Колко тъжно може да е едно цирково изпълнение?


Б. Млъчков

България победи световния шампион Бразилия с 3:0. Супер... Да, ама не. Защото гледахме най-голямата пародия в историята на световния волейбол, пародия с главното участие на бразилските циркаджии, водени от циркаджия номер едно – Бернардо Резенде. Нашите играха само поддържаща роля, слава Богу, не паднаха на нивото на латиноамериканците. Бразилците демонстрираха брутална цигания, не се свеня да използвам тази дума, те дори не се опитваха да скрият намеренията си. Защо се стигна до това безумие?

В главните роли на този цирк са италианските домакини и шефовете на световния волейбол, лидерите на FIVB. Те заложиха в това световно първенство такава схема, че направо „майка плаче, грамофон свири.” Групи по 4 отбора, после групи по 3, после пак групи по 3. Ъ3 срещу Ю2, Я1 срещу Ь2. Егати чудото. На какъв принцип се съставя цялото това чудо не знам, но то доведе до такова правене на сметки, че всички започнаха да пеят български народни песни на няколко гласа: „Полегнала е Гергана” и „Полегнала е Тодора”.  Естествено нормалният резултат от всичко това е антиволейбол и освирквания от трибуните. Няма как средностатистическият волейболен фен да не забележи, че играчите бият нарочно в мрежата или аут или че съвсем преднамерено оставят топката да тупне в тяхното поле. ОЛИГОФРЕНИЯ! И всичко това трябва да тежи на съвестта на  домакините, които в желанието да направят схема удобна за треньора Анастази и възпитаниците му, създадоха трагикомедия от най-висок ранг. Да, наистина - ако Бразилия не беше паднала от Куба на пътя на италианците нямаше да бъдат нито бразилци, нито руснаци, нито българи.  Дотук с критиките към ФИВБ, които подложиха дупе и одобриха схемата, и към италианските мръсници – тях ги наказват освиркванията от иначе пълните трибуни. Не че им пука особено.

Нека да се обърнем към жалкия световен шампион и циганските му номера. За мен велик спортист е този, който е не само страхотен играч, но и велик характер като човек. А не циркаджия. Не долнопробно актьорче като Резенде или Жиба. Нали са толкова добри бразилците, що ги е страх от Испания и Куба? Такова поведение не отговаря на амбициите на един световен шампион. Показва липса на чест, достойнство и мъжество. За щастие поне нашите не се поддадоха напълно на бразилската пародия и не започнаха да играят по тяхната свирка, защото тогава щеше да настане пълна волейболна катастрофа.

За финал дължа едно извинение.
„Мила моя мрежо, едва ли съм аз човекът, който трябва да го направи, но съм длъжен да се извиня, че те опъваха толкова днес. Може би е, защото си от женски род. Но не се сърди, това е спорт, топката е кръгла, нали така беше? А и все пак това ти е работата.”

424