полувреме, защото не е играл футбола си. Но те бяха страхотни през целия сезон. Сега хората си спомниха какво представлява Аякс и холандският футбол.

• За Играч на годината

"Бях много горд от тази победа, защото обикновено се печели от нападател или полузащитник. По-късно ще си спомням за тази награда и ще се гордея с нея още повече.

Аз самият избрах между Стерлинг и Бернард. Бернард  е страхотен играч и страхотен човек, аз говорех с него повече от веднъж. Той ще бъде много важен играч за Сити през следващите години. Но Рахим направи голяма крачка напред, затова гласувах за него.

Мога да гласувам и за 4-5 други играчи от Сити, те бяха страхотни. Но те също биха могли да гласуват за Трент, Садио, Вайналдум…".

• За семейството

Върджил е женен за момиче на име Рике, те имат две деца. Той се запознава с нея, когато е на 20 години, а той играе за Грьонинген.

"Съзряхме заедно - сега имаме две малки дъщери. Променяш се, когато станеш баща. Дори и след най-трудните моменти вие се прибирате у дома със съпругата и децата си - и забравяте за всичко.

Когато загубихме от Барселона, на всички ни бе много трудно - но после се прибрах вкъщи и си помислих колко далеко съм стигнал. Научих се добре как да се справям с тези стресиращи неща".

• За благотворителност

"Когато мога да помогна на хората, определено ще помогна. Работим с благотворителни организации в Ливърпул, помагайки на семействата. Ние също сме посланици на приюта в Непал. Поставяш автограф на обувките, каниш някой да гледа мач с нас - за нас това са дреболии, но за някой е важно.

Ние го оценяваме, но не искаме хората да мислят, че сме по-добри от тях. Ние всички сме еднакви. Просто искам да бъда обикновен човек".

• За финала

"Ще бъде болезнено ако загубим, но това не е краят на света. Всичко, което можем да направим е да се раздадем на сто процента и да не съжаляваме, че Тотнъм е по-добър. По принцип не мислим за загубите или за това как ще изгубим една точка в Премиършип,  или загуба във финала на Шампионска лига. Не трябва да се мисли за това. Мисля за това как да играя най-добрия футбол, влагайки  целия си талант и опит.

Прочетох, че ако спечелим Шампионската лига, тогава двата ни следващи мача ще бъдат Суперкупата на Англия и Суперкупата на Европа. Това означава, че  можем да вземем три Купи в три мача. Бяхме близо до Висшата лига, но сега имаме шанс да спечелим Шампионската лига, най-важната награда.

Ще се раздадем на сто процента".