Тиери Анри се срещна с Арсен Венгер, за да обсъди неговите 20 години в Арсенал. Именно с Тити в състава си "артилеристите" за последен път станаха шампиони на Англия, а легендарният нападател стана голмайстор с 30 попадения в своя актив.

- Преди всичко, искам да ви поздравя с 20-годишната ви работа в Арсенал. Има въпрос, който винаги съм искал да ви задам: кой момент в Арсенал е бил най-добър за вас и кой е бил най-лош?

- Може би най-добър бе, когато спечелих първата си титла в Англия. А след това, когато станахме шампиони без нито една загуба. Мисля, че всеки треньор мечтае да измине цялата дистанция без поражение. Сезон 2003/04 бе изключителен, тъй като имахме всичко. Индивидуално силни играчи, които бяха истински отбор, отборен дух. Просто невероятно. Такова повече не е случвало за цялата ми кариера.

- Вие също така назовахте и първия дубъл. Защо?

- Дойдох в Англия като истинска загадка. Арсен кой? Просто някакъв французин. Моето назначаване предизвика много скептицизъм. Важно бе да се знае, че мога да побеждавам тук, тогава аз убедих хората, че съм способен да постигна успехи в Арсенал.

- А най-лошия момент?

- Един от най-лошите моменти бе през миналия сезон, когато загубихме от Манчестър Юнайтед. Тогава почувствахме, че сме загубили битката за титлата. Не можехме да си позволим да загубим този мач. Изненадани бяхме: "Какво не се получи? Какво не сработи?". Разчитахме на победа в тази среща. Бяхме длъжни да спечелим, но губейки, аз вече усещах, че повече не сме в надпреварата.

- Защо променихте формацията 4-4-2 на 4-2-3-1?

- Нашата игра винаги е била една и съща. Но аз трябваше да се адаптирам към футболистите, които имах. Играхме 4-4-2 с Денис Бергкамп. Той бе нападател, но когато играеше с теб се получаваше нещо подобно на 4-2-3-1. Като цяло, промяната бе обусловена от Шампионска лига. Чувствах, че понякога губим центъра на терена и заради това се сблъскваме с проблеми. В много зависи от индивидуалните качества на нападателя, който може да сам за себе си да създава положения. Чувствах, че можем да играем с допълнителни футболисти в полузащита. Освен това имахме такова момче като Фреди Люнгберг, който изскачаше от дълбочина, така че това приличаше на игра с 2-3 нападатели.

- 20 години е невероятно, но е справедливо да кажем, че първите десет години от вашата работа бяха по-плодотворни, отколкото втората десятка. Очаквахте ли, че ще ви трябва толкова много време, за да спечелите отново титлата?

- Никога не съм мислил, че ще проведем толкова много време без шампионска титла. Но това е обусловено от два фактора. Първият - ние построихме стадион и поради това бяхме ограничени в средствата. Наложи се да продаваме най-добрите си играчи. И второ - по това време се появиха големите инвеститори. Отначало в Челси, а след това в Манчестър Сити. Тези собственици бяха много амбициозни и ние не можехме да се съревноваваме с тях във финансов план. Сега всичко се промени. Тук вече има толкова много инвеститори, че всички са почти на едно ниво. Това бяха трудни години, тъй като аз високо вдигнах летвата на очакванията, макар че вече нямахме потенциала, за да се сражаваме за титлата. Но мога да разбера феновете, тъй като искането за титла е нормално за всеки, който обича Арсенал.

- Как мислите, отборът достатъчно ли е комплектован, за да се сражава за титлата през този сезон?

- Вярвам в това. Вярвам, че сме по-зрели и по-добре комплектовани. Сега съставът се състои не от деца, а от зрели играчи, които имат опит. Важното е стабилно да играем на всеки три дни.

- Алексис Санчес отпред, Шкодран Мустафи отзад, Гранит Джака в центъра на терена - това звучи солидно.

- Да, съгласен съм, впечатлението е такова. Сега остава да потвърдим това на футболния терен. Отборът има добър дух, те искат да постигат успехи. Знаеш, че по време на сезона се случват разочарования, но истинските шампиони трябва да умеят да се справят с това. Ние трябва да покажем, че сме способни на това. Но нека не забравяме, че нивото на конкуренцията е много високо. Сега във Висшата лига има много отбори, които са готови да се борят за титлата.

- Ще задам въпрос, който никога не съм задавал като играч, тъй като никой не мисли за мениджъра. Наистина, един мениджър постоянно мисли за отбора. Искам да попитам, как се справяте? Кое ви помага? В какво е вашата тайна?

- Тайната ми е в страстта към играта. Запазвам оптимизма си, а това ми помага да оцелея. Освен това, аз съм много устойчив на стрес. Хората са свикнали да недооценяват това качество. Когато работиш 20-25 и повече години като мениджър, много е важно да си устойчив на стрес и да имаш способността да се фокусираш над това, което смяташ за нужно. Тъй като когато си под натиск може не един път да излезеш от пътя.

Освен това аз съм малко и мечтател. Винаги мечтая за това следващата среща да е идеалната. Спецификата на работата ми е такава, че винаги чакаш следващия мач. Играчите също желаят да провеждат всеки мач по-добре и по-добре. И в крайна сметка се обръщаш - изминали са 20 години.

- Има още три въпроса, които трябва да ви задам, за да проверя, доколко познавате статистиката. Кажете ми играча, когото най-много сте използвали в Арсенал?

- Коло Туре.

- Може би трябва да кажа кой е бил. Патрик Вийера.

- Това е забавно, защото се колебаех между Патрик, Коло и теб. Може би Коло не е толкова далече.

- Играчът, когото най-често сте сменяли?

- Тио Уолкът?

- Денис Беркгамп, 140 пъти.

- Виж какво, аз разбирам, че могат да ме разпънат за това и съм готов. Но в това има и положителна черта - значи, че тези мачове са били спечелени.

- Срещу кой отбор Арсенал е вкарал най-много голове?

- Ливърпул.

- Тотнъм! Извинете, но аз бях длъжен да ви задам този въпрос!

- Благодаря ти за това!

- Благодаря, Бос! Успех в борбата за титлата!

- Ние ще натискаме!