Едно от най-великите съперничества в историята на спорта наближава своя край и този въпрос, задаван от десетилетия от фенове и специалисти, може би скоро ще има своя отговор.

В този момент (бел. ред. Октомври 2019) Роджър Федерер има най-много титли- 20 от престижната надпреварата, изправервайки Рафаел Надал (19) с 1 и Новак Джокович (16) с 4. На ЮС Опън, Маестрото беше отстранен от един вдъхновен Димитров в 5 сетов мач. Сърцатата игра на българина, както и травмата в гърба (контузия, която мъчи Федерер през последните години от кариерата му) попречиха на така мечтаната среща между швейцареца и Надал, нещо което не се е случвало все още на кортовете в Ню Йорк, въпреки тяхното 15 годишно съперничество. От своя страна, Надал беше безупречен в последния за годината турнира от Шлема и вдигна титлата, като единствено на финала допусна спад, допринесъл за драматичен завършек. Преодолявайки руснака Даниил Медведев, приближавайки се по този начин на само 1 Шлем от Федерер, много експерти започнаха да предричат, че Матадора ще задмине рекорда на швейцареца от 20 титли, до една-две години. Но нека анализираме дали и как това може да се случи.

Турнири от Шлема

За да видим дали Надал ще детронира Федерер от върха по спечелени титли, трябва да разгледаме представянето на двамата в 4-те турнира през годината и да видим къде те се представят най-силно.

Обективно погледнато всеки от голямата тройка има любим турнир от Големия шлем, в който винаги е фаворит или сред фаворитите. За Джокович това е Откритото първенство на Австралия, печелейки го 5 пъти за последните 8 години (като единствено Вавринка и Федерер са успявали да прекъснат доминацията на сърбина). Надал вече е станал почти синонимен с Ролан Гарос, печелейки го рекордните 12 пъти. Докато Федерер никога не трябва да бъде отписван от Уимбълдън, печелейки го 8 пъти (но само 3 в последните 10 години). Ню Йорк е турнирът на изненадите като играчи извън тази тройка са се оказвали в позиция или са печелили последния турнир от шлема за годината. Все пак Ноле и Рафа са двамата, които за последните 5 години успяват да покорят US Open най-често (печелейки 4 от 5 титли). Анализирайки този баланс, не трябва да навлизаме много надълбоко, за да констатираме, че Федерер има (и е имал) предимство на по бързи кортове, използвайки своя разнообразен сервис и изчистен форхенд, докато Надал се наслаждава на играта на по бавни настилки, където неговият топ спин и физическа сила влизат в употреба и доминират съперника.

Разбира се, да се позовем само на тази статистика за определяне на развитието на съперничеството и разпределението на силите е невъзможно. Много други фактори влизат в игра, като възрастта на играчите, тяхната физическа и психическа подготовка, програмите им за бъдещия сезон, както и разбира се в не малка част, тяхната моментна форма.

Първата титла от Големия Шлем за Надал дойде в Париж през 2005 г., като победи тогавашният четирикратен "мейджър" шампион Федерер. Оттогава двойката се развихри по целия свят и изведе мъжкия тенис до нови висини със съперничеството си. Двамата титани са се срещали 40 пъти като испанеца води убедително 24-16, въпреки че през последните години Федерер изравни съперничеството печелейки 6 от 7те последни срещи. Чисто статистически, Федерер е спечелил 101 турнира през кариерата си, събирайки над 126 милиона от наградни фондове. Надал е спечелил 84 турнира, събирайки близо 114 милиона. Но точно фразата "Федерер-Надал" предизвиква епоха на безпрецедентен дуопол, елегантният стил на игра на швейцареца, контрастиращ с мрачната интензивност на испанеца. Времето е на страната на Надал, разбира се. На 33 години той е с 5 години по млад от Федерер, а швейцарецът признава, че отказването му може да е съвсем близо. И малцина биха се усъмнили в способността на Надал да спечели още две-три титли в Париж.

Борба с контузиите

Но най-голямата битка на Надал може да е със самия него. Испанецът изчислява, че е бил принуден да пропусне около 15 турнира от Големия Шлем поради контузии. Битката му за преодоляване на хроничните проблеми с коляното, които го преследват през кариерата му, е добре документирана, но останалата част от тялото му също е пострадала. Миналата година чичото на Надал, Тони Надал, неговият дългогодишен треньор, каза пред репортери, че племенникът му "живее с болката и болкоуспокояващи от 2005 г.“. Изминалата година беше особено трудна за Надал. Той бе принуден да се оттегли от полуфинала на US Open срещу Хуан Мартин дел Потро миналия септември с контузия на коляното и не игра отново през останалата част от годината. Той претърпя операция на глезена през ноември, но се завърна, за да стигне до финала на Откритото първенство на Австралия, където загуби от Новак Джокович в 3 сета. Последва мъка в Индиън Уелс през март, където проблем с коляното го принуди да се откаже от полуфиналния си сблъсък с Федерер.

Роденият в Базел швейцарец от своя страна, продължава бляскавата си кариера, като успява да подобри още и още рекорди. Въпреки това, изглежда че най-накрая годините започват да личат в представянето му. Постоянството и физическата издръжливост да се представя на ниво във формат 3/5 сета изглежда, че му се отдават все по-трудно. Това ясно пролича при загубата в 4 кръг на откритото първенство на Австралия, в което Федерер не намери решение на стабилната игра (особенно в най-решителните моменти) на Циципас. Тогава в тайбрека (с изключение на първия сет), Федерер не изглеждаше толкова свеж, колкото неговия опонент и това разколебаване, доведе до загубата в 4 сета. В комбинация с травмата в гърба, която се обажда (и която спомогна за загубата 1/4 финала от Димитров на таз годишното открито първенство на САЩ), при интензивното натоварване и игра през ден, задачата на Федерер да удържи устрема на Джокович и Надал изглежда много трудна. Но, ако историята ни е научила на нещо, това е никога да не отписваме Федерер от сметките за титли. Маестрото успява да промени играта си дори и в късните етапи на своята кариера, нагаждайки се към изискванията на тялото си и прогреса на съперниците си. Неговата жажда за победи и желание да подобрява рекорди (много, от които са си негови), го кара да продължава да се бори и развива. На Уимбълдън 2019 той беше на точка от титлата в онзи епичен финал с Джокович, играейки на изключително ниво и показвайки, че никога не трябва да бъде отписван от сметките.

Въпреки, че Надал и Федерер винаги са сочени като фаворити във всеки туртнир, в който участват и двамата играчи са наясно, че има още една заплаха, която диша във врата им и може да се намеси в битката за най-много Шлемове в историята и съответно дискусията за най-велик тенесист. Джокович се превърна в постоянно препятствие за шансовете на двамата за по-нататъшна слава и натрупа 16 титли от Големия Шлем, показвайки голяма решителност и психическа устойчивост по пътя си.

Книга за постиженията на тези спортисти ще има, въпрос на време е, но кой от големите двама, или по правилно трима ще завърши кариерата си с повече титли от Големия Шлем, предстои да видим. Епилогът на книгата "Федерер-Надал" все още не е завършен.