Месец април се очертава като ключов за бъдещето на клубния баскетбол в Европа, след като проектът на НБА за създаване на собствена лига навлиза в решаваща фаза. Комисионерът Адам Силвър и екипът му вече разполагат с яснота относно интереса от инвеститори и трябва да преценят дали събраните средства са достатъчни, или ще се наложи преосмисляне на първоначалния план.

НБА затвори прозореца за кандидатстване на инвеститори, основно от САЩ и Близкия изток, с амбицията да събере около 5 милиарда долара. Първоначалният модел предвиждаше входна такса между 400 и 500 милиона долара за участие, като се планираха 12 постоянни отбора и още четири, класиращи се чрез турнирите на ФИБА.

Според източници обаче е малко вероятно тази цел да е постигната. Докато големи пазари като Париж и Лондон могат да привлекат оферти близки до 500 милиона, повечето предложения варират между 100 и 200 милиона долара. Освен това тези средства покриват само входа в лигата – допълнителни инвестиции ще са нужни за състави, инфраструктура и оперативни разходи. Самата НБА вече предупреди, че проектът няма да носи печалба в краткосрочен план и изисква поне десетгодишен хоризонт.

Ситуацията ясно показва, че сътрудничество с Евролигата е почти задължително. Дори при събрани 5 милиарда долара, но без утвърдени клубове, рискът остава огромен. При по-ниско финансиране несигурността става още по-голяма. Дори и НБА да привлече няколко отбора от Евролигата, ще трябва да създаде нови франчайзи в градове като Париж или Лондон и да включи още чрез ФИБА – модел, който може да разцепи интереса на феновете.

Самият Адам Силвър намекна за това, заявявайки, че за развитието на европейския баскетбол би било най-добре НБА и Евролигата да обединят усилия. Възможен мост между двете страни е новият изпълнителен директор на Евролигата Чус Буено, който има дългогодишен опит в НБА.

Ясно е също, че евентуална нова структура няма да включва 24 отбора, както се спекулираше. По-вероятен е по-компактен формат – например около 20 тима. Част от местата ще бъдат за настоящи акционери на Евролигата, без ЦСКА Москва заради санкции, а под въпрос е и участието на АСВЕЛ заради финансови проблеми.

Останалите позиции могат да бъдат разпределени между нови пазари като Париж, Лондон, Рим или Берлин, участници от турнирите на ФИБА и клубове с временни лицензи като Валенсия, Цървена звезда, Партизан или Дубай.

Едно изглежда сигурно – бъдещето на европейския баскетбол ще се решава не на паркета, а на масата за преговори.