Отдавна е доказано, че гениите стоят по-близо до лудостта, отколкото до традиционните представи на човешкия вид за човешкия разум. "Не е съществувал велик гений, който да не е докоснат от лудостта" (Сенека). От друга страна, именно последствията от действията на гениите са носели най-големи ползи за хората. Парадокс. И в този смисъл може би гениите са най-неразбрани и най-онеправданата част от човечеството. Или в повечето случаи признанието и величието на големите умове идва чак когато тях ги няма. Примерите са много, а оттук следва и още един парадокс, а именно, че някак сме осъдени да се раждаме, живеем и умираме без да се докоснем приживе с някой наш съвременник-гений. Познаваме много гении от миналото, но никой от настоящото. Може би просто защото в рамките на един човешки живот нямаме време да осмислим (с по-бавния си мозък) това, което вършат гениите. И обикновено с лека ръка ги обявяваме за луди.

Спомням си за едно изследване на Калифорнийския университет. Обект на проучването са били хора с различно IQ. На въпроса, "Какво ще направите, ако имате огромно количество тухли?", 99% от анкетираните отговорили, че ще построят къща или гараж. Само 1% обяснили други варианти, като например, да украсят с тухлите алеите около своя дом или да ги подредят около овощните дървета. Оказва се, че този 1% са и с най-високо IQ и най-креативна мисъл.

Може би и това е причината умът на Исак Нютон да роди теорията за относителността - всички преди великия учен са разглеждали ябълката като средство за получаване на шнапс или компот, или мармалад, или каквото и да е там, но не и връзка със земното претегляне.

"Философът живее сам, за да победи в края на краищата всички. А дотогава той трябва да понесе цялото невнимание на своите съвременници и д издържи на най-голямата цензура - цензурата на ненарушимото мълчание" - вече не помня, дали Ницше или Артур-Шопенхауер казва тази мисъл, но тя отразява всичко, което е написано по-горе.  

Някой ще си зададе въпроса, какви са тези философски мисли в студената априлска сутрин на страниците на спортен сайт. И с право. Истината е, че решихме да направим пълна дисекция на шокиращата неделна загуба на Манчестър Юнайтед от УБА. И в крайна сметка аналитичният център на FUTBOL TV стигна до предположението, че сред нас вече  има гений, защото случилото се на "Олд Тарфорд" не е просто обикновена загуба, а добре планиран, гениален ход, целящ да намали ефекта от шампионската титла на Манчестър Сити. И радостта на своя стар приятел Хосеп Гуардиола. 

Само преди седмица "гражданите" бяха изстудили шампанското, поканили фотографи и медии , накичили "Етихад" с гирлянди и резервирали места за отпразнуване на титлата. При това всички прогнози сочеха, че лидерът в класирането на Висшата лига с лекота ще се справи с Юнайтед. Какъв по-добър начин да бъде спечелена титлата?! След победа над градския съперник и шум от фанфари на собствения си стадион.

"Червените дяволи" обаче съсипаха плановете на Сити, при това много цинично - вероятно на полувремето генераторите за лед на "Етихад" са работили с пълна мощност, за да бъдат съвсем изключени в края на мача, който домакините загубиха с 3:2. "Не можехме да гледаме, как Сити празнува титлата" - каза Погба след дербито.

Истинският номер обаче дойде след това и няма никакви съмнения, че в основата му стои гениалният ум на Жозе Моуриньо. Португалецът може и да се проваля като треньор през последните години и видимо да отстъпва на Гуардиола, Клоп, Алегри или Хайнкес, но си остава човек с хитър и рационален ум, а след случилото се в неделя можем да кажем, че и човек с гениална мисъл.

В събота Манчестър Сити с лекота размаза Тотнъм и потвърди статута си на най-добър отбор в Англия. На въпрос на журналисти, дали ще празнува титлата, Пеп Гуардиола отвърна, че Юнайтед ще победи "дроздовете" и за това няма намерение да гледа мача и нищо няма да празнува. Нещо повече, мениджърът обеща да се разходи сред природата и да играе голф със сина си. Очевидно е, че настроението на испанеца не бе много добро след онова 1:5 от Ливърпул и факта, че за първи път в кариерата губи три поредни мача. Ясно е, че каталунецът и хората му имаха нужда от фанфари, гирлянди, фойерверки, снимки с феновете. От празник, който се готвеха да организират през следващата седмица, когато Сити посрещне Суонзи.

Спомнете си само как баварците отпразнуваха титлата в Бундеслигата през уикенда или ПСВ Айндховен след победата над Аякс. Или как Конте и хората му се радваха на внимание при миналогодишната победа. Или партито в дома на Джейми Варди, когато Челси би Тотнъм. Даже в посещението на Клаудио Раниери при своята майка имаше нещо мило и трогателно.

А какво се случи сега? Представете си само - играеш голф и получаваш обаждане: вече си шампион. И? В неделя вечер. Без фанфари, торта (за Яя Туре), даже без обща снимка от някое домашно тържество. Само едно обаждане. И това за първа титла на Острова.

“Геният носи в себе си принципите на разрушението, смъртта и лудостта, както ябълката носи червей", Ламартин.

P.S. Аналитичният център на FUTBOL TV не ангажира никого със своето мнение. Дано сте ни разбрали. И имате чувство за хумор.