През 1951 г. в Швеция с пищност е обявено най-дългото и най-престижно колоездачно състезание в историята на шведския спорт. Състезателите трябваше да изминат разстояние от 1800 километра, започвайки от Хапаранда, най-северният град на страната, и завършвайки в най-южния - Истад. Повече от хиляда спортисти от различни части на страната пожелаха да участват в надпреварата, а сред тях беше и 66-годишният фермер Густав Хакансон.

Селекцията беше много строга и до участие в надпреварата бяха допуснати само 50 души. Едно от основните условия беше възрастта на колоездачите – не повече от 40 години. Заявлението на възрастния фермер се възприе като куриоз. Но Густав бе непреклонен.

Петдесет спортисти пътуваха до Хапаранда с влак. Густав, който живеел в най-южната част на Швеция и нямал пари за билет, се качил на велосипед и потеглил на север, изминавайки сам повече от 1500 км. Организаторите на състезанието просто не повярваха, когато Хакансон отново се обърна към тях за разрешение да участва в състезанието. Те му отговориха: "Отпуснете се в стола си и се погрижете за здравето си“.

Ексцентричният възрастен мъж на овехтял велосипед не беше включен в броя на участниците и не получи табела. След това нарисува своя и я постави точно върху дрехите си - голяма 0. Тъй като Густав не бе включен в генералното класиране, той реши да кара според собствените си правила и да не спира за почивка. Първият път, когато фермерът спал три часа на пейка в центъра на село, бе едва на третия ден от пътуването. Тъй като караше нон-стоп, веднага поведе.

Вестниците писаха за Хакансон и скоро цяла Швеция знаеше историята на стареца с нула на гърдите. Няколко дни по-късно колоездачът бе посрещнат от тълпи от ентусиазирани хора и това се случи на практика във всяко населено място по маршрута на състезанието. Репортерите му дадоха прякора Stålfarfar (Стоманен дядо). Този прякор остана с Густав до края на живота му.

В Сьодерхамн, 250 километра след старта, полицията поиска от дядото да премине медицински преглед. Лекарите вдигнаха рамене: Густав беше в отлична физическа форма и наистина можеше да участва в състезанието на обща основа.

Хакансон завърши състезанието за 6 дни, 14 часа, 20 минути и финишира 24 часа пред официалния лидер на състезанието Ленарт Хьортвал. По това време Стоманеният дядо бе спал само общо 10 часа! Той щеше да пристигне в Истад по-рано, но десет километра преди финала удари камерата. "Няма време за ремонт“, реши Хакансон и тръгна пеша. Той се качи на велосипеда си няколко километра преди Истад и пресече финалната линия със спукана гума.

Хиляди хора посрещнаха Столфарфар на финала. Той беше обсипан с цветя, вдигнат на ръце и триумфално пренесен в центъра на града. На следващия ден шведският крал Густав VI Адолф пожелал лично да се срещне с победителя. Дори и сега съдиите не признаха победата на Хакансон, защото даването на титлата в състезанието на този странен старец е срам и скандал!

Вече нямаше значение. Цяла Швеция призна дядото за победител. Хората изпратиха на Столфарфар стотици подаръци и пари, знаейки, че Густав не получи официалната награда на състезанието. Това беше всеобщ народен протест срещу инертността на спортните функционери. Сред писмата, които обикновените шведи писаха на Хакансон в онези дни, беше това: "Аз съм на твоята възраст, скъпи Густав Хакансон, и бях стар човек, докато не чух за теб. Но сега, благодарение на вас, се чувствам отново млад, здрав и щастлив. Бог да те благослови!“.

Осем години по-късно, на 74 години, Хакансон кара велосипеда си до светите места на Йерусалим. Той направи последното си колоездене, след като бе на 100 години и доживя до 102 години. Прякорът се оказа точен, дядото бе стомана.